Как двама генерали от Нацистка Германия заеха позицията на главнокомандващи в НАТО
Без значение къде точно е служил един генерал, той винаги ще има особено висока стойност. Ето защо и след края на Втората Световна война ще открием, че голяма част от немските кадри се озовават в една от двете страни – САЩ или СССР. По това време ще открием, че редица инженери, експерти и учени се раздават като карти. След като Вермахта официално капитулира на 7 май 1945 г. Първият подписан документ е подписан във Франция, а няколко дена по-късно същият – напълно идентичен, се озовава в Берлин и операцията се повтаря. Официалният разпад на немската армия се случва на 20 август 1946 г. и няма кой знае колко време, за да може светът да се радва на мирното време.
Историята ни показва, че няма време за почивка и скоро съюзниците оформят легендарния НАТО съюз, за да се отличат колкото се може по-бързо от СССР. По това време обаче ще открием, че дори и новите съюзници да се опитват да изравнят силите, численото превъзходство и липсата на достатъчно кадри, които да се постараят да спрат евентуална втора инвазия, този път до Париж, вместо Берлин, прави сигурността изключително зависима. В повечето разигравани стратегии, ситуацията изглежда следната, САЩ може да достави необходимата военна техника, впрочем тя го прави в продължение на 10 години, но докато армията може да се преведе в бойна готовност, липсва командването, което да може да създаде стратегията и да успее да се справи с първата вълна на нападение.
С други думи, НАТО няма достатъчно генерали, които да използва. Следователно на 5 май 1955 г. в Париж се дава зелена светлина на така наречените Bundeswehr или просто въоръжени сили на Федерална република Германия. Логично е да се досетим, че по това време нито една армия няма да може да се създаде за една вечер, това обикновено отнема много повече време и изисква много повече тренировки.
Създаването на армия и поне ниските рангове, изисква рекрутирането на хора, като първите партиди от редници могат да излязат в рамките на 6 месеца. Командирите като офицери и генерали, могат да изискват много повече време, а ако се открият кадри с достатъчно опит, те задължително ще се включат. В Западна Германия има един отговор на целия проблем е обвързан с бойното минало. Все пак преди 10 години именно Германия успява да покори Европа, при това с особен успех, но все пак Вермахта е изключително отровен от корупцията и престъпленията на Третия Райх.
В рамките на 1933 и 1945 г. Германия има достатъчно кадърни и опитни генерали, но много от тях са убити, а други са доста стари и вече не толкова годни за провеждането на каквато и да било война. Да не говорим, че списъка с престъпници, извършили престъпления срещу човечеството, също не е никак малък. В това отношение Адолф Хитлер успява да очерни абсолютно всеки. Какво трябва да направи НАТО в това отношение? Задачата е да потърси и най-вече да открие генерали, които не са успели да влязат в списъците и нямат чак такова жестоко криминално минало.
Другият важен проблем е, че при откриването им, те трябва да бъдат съгласни да носят униформата отново, като статистиката показва, че все пак има хора, които не са чак толкова очаровани от идеята. Западна Германия провежда конкурс и всеки доброволец за въоръжените сили трябва да премине много стриктна процедура по изготвянето на досие. Има една добавка, войниците от SS, които се приемат за служба могат да бъдат с максимален ранг на капитан, всичко над тази линия не се допуска. Извикани са около 61 генерала и адмирала, като до есента на 1957 г. едва 42 от тях получават покана да се включат в новата армия. Най-подготвените офицери по това време са Ханс Шпайдел и Адолф Хеузингер, които на 10 октомври и 12 ноември 1955 г. ще дадат своята клетва и ще бъдат първите двама лейтенант-генерали на новата немска армия.
По това време и двамата стават на 58 години и в този момент ще бъдат поканени в 4-тата поредна немска армия, в която се записват. И двамата са започнали своята кариера от Първата Световна война, след това са преминали през всички политически въртележки, като най-накрая са част от армията на Нацистка Германия. И двамата са родени в една година, като ги делят само няколко месеца. Ханс влиза в армията през ноември 1914 г. и кандидатства за офицер след преминаването на школата. Адолф е доброволец и през юни 1915 г. се записва в 7-ма пехота, а след това издържа и тестовете, за да стигне ранга на втори лейтенант. До 1916 г. е командир на взвод, а след войната е командващ офицер.
За съжаление по време на Първата Световна война е пленен от британците и едва през декември 1919 г. е пуснат на свобода. Веднага след това и двамата се записват в университет, като изучават история и икономика, право и политика. Шпайдел успява да завърши своята докторска степен по цивилни науки през 1925 г. Същевременно и двамата участват в усилената офицерска подготовка и завършват през 1929 г. От 1930 до 1934 г. Адолф служи в департамента на полевите офицери.
Неговият колега преминава езиков курс във Франция и след това е изпратен в чуждестранните армии на западното командване. През 1933 г. Шпайдел е военно аташе в Париж. Хойзингер пък се зачислява към 18 пехотен полк в Падерборн. И така до 1945 г., когато официално е повишен в генерал. Ханс е призован обратно в Германия през 1935 г. Разпределен е в 33 пехотна дивизия в Манхайм. През 1940 г. Хойзингер е повишен в полковник, като тогава е третия най-висок пост. Именно Адолф Хойзингер ще планира нападението на Полша през 1939 г., а след това ще разгърне таланта си през Дания, Норвегия, Франция и Холандия. През 1940 г. ще е отговорен за операция Барбароса и ще води командването до 1941 г. в СССР.
По това време Хитлер включва Oberkommando der Wehrmacht и така започват търканията между двете военни сили. Често се стига до конфликти, но новите командири винаги завършвали с „Фюрерът иска така!“. Съдбата там е ясна, но какви са бойните заслуги на Шпайдел? След като кампанията в Полша е успешна, той е чат от IX армейски корпус. Негова е отговорността да разпредели и оформи нападението на 6-а армия и след това ръководи атаката на Париж. Решението да направи атака в стил „котел“ води до пълна капитулация на френската защита. След френската капитулация, той е част от командването на генерал Ото фон Щюлпнагел – немският военен губернатор на Франция.
Същият е един от изключителните нацисти по това време, но неговият братовчед генерал Карл-Хайнрих е един от първите във високото командване, които не приемат илюзиите на нацистите. Бавно и сигурно всички от командването, поне онези, които познават историята на войната, започват да се съмняват в уменията на техния възвишен лидер. Хойзингер влиза в спор относно посоката за ръководене на военни действия. Неговото огромно желание е да тръгне към Москва, но Фюрерът настоява целта да бъде Сталинград и Кавказ. Другите части са изпратени към Ленинград, като огромното разгръщане най-накрая се отразява на бойните сили.
Всеки един стратег е категоричен, че в тази сила е било достатъчно за немската армия да фокусира своята сила директно към Москва и СССР ще капитулира в рамките на няколко месеца, но уви, не се случва така. През 1942 г. се заменят командващи генерали, но Хойзингер остава в командването, вече дори не иска да се сражава. През март 1942 г. и Шпайдел ще бъде изпратен на руския фронт. През януари 1943 г. поема за кратко командването като асистен на генерал Курт фон Типелскирч. В началото на 1943 г. той ще трябва да заздрави отстъпващите немски позиции и да се опита да създаде правилна администрация и управление на югоизточния фронт – успява да направи това и до някаква степен да завърши контра-атаката в Краков. За кратко време ръководи и сраженията при Курск. След това следва ордена „Железен кръст“ и повишение в лейтенант-генерал през 1944 г.
Прехвърлен е на западния фронт, но вече осъзнава, че тази война е изгубена. Той е доброволец и много иска да ръководи армията си с Ромел, като с него са служили в Първата Световна война. Ромел е повече от щастлив, все пак знае, че това е независим офицер от армията с доказано стратегическо мислене. При избухването на битките в Нормандия, именно Шпайдел ще ръководи сраженията, докато Ромел се опитва да се върне обратно на фронта, след като си е взел отпуск, за да посети жена си за рождения ѝ ден. Опозицията срещу Хитлер продължава да расте. Макар и никога да не е включен в операция „Валкирий“ той много добре знае какви са плановете на неговите колеги. Така или иначе достига до съд, като там се смята за невинен, но с високо подозрение.
Ромел е убит, защото не поема никаква инициатива, докато Ханс е изпратен в затвор на изток от Берлин. Червената армия се доближава все повече през пролетта на 1945 г. и SS преместват всички затворници. Генералът успява да избяга от затвора и да се крие дълго време, докато не е заловен от френски войници на 29 април 1945 г. След войната, той ще се отправи към университета и ще преподава модерна история. След това ще публикува книга през 1950 г., разказвайки за инвазията в Нормандия. И така до 1954 г., когато е извикан за преговори от НАТО. Какво се случва с другия генерал? Той е военнопленник до 1948 г. и след това е извикан на военен съд.
Американският трибунал в Нюрмберг му поставя кодово име – Адолф Хорн. Когато двамата се появяват като правилни кандидати, новият съюз най-накрая може да е способен, че при евентуален директен конфликт, Западна Германия може да издържи поне на първо време директна атака. Шпайдел служи до 1963 г. и Хойзингер се пенсионира през април 1964 г. Шпайдел умира на 28 ноември 1984 г., като преди това е изпратил своя колега на 30 ноември 1982 г. Това е съдбата на последните двама истински немски генерали, които успяват да служат вярно и дори да проявят здрав разум към края на войната.
Снимки: Wikipedia
