Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.
Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.
Тя е висока близо 30 сантиметра с тънка талия, пищни форми и премрежен поглед. Рожденият й ден е на 9 март 1959 г., когато за първи път е представена по време на Нюйоркският панаир за играчки. Тогава тя излиза в два модела – руса и брюнетка, облечена в бански на зеброва шарка, а косата й е хваната в небрежна опашка. Костюмът е дело на дизайнерката Шарлот Джонсън, а първите кукли се произвеждат в Япония. Още през първата година около 350 000 малки момиченца получават тази играчка като подарък, а от 1959 г. до днес са продадени общо над 1 млрд. екземпляра в повече от 150 държави по света. А всичко започва с една детска игра и една майка вдъхновена от своето малко момиченце.
Един ден, докато пие своето кафе и наблюдава играта на дъщеря си и нейните приятелки, Рут Хендлър получава внезапно вдъхновение. Тя гледала как децата използват хартиени кукли, с прикрепени към тях хартиени дрехи и създават въображаем свят, копие на реалността. Техните кукли са колежанки, мажоретки, дори жени с кариери. По това време дъщеря й не е вече малко момиченце, а навлиза в тийнейджърските години. Майката се захласва по играта на децата и се замисля, че именно за тази възраст не съществуват играчки за тях.
Всичко това би останало само мимолетен полет на мисълта, ако тя, по една малка случайност, не била по това време президент на една от най-големите компании за производство на играчки. Развълнувана от идеята си, тя бърза да я сподели с колегите си, но тяхната реакция е негативна. Те не вярват, че родителите биха позволили на децата си да играят с кукли, които имат женствени форми. Рут обаче не се отказва. Същата година, семейството й е на почивка в Европа и докато пътува в Швейцария тя попада на един немски модел кукла – Билд Лили Дол, вдъхновена от популярните по онова време комикси за възрастни „Лили“. Хендлър купува образец и когато се завръща в САЩ, тя вече е готова с една по-ясна концепция и базов модел. Куклата е кръстена „Барби“, на името на дъщеря й, а самата играчка се оказва повече от печеливша идея, тя става истинска легенда.
Създателката на тази легенда, дори не предполага колко известна ще стане докато израства в Денвър, Колорадо. Тя се ражда на 4 ноември 1916 г. в дома на семейство Московиц. Родителите й – Ида и Джекъб, са полски евреи, които емигрират в Новия свят. Баща й бил ковач и работел за железопътните компании. На американска земя родителите променят фамилното си име и дъщеря им е записана именно с него – Рут Мариана Моско. Тя е изтърсака в семейството и седмото поред дете. Майка й я ражда, когато е на 40 години. Тъй като бебето е с крехко здраве, от 6 месечна възраст за малката Рут започва да полага грижи най-голямата й сестра – Сара, която реално я отглежда, заедно със съпруга си Луис Грийнвалд. Като малка Рут е мъжкарана, винаги тича с момчетата и никога не се заиграва с кукли.
Когато е едва на 16 години, по време на местна танцова забава, организирана от еврейска обществена организация „Бней Брит“, тя среща за първи път бъдещия си съпруг – Елиът Хендлър, който е родом от Чикаго. Това е любов от пръв поглед за нея. По-късно тя споделя, че първата й мисъл, когато среща Елиът е, че той е „великолепен“. Хендлър е художник, а семейството му не е особено заможно. Според близките на Рут той няма голям потенциал и те не подкрепят връзката им. Рут обаче има свое мнение по въпроса и не се оставя да я спрат. Тя успява да си намери работа в Лос Анджелис като секретарка в Парамаунт Пикчърс, а Елиът се записва да учи индустриален дизайн в един от местните колежи. През 1938 г. двамата сключват брак. Плод на техния съюз са две деца – момиче, на име Барбара (р. 1941) и момче, което кръщават Кенет (р. 1944).
Барбара Хендлър – дъщерята на Рут – поставя следата на куклата в цимент в Холивуд.
Тъй като семейството няма много възможности, Елиът сам изработва голяма част от мебелите в новия им апартамент. Материалите, които използва основно са пластмаса и плексиглас, който дотогава се използва главно във военната индустрия. Според Рут той има талант и тя го съветва да започне да произвежда мебели. Така семейство Хендлър стартира първия си бизнес, в половината гараж, който им се полага в апартамента под наем. Там Елиът започва да изработва маси за кафе, лампи, огледала, кутии за цигари и други мебели и аксесоари. Както често се случва, съседите остават недоволни от шума и заетото пространство и семейство Хендлър е помолено да напусне своето жилище.
Обнадежден от новата си работа, Елиът напуска колежа и се посвещава само на бизнеса. Двамата с Рут наемат друг апартамент, към който върви и пристройка с мокро помещение, която използват за работилница. Тя продължава да работи за Парамаунт, но в обедната почивка продава по телефона семейното производство. За този период от живота си тя споделя, че „Не знаехме как да въртим бизнес, но имахме мечти и талант.“ Постепенно бизнесът се разраства, привлича и други партньори и в крайна сметка се превръща в предприятие на стойност близо 2 млн. долара.
Около раждането на второто им дете, настъпва нов етап от развитието на семейния бизнес. През 1945 г. Елиът, заедно със своя бизнес партньор – Харолд „Мат“ Матсън основават компанията Мател, чието име е акроним от имената на двамата. Компанията, която днес е в топ 4 на най-големите производители на играчки в света, започва да функционира като предприятие за производство на рамки за снимки. С остатъчните материали те започват да правят пластмасови мебели за кукли. Скоро след основаването обаче здравето на Матсън се влошава и той продава дела си от компанията на Рут.
Така семейство Хендлър поемат пълния контрол над фирмата. Поради големия успех на производството на мебели за кукли, което само през първата година им носи печалби от близо 100 000 долара, семейството скоро се преориентира към разрастващия се пазар за производство на играчки. За по-голямото търсене на забавления за най-малките спомага и бейби бума в САЩ през 50-те години. През 1947 г. излиза тяхната първа играчка-хит – укелеле, наречено „Уке-а-дудъл“.
Петдесетте години са особено успешни за Мател – те ги изстрелват на върха в производството на играчки. Те са първите, които инвестират в новопоявилото се шоу – „Клубът на Мики Маус“, което става изключително популярно и което излъчва техните реклами. Също така през 1959 г. на сцената се появява Барби – играчката, която променя не само облика на компанията, но и пазара като цяло. Самата Рут пояснява, че „Цялата ми философия зад Барби е, че чрез една кукла, малките момиченца могат да бъдат каквито си пожелаят. Барби винаги е олицетворявала факта, че една жена има право на избор.“ Реално патентът върху куклата е купен през 1964 г., когато Мател получават правата над немската Билд Лили Дол.
Благодарение на обширната реклама в „Клубът на Мики Маус“ – Барби бързо добива огромна популярност. Това е една от първите играчки, за които е създадена специална маркетингова кампания. Не случайно постепенно към нея се изгражда цяла история, добавят се герои, строят се нови и нови играчки. Често вдъхновение за всичко това е личния живот на семейство Хендлър. Така например, куклата Кен е кръстена на сина им – Кенет, а популярната къща на Барби – Малибу, е вдъхновена от семейната вила в същия курорт. Първата професия на Барби е тийнейджър-модел, а през годините куклата се превъплъщава в повече от 70 професии, включително – астронавт. За света на тази кукла и нейните приятели са създадени над милиард дрехи, като за някои специални колекции са поканени дизайнери като Боб Маки и Джани Версаче.
Въпреки успехът на Барби, Елиът и Рут не престават да измислят нови и нови модели играчки. През 1960 г. те пускат на пазара първата говореща кукла – „Chatty Cathy“ (Бъбривата Кати). През това десетилетие тя е втората по популярност играчка на американския пазар, след Барби. В края на 60-те Мател започват да произвеждат и играчки от серията „Hot Wheels“, които са миниатюрни реплики на оригинални коли. Компанията също така започва да произвежда играчки-оръжия за момчета вдъхновени от уестърн филмите. Цифрите също говорят за огромния успех на компанията през този период. През 1963 г. печалбите на фирмата са на стойност 26 млн. долара, а само две години по-късно те се учетворяват и продажбите им носят дивиденти в размер на 100 млн. долара.
При тези крупни суми, които получават, Хендлър имат нужда да инвестират и оттам започват първите им грешки. Мател става международно предприятие, купувайки фирми като Стандарт Пластикс, Хонг Конг Индъстриал, Роузбъд Долс, както и популярния американски цирк – Рингинг Брос и Барнум, и Бейли, като само той им струва 40 млн. долара. По-късно, в своята автобиография, Рут споделя, че откъсването от сферата на бизнеса с играчки и опитът на компания Мател да надскочи себе си е една от големите им търговски грешки. Вътрешният им колектив също не е достатъчно голям, за да поеме новите промени. Началото на 70-те години са особено трудни за компанията.
Пожар в цеха в Мексико унищожава една трета от коледната продукция. Голяма стачка в Далечния Изток блокира вноса на суровини за направата на играчки. Две години подред, Мател публикува фалшиви финансови доклади за своето състояние и през 1973 г. избухва скандал, последван от разследване на Комисията по сигурност и обмен на САЩ. През 1978 г. Рут е обявена за виновна във финансови измами, а нейната 40-годишна присъда е заменена с глоба в размер на 57 000 долара и 2500 часа обществено полезен труд. Три години по-рано тя сама подава оставката си като президент на компания Мател.
1970 г. е тежка за семейство Хендлър и в личен план. Малко преди да започнат проблемите, на Рут е поставена диагноза рак на гърдата, който има множество разсейки. За да може да се излекува тя се подлага на двойна мастектомия. Вследствие тя изпада в тежка депресия и за известен период губи самочувствието си. Здравословният проблем съвпада, както с нейното оттегляне от ръководството на Мател, но също така с един нов етап от нейния живот и развитие като бизнес дама. През 1976 г. Рут основава компания „Nearly Me“ (Почти Аз), която съществува и до днес.
Фирмата е специализирана в производството на протези, силиконови продукти и сутиени за жени. Тя печели битката с рака два пъти и благодарение на своите ресурси започва да експериментира с направата на протези, които да заменят нейния оригинален бюст. Така тя създава „Nearly Me“. През 80-те години Рут споделя: „Когато създадох Барби вярвах, че е добре за самочувствието на момиченцата да играят с кукли, които имат бюст. Сега намирам за още по-важно да върна самочувствието на жените, които са загубили своите.“
През годините Рут Хендлър получава множество награди. Сред тях е Наградата за достижения, присъждана от Американското онкологично общество, както и включването й в Залата на славата, посветена на производството на играчки. За съжаление поредната й битка с рака е неуспешна и Рут умира по време на операция на 27 април 2002 г. Макар тя да превръща в реалност много свои идеи, това, с което остава в историята е Барби. Твърди се, че на всяка секунда в света се продават по 3 кукли Барби. Дали това е реалност или маркетингова реклама, остава факта, че това е една от най-популярните играчки в историята.