Йошико Кавашима и мечтата за династия Цин в зората на XX век
Йошико Кавашима може да се похвали с впечатляващ живот в началото на XX век. Дори и да не я познавате, тя е родена като китайска принцеса и мнозина са очаквали много от нея. В началото на новия век ще замине за Япония, за да гледа отблизо падането на династията Цин. Това, което не подозира е, че много скоро ще се превърне в един от най-големите японски шпиони и ще мечтае за възстановяване на своята фамилия и връщането на онази слава, която е трябвало да получи. Толкова е добра в заниманията си, че скоро се превръща в медийна звезда на Япония, а нейното присъствие и аура ще привлече милиони почитатели. За Китай ще бъде един от най-омразните хора, а за Япония ще остане един от най-романтичните герои на новото време. В последствие ще бъде обявена от родната си страна за предател. Малко след падането на Япония и при края на Втората Световна война, тя ще се смята за принцесата-шпионин, при това от ранга на д-р Зорге. Истинското ѝ име е Айсин Гиоро Янюй.
Родена е през 1907 г. и е една от 38-те родени деца на принц Шанкюи – с връзки в династията Цин. През XVII век същата династия успява да вземе властта. Номадските войни успяват да приключат бързо с най-сериозните опоненти от династията Минг. Около 200 години манджурските императори ще разпределят властта и влиянието си над Китай. С раждането на Кавашима, тяхната хватка става много по-слаба. През 1911 г. се води революция на националистите-реформатори и предводител е Сун Ят-сен. Координираните действия ще позволят по-бързото установяване на Китайската република. Като нова и свободна територия, веднага са необходими агенти, които да започнат да работят в полза на държавата. Кашавима е само на 8 години, но това не пречи да бъде изпратена при приятел на баща си – Нанива Кавашима.
Там получава и своето японско име. Изпратена като принцеса в изгнание, тя е твърде малка, за да разбере каква точно мисия има и какво се изисква от нея. Започва да язди кон до училище, носи мъжки дрехи и реже косата си, за да прилича повече на момче. Това е доста странно решение за нежното японско общество, което винаги е вярвало, че една жена трябва да бъде завинаги жена. Принцесата иска да създаде трети пол, който ще смята за по-оправен от нежните и смирени японки. Отказва да се омъжи, иска да прилича повече на Жана д’Арк и да бъде войн. На своите съученици казва, че са и необходими около 3000 войника, за да си върне обратно Китай. Нейният осиновител забелязва същото и дори подкрепя решението на момичето да се върне в Китай и да възстанови предишната слава на семейството.
В тийнейджърските си години ще открие и силата на секса, завързвайки редица връзки. Някои са дори скандални, а точно това се харесва на медиите, даже повече, отколкото бихме могли да си представим. Не всеки ден се срещат новини за китайска принцеса, която върти редица афери. Доведеният ѝ баща е принуден да помогне за сключването на уреден брак с монголския принци Ганжуржаб – синът на бунтовник, който в момента получава подкрепата на принц Шанкюи. Кавашима не била съгласна на тази маневра. Нейният живот скоро я отвежда в клубовете на Токио, а след това заминава и за Шанхай. До 1931 г. 24-годишната бунтарка няма намерение да спре, без контакти, семейство, пари или някаква перспектива, започва да работи като танцьорка в барове и казина.
Парите не стигат и затова трябва да измисли нов вариант. Скоро получава призовка за армията. Япония отдавна е хвърлила око на Манджурия и гледа региона като перфектна територия за нахлуване в Корея, а до този момент Япония вярва, че това е територия, която се полага по право на тях. През 1931 г. японски офицери поставят бомба под жп прелезите близо до град Шенянг и обвиняват китайците за тези действия, което е един перфектен повод за навлизане в североизточен Китай. Манджурия е взета, но сега действието трябва да се случи напълно легитимно. Кавашима използва своите монголски и манджурски връзки, както и авантюристичния си дух и се дегизира, за да започне да събира информация за японското разузнаване. Работи директно под контрола на генерал Кенджи Дойхара – наричат го още „Лорънс Манджурски“. Дойхара по-късно ще се превърне в архитект на опиумовата индустрия на тази територия. След като Япония назначава пионки, които да работят в полза на империята, Кавашима започва да работи в името на някогашната династия Цинг. Успява да назначи нов император и да върне старата слава на династията, за която толкова много е мечтала. Според Руюкчи Танака, японският офицер, който Кавашима избира за партньор по време на войната, нейният следващ опит е да създаде конфликт в Шанхай.
През зимата на 1932 г. Танака твърди, че принцесата пътува до града и плаща на работници да започнат най-различни бунтове и сбивания, давайки повод на Япония отново да се намеси с войници, като по този начин да подсили редиците си срещу Китай. По това време започва да изпълнява и ролята на войника Манчукуо и дори води малка армия от няколкостотин кавалериста. Повечето винаги били насочвани срещу Китай. Японските власти искали да я използват като официален представител на страната. През 1933 г. излиза книгата „Красавицата в мъжки дрехи“. Макар и да става въпрос за измислена история, вдъхновението е повече от ясно. Кавашима се завръща няколко пъти в Япония и в един от тях дори се появява в радио предаване, за да разкаже за своя живот, както и да изпее монголска фолклорна песен, макар и да не знае нищо за тази култура, съчинява нещо от въздуха и успява да се представи като особено добър оратор в това отношение.
Зад усмивката и любовта на японците, принцесата продължава да ръководи своята малка армия от близо 5000 войника. Повечето са за защита на новия император. Двойният живот понякога я обърква, но признава, че в битките ще изпълни дълга си и го прави – има няколко огнестрелни рани, командва армия, същевременно се радва на светлината на прожекторите в Япония. Кавашима е точно това, за което всеки баща би мечтал. През 1940 г. от романтичната визия вече всичко е изгубено. Армията е настръхнала от нейното присъствие, защото не се опитва да се прикрива и вече е ясно, че работи като шпионин, освен това има и доста развито мнение и малцина искат да и се доверят. Пристрастява се към морфина и опиума, разболява се от сифилис, започва да се занимава с рекет и да притиска богатите и заможни китайци. Тези провинения я поставят под домашен арест.
В един момент генерал Хаяо Тада е смятан за един от любивниците на принцесата и дори се е опитвал да я убие, за да ѝ запуши устата, но и това не се случва. В последствие я премества обратно в Япония. През 1941 г. Кавашима е изморена, самотна и унищожена от наркотиците. Компания и правят само маймунките, които е успяла да вземе със себе си. В последствие се връща обратно в Пекин и посреща края на войната именно там. В последствие китайските сили успяват да обърнат хода на войната и да изтласкат противника извън своята територия. Когато достигат до бившата принцеса, забелязват, че в нея няма нищо кралско. Първо парите са заминали за наркотици и за заплащането на охрана.
През август 1945 г. съветските сили успяват да влязат в Манчукуо и да пленят нейния император, за да сложат край на японския режим. На 10 октомври 1945 г. Китай успява да си върне и Пекин. На следващият ден полицията арестува Йошико Кавашима, но с името Джин Бихуи – в превод „източен диамант“. Изправена е на съд и е обвинена в измама на расата. Делото се води пред открити врати, а едно от най-големите доказателства е книгата, която е написана по неин адрес. Принцесата казва единствено, че целият ѝ живот е базиран на фалшиви истории, които нямат нищо общо с реалността, като за всички тях ще получи смъртна присъда. Не може да бъде по-права, наричат я Мата Хари на изтока, като нейната присъда се изпълнява на 25 март 1948 г. Извадена е от ледения затвор и е застреляна веднъж в главата. До днес репутацията и остава и се смята за един от основните герои и най-добри жени-шпиони.
През годините дори се раждат най-различни истории за бягство от затвора и подмяната ѝ с друга личност. Някои снимки показват тялото ѝ, други обаче не разкриват лицето ѝ – куршумът няма какво да покаже. Точно това дава ход на спекулациите и през 1978 г. някои разказват, че са я забелязали в провинция Чангчун – веднъж столица на измислената провинция, която Япония ръководи. Нищо повече не излиза за нея след това. Каква е истината, това никога няма да разберем.
Снимки: Wikipedia
