Как Достоевски срещна смъртта и започна да почита живота

Фьодор Достоевски е творил преди повече от 141 години в Руската империя и може да разкаже много и най-различни истории за онова време. Той не е най-доброто вечерно четиво, което може да изберете, но като класик на литературата, както и гордост на Русия, той може да ни разкаже една по-тъмна история за себе си. Преди да се появи „Престъпление и наказание“, „Идиот“, „Братя Карамазови“ и други, Достоевски трябва да живее с идеята, че може да бъде екзекутиран и прекарва един особено тъмен период.

Легендата разказва, че е бил осъден на смърт от цар Николай I. И в рамките на месец е очаквал неговата присъда да бъде изпълнена. Присъдата е отменена в последната минута и Достоевски е помилван, за да разбере малко по-късно, че дори самата подготовка е била измама.

Причината за неговата присъда е фактът, че е участвал в така наречения Петрашевски кръг, където либералите обсъждали идеята за свалянето на царя. По това време Фьодор е само на 27 години, но е обвинен за слушането на истории, които критикуват въоръжените сили, твърди се, че е разполагал с незаконна преса и е писал анти-правителствена пропаганда, като към това е помагал и с плановете за премахването на владетеля.

Има и още едно обвинение – той е авторът на писмо, съдържащо критики към църквата. В денят на екзекуцията, Достоевски и още 21 други члена от същия творчески кръг, са принудени да коленичат и да целунат кръста, а след това трябва да стоят, докато над главата им се издига меч – символично обезглавяване. Унижението продължава със завързването им за колони пред градския площад с превръзки на очите, очаквайки своите екзекуции. Преди произвеждането на изстрели ще пристигне и писмо от царя, който отменя екзекуцията и мъжете ще излежат само четири години в каторга, където да работят.

Подбран е специален сръбски лагер за целта. По това време Достоевски започва да изпитва смесени чувства. На първо място се радва, че повече няма да прекарва деня си в мислене за смъртта и нейното идването, но същевременно осъзнава, че тя никога няма да го напусне и изиграва особена роля в творчеството му.  ще напише на брат си Михаил, че живее втори живот и сега ще трябва да го изплати на царя.

Няма да забрави психологическото натоварване, което е преживял и страхът ще го преследва винаги, но с него ще има голяма нотка на благодарност, защото все пак ще има много ясна представа как животът може да се отнема и подарява. В писмото си Достоевкси ще говори за пропиляното време, за мъченията, които е доставил на душата и сърцето си. Осъзнава, че е живял грешно и насочвал усилията си в неправилната посока, като сега възнамерява да цени всеки миг от живота си.

Никога повече няма да извършва такива грехове. В последните минути от екзекуцията става ясно, че животът е дар, щастие и всяка минута трябва да се отчита като вселенски подарък. Точно това можем да забележим и в историята на „Идиот“. Главният герой там е осъден на смърт, след това е изправен пред екзекуторите, за да бъде помилван и ще продължи да се бори с онези тежки часове.

След момента на помилване, идиотът ще признае, че никога повече няма да прахосва своите минути и няма да се опитва да променя по никакъв начин случващото се. Този път е готов да открие някакъв нов начин да се наслади на истинското и на по-силното. Да се справи с всички ужаси, които са го преследвали в тъмните коридори на съзнанието.

Достоевски ни показва какво е усещането да срещнем смъртта, да почувстваме ледения ѝ дъх и след това да живеем с тази идея. Ако повече хора бяха чели този труд, то най-вероятно нямаше да срещаме проблеми с оценяването на живота и разбирането му. Нямаше да бъдем толкова евтини с него.  

Истината е, че Николай I никога не е искал и не е имал намерение да убива, неговото послание е повече от ясно, когато става въпрос за заговори. Страхът се оказва много по-сериозна окова, отколкото самата екзекуция. Поне с това мнение остава Достоевски и това ни показва в литературата си.