shareit

„Изкуството на бизнеса”: Медичите – най-богатото семейство в Ренесансова Европа

| от Десислава Михайлова |

Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.

Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.

През 1780 г. прочутия британски историк Едуард Гибън обобщава по следния начин същността на една от най-важните фамилии в европейската история: „Козимо бе родоначалник на поредица от владетели, чиито имена се превърнаха в синоним не само на епохата, но и на възраждането на науките. Кредитът им на доверие им донесе статута на благородници. Парите им бяха инвестирани за благото на човечеството.

Козимо кореспондираше едновременно с Лондон и Кайро, а корабите му пренасяха едновременно книги с древногръцки текстове и най-скъпи подправки от Индия“. От дистанцията на времето тази оценка добре обобщава мястото на Медичите в развитието на Ренесансовия свят. Меценати, предприемачи, владетели, воини, духовници и дипломати, най-прочутите флорентинци в историята продължават векове наред да занимават човешкото въображение.

Възходът на Медичите е сложен и дълъг процес, изпълнен с превратности. През Късното Средновековие Флоренция е един от най-важните градове в цяла Европа. Финансов център, търговски кръстопът и средище на култура и духовност. Именно сред нейните улици, градини и дворци се заражда онова културно течение, което през следващите векове ще бъде наречено Ренесанс. Достатъчно е да се споменат имената на Бокачо, Петрарка и Данте, за да се добие представа за нивото на развитие на италианския град-държава.

Докато културата на XIV в. ври и кипи, в политически план градът е разкъсван от постоянните борби на водещите аристократични родове. На Апенините, за разлика от останалата част от Европа, древното наследство на патрицианските римски родове оцелява. Сред жителите на всеки един от големите градове има фамилии, които претендират, че могат да проследят родословието си до времето на късната Античност. Тези родове имат богатство, земи и амбиции за духовенство. Техните политически интриги, поръчкови убийства, уредени бракове и подмолни съюзи могат спокойно да засрамят „Игра на тронове“. Основен двигател на тези борби са парите.

През XIII и XIV в. Италия се превръща в транзитна зона между търговията на Леванта и Западна Европа. Пари се стичат от всички посоки, а удобните, големи градове се използват като средища за размяна на ресурси, средства и продукция. В тази обстановка, възниква необходимостта от осигуряване на по-сигурен финансов трансфер. Опасно е парите от Мала Азия да пътуват за Англия или от Испания да достигат до Крим.

Augmented Arms of Medici.svg

Вместо това италианците предлагат хитроумно решение – парите на търговците да бъдат съхранявани от местните фамилии, а самите търговци да оперират чрез полици и платежни бележки, които италианците да осребряват при нужда. Причината тази система да работи добре е, че през XII-XIII в. италианската диаспора започва да обхваща цяла Европа.

Оповивайки се на своите прословути фамилии, апенинските търговци и финансисти изграждат мрежа от доверени хора, най-често роднини. Там където собствената роднинска линия прекъсва се появяват сделки с друг италиански фамилии – именно търговията първа започва да изгражда идеята за общ произход, която векове по-късно ще роди италианската нация.

Първото споменаване на рода Медичи е в документ от 1230 г. Те са притежатели на значителни земеделски площи в района Мугело в Тоскана. Фамилното им име вероятно произлиза от думата „медико“ – „лекар“, което подсказва, че някой от предците им се е занимавал с тази професия през XI или XII в. Опирайки се на своите поземлени владения, рода започва да трупа капитали и влияние. Въпреки това, до края на XIII в., Медичите остават незначителен играч в големите финансови борби на Флоренция.

Ситуацията се променя след 1298 г. Финансова криза поразява основният икономически конкурент на Флоренция – Сиена. Това води до изместване на главните финансови потоци в Тоскана, в ръцете на флорентинците. Разширяването на финансовия сектор води до възможност нови семейства да се борят за дял от лъвския пай. Едно от тези семейства са Медичите.

Джовани Медичи

Техният истински възход започва в средата на XIV в., когато Виери ди Камбио Медичи – богат лихвар, наема своите далечни племенници Джовани и Франческо като чираци в своя бизнес. Братята работят усърдно и използват вродения си усет към печалба, за да натрупат лично състояние, което започват да влагат в отделни търговски начинания.

През 90-те години на XIV в. вече възрастният и наложил името си Джовани решава да се отдели като самостоятелен финансов играч. Той напуска банката на братовчедите си в Рим и създава своя собствена търговска къща. Новото начинание е наречено банка Медичи. За рождена година на предприятието се смята 1397 г., когато Джовани ди Медичи премества своите авоари от Рим във Флоренция.

Съзнателно или не, Джовани подбира най-удачния момент за начало на бизнеса си във Флоренция. Основните икономически къщи в града се намират в криза през 90-те години на XIV в., обвързана и с боричканията в отделните семейства за това кой да получи основния дял от съответното наследство. Същевременно, през 1404 г. Флоренция завладява Пиза, с което се сдобива със собствено пристанище и достъп до средиземноморските търговски мрежи. Това води до рязко покачване на търсенето на капитал за заеми и инвестиции в отвъдморска търговия – именно сферата, в която Джовани решава да се развива.

Като добавка, Медичи могат да използва стабилните връзки с католическата църква, натрупани по време на престоя в Рим. Тези връзки са подплатени с поредица партньорства, сключени с роднини и съдружници в Рим, от които реално се оформя втори клон на банка Медичи във Вечния град.

През 1404 г. Медичи създават свое банково звено във Венеция – най-важното пристанище в цялото Средиземноморие. Едновременно с това, надушвайки повишеното търсене на вълнени дрехи, Джовани създава две манифактури за производство на вълнени платове около Флоренция (1402, 1408 г.). До смъртта си през 1429 г. Джовани успява да увеличи 18 пъти стартовия капитал от 10 000 златни флорина, с които започва бизнеса си през 1397 г. Според свидетелства на сина му Лоренцо, през 1429 г. финансовите ресурси, наследени от Джовани, възлизат на около 180 000 златни флорина или около 33 500 000$.

Синовете на Джовани – Козимо и Лоренцо се оказват достойни наследници на своя баща. В рамките на две десетилетия, семейната банка успява да отвори клонове в Женева, Брюж, Лондон, Авиньон, Милано и Лион – най-големите финансови центрове в Европа по онова време. Същевременно клонът на банката в Рим се превръща в основен финансов партньор на Папската държава. Единственият проблем е политическата опозиция, която се надига в родната им Флоренция.

Притеснени от възхода на фамилията Медичи, много други местни семейства се обединяват с цел да прогонят Козимо и семейството му от града. Медичите са изпратени във временно изгнание, но към този момент банковата им мрежа в Европа е вече толкова голяма и доходоносна, че подобно политическо поражение съвсем не е така фатално, както опонентите на Медичите се надяват.

Ключов момент от развитието на банка Медичи е нейната структура. За разлика от други, по-консервативни родове, Медичите предпочитат да сключват партньорства не толкова на база кръвно родство, колкото на основата на очакваните ползи. Много от клоновете на банката – например в Пиза и Брюж, се създават след като местни италиански банкери са привлечени като съдружници в замяна на проценти от печалбата, пропорционални на инвестирани от партньорите капитал. Тази гъвкава структура се крепи на мрежа от местни управители, назначавани от Козимо. Тези довереници имат свободата да се разпореждат с капитала на банка Медичи в съответния град и да подбират партньори по свое усмотрение. В епоха, в която информацията се обменя бавно, а съобщенията между централния клон и филиалите се разменят със седмици, подобна децентрализация на управлението дава на банката значителна гъвкавост във финансовите операции. Това спомага за по-адекватното усвояване на средства и инвестиране в доходоносни проекти.

Големите финансови възможности на семейството скоро намират отражение и в политиката. След като се завръща триумфално във Флоренция през 40-те години на XV в., Козимо Медичи решава да използва средствата си, за да се превърне в де факто политически водач на града. Семейното имане е инвестирано в купуването на политически съюзници. Флоренция си остава република на хартия, но Козимо държи в джоба си всички ключови политически постове и ги раздава на свои приятели и довереници.

Тази политика е продължена от сина му Пиеро и най-вече от внука му Лоренцо, наричан Великолепния. За да демонстрират своето превъзходство във Флоренция и на Апенините като цяло, Медичите изразходват значителни суми за наемането на някои от най-прочутите художници, скулптори и архитекти на Ренесансова Европа. Достатъчно е да се споменат имената на Леонардо Да Винчи, Сандро Ботичели и Микеланджело Буонароти. Успоредно с творците, Лоренцо Великолепни насърчава оформянето на интелектуален кръг от хуманисти, сред които личат фигури като Марсилио Фицино, Анджело Полициано и Джовани Мирандола.

Голямата политика се оказва опасно изкушение за семейния бизнес. Колкото повече Медичите се обвързват с дипломацията и войните на различни кралства и републики, толкова по-сериозно се оказва финансовото бреме за техния банков капитал. Поредицата от големи войни, които разкъсват Европа през втората половина на XV в., се оказват пагубни за банка Медичи.

В стремежа си да си подсигурят съюзници и доходоносни търговски монополи, Медичите отпускат заеми на различни владетели из Европа. Затънали в дългове и войни, кралете редовно отказват да изплащат дължимите вносни, което води до поредица от банкови фалити. Така например през 1467 г. англичаните дължат на банка Медичи еквивалента на днешните 18 300 000$.

Същевременно конфликтите във Фландрия водят до фалит на клона на Медичите в Брюж, което коства на семейния бизнес около 70 000 флорина (около 13 000 000$). Проблеми има и с плащанията от Папската държава. Всички тези негативни фактори, плюс огромните разходи за поддържане на семейната власт над Флоренция, водят до фалит на банка Медичи в края на XV в.

Макар и разорени, Медичите успяват да задържат властта си над Флоренция, а от семейството се издигат и няколко папи, които осигуряват допълнителен престиж и финансови възможности. Банковото дело престава да бъде движеща сила на семейството, но гербът на Медичите остава златен щит с изобразени седем монети на него, вечно напомнящи за началото на родовия възход и издигането на семейството като най-богатото в Ренесансова Европа.

 
 
Коментарите са изключени за „Изкуството на бизнеса”: Медичите – най-богатото семейство в Ренесансова Европа

Повече информация Виж всички