shareit

Как Джеймс Харисън – Човекът със златната ръка – спаси живота на близо 2,5 милиона бебета

| от |

Ако не бяха 13 единици – или 6,5 литра – дарена кръв, Джеймс Харисън щеше да умре. И след като се възстановява, той решава, че ще плати за дарението.

Тогава обаче той все още не подозира, че ще компенсира много повече от кръвта, която спасява живота му – защото в момента, в който се оттегля от кръводаряването, той е спасил живота на близо 2,5 милиона бебета…

Blood Donation 12-07-06 2

Банка с кръв

Харисън връща своята лепта за първи път през 1954 г., когато се записва веднага след като навършва 18 години. Минават четири години след като е приет в болница за три месеца, толкова болен, че в крайна сметка е отстранен един от белите му дробове.

„Винаги съм очаквал с нетърпение да даря, още от операцията, защото не знам колко хора бяха необходими, за да спасят живота ми“, казва той пред медии през 2015 г. „Никога не съм ги срещал, не съм ги познавал.“

Иън Флеминг може да е имал златно око; Джеймс Бонд може да е имал златен пистолет; но Джеймс Харисън имаше златна ръка.

„Всяка банка с кръв е ценна, но кръвта на Джеймс е особено необикновена“, казва Джема Фалкенмайър от кръводарителската служба на Австралийския Червен кръст пред CNN. „Кръвта му всъщност се използва за направата на животоспасяващо лекарство, което се дава на майки, чиято кръв има риск да атакува неродените им бебета.“

Каква е причината за невероятната животоспасяваща способност на Харисън? Ами кръвта му е дом на огромен брой редки антитела, известни като Rh (D) имуноглобулин или анти-D.

Ако някога сте били бременна – и особено ако имате резус отрицателна кръвна група – това може и да ви говори нещо. Има заболяване, наречено Хемолитичната болест на новороденото (ХБН), което може да възникне по време на бременност и е изключително опасно, защото може да причини сериозни проблеми с далака, черния дроб, мозъка и дори да предизвика смърт на плода.

Blood Research- Saving Lives (8384) (9759061442)

За да разберем какво причинява тази болест, трябва да обясним как работят кръвните групи. Всеки има една от осемте кръвни групи според това кои антигени и антитела присъстват или липсват в неговите кръвни клетки и плазма. Има четири основни категории: A, B, AB и O и всяка от тях може да бъде разделена на резус положителна или резус отрицателна версия.

Да бъдеш „резус положителен“ означава, че кръвните ти клетки носят RhD антигена, докато резус отрицателната кръв го няма. В по-голямата си част това няма да се отрази по някакъв особен начин на живота ви – освен ако, да речем, не се нуждаете от кръвопреливане, в който момент това става наистина много важно.

Докато резус положителни хора могат безопасно да получат Rhesus отрицателна кръв, същото не е важи наобратно – ако резус отрицателно тяло открие RhD антигена, то ще го третира като чуждо тяло и ще създаде защита срещу него.

Единствената цел на преждеспоменатото анти-D антитялото е да търси RhD антигени, да ги открива и унищожава. След като RhD отрицателен човек е бил изложен на RhD положителна кръв, той ще развие тези антитела и ще ги запази завинаги.

По време на бременност тази реакция, известна като „сенсибилизиране“ към RhD антигени, може да бъде опустошителна. Когато някоя жена е бременна, малки количества от кръвта на зародиша неизбежно ще се смесят с нейната – и ако кръвта на плода е RhD положителна, а тази на бременната е отрицателна, ще се задейства същата имунна реакция, причинявайки ХБН.

„В исторически план ХБН е една от основните причини за детската смъртност и тежките увреждания през целия живот сред нашето население“, казва Робърт Флауър, учен по кръвопреливане в Австралийската кръвна служба на Червения кръст, пред Sydney Morning Herald през 2017 г.

Това се променя през 1966 г., когато учени от Международния конгрес по кръвопреливане в Сидни правят зашеметяващо съобщение: ХБН може да бъде предотвратена с инжектиране на анти-D – същото антитяло, което е отговорно за състоянието.

Звучи налудничаво и много големи медицински органи отказват да финансират клинични изпитания на идеята – дори американският Национален институт по здравеопазване нарича предложението „глупост“.

Но учените вярват, че като въведат малко анти-D – не достатъчно, че да атакуват развиващия се плод, но достатъчно, за да се отърват от всички RhD положителни кръвни клетки, които са попаднали в кръвта на бременната – те могат да спрат опасната имунна реакция да не се случва изобщо.

Учудващо, но това проработи – и все още работи: бременни хора с RhD отрицателен ефект все още получават анти-D инжекции и днес. Така случаите на ХБН преминават от обичайни, засягащи около 1 от 7 бременности в САЩ, до невероятно редки – през 2003 г., например, същата статистика е намалена до 1 на 370.

Blood Donation 12-07-06 1

Тук стигаме до Джеймс Харисън. Дори днес единственото място, където лекарите могат да получат тези анти-D антитела, е от дарения на плазма – но тя трябва да е от RhD отрицателни хора, които в даден момент са станали чувствителни към RhD антигени. Само те имат решаващото анти-D антитяло, което е специализирано в преследването и унищожаването на RhD антигените.

Благодарение на всички онези кръвопреливания, когато е бил дете, вероятно съдържащи RhD антигени, Харисън сега ги има в купища.

„Много малко хора имат тези антитела в толкова силни концентрации“, казва Фалкенмайър пред Sydney Morning Herald. „Тялото му произвежда много от тях и когато дарява, тялото му произвежда още.“

Когато Харисън научава за своята чудотворна кръв, той преминава от даряване на цяла кръв към даряване само на плазма – и дарява колкото често може: на всеки две седмици за период от 60 години. Така прави общо 1172 дарения до пенсионирането си на 81 години – горната граница за дарения в Австралия.

„Всяка партида анти-D, която някога е била произведена в Австралия, идва от кръвта на Джеймс“, каза Фалкенмайър. „Повече от 17% от жените в Австралия са изложени на риск, така че Джеймс е помогнал за спасяването на много животи.“

С близо 2,5 милиона живи бебета благодарение на неговите дарения, Харисън се превръща – заслужено – в нещо като герой в родината си. Той дори е награден с Медал на Ордена на Австралия, едно от най-престижните отличия в страната.

Но Джеймс има по-стоическо отношение към цялата работа.

„Някои хора казват: „О, ти си герой“, но аз съм в безопасна стая и дарявам кръв. Дават ми чаша кафе и нещо за хапване. И след това си продължавам по пътя… Няма проблем, няма трудности.“

 
 
Коментарите са изключени за Как Джеймс Харисън – Човекът със златната ръка – спаси живота на близо 2,5 милиона бебета

Повече информация Виж всички