Изкуството на бизнеса: Беджамин Франклин – първият американец
Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.
Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.
Всяка държава има своето златно поколение от герои, които остават в историята със своите дела, мисли и примера, който завещават на следващите поколения. За българите, това са възрожденците . За Съединените щати, това златно поколение са т. нар. Бащи-основатели. Родени основно през първата половина на XVIII в., това са богати и успели мъже, идващи от различни поприща в живота, но обединени от идеята за създаване на една нова, самостоятелна и модерна нация, която да скъса с наследството на Стария свят и да започне на чисто в Новия. Сред бащите-основатели личат имена като Джордж Уошингтън – първият президент на САЩ, Джон Адамс – първият вицепрезидент на САЩ, политическия философ Томас Джеферсън и известния адвокат Арън Бур. Ала само един от тези високообразовани, заможни и почитани мъже е удостоен с прякора „Първия американец“ – Бенджамин Франклин.
По-лесно е да се изброят нещата, с които той не се е занимавал през живота си, отколкото да се посочат всички поприща, в които се впуска, при това със завиден успех. При избухването на Войната за независимост на САЩ през 1775 г., Бенджамин Франклин е нещо като старейшина на американското общество. Той е значително по-възрастен от останалите бащи-основатели, които се отнасят към него с преклонение и респект. Когато през 1783 г. Франклин договаря мирния договор с Великобритания, положил началото на независимата държава САЩ, зад гърба си вече има седем десетилетия, изпълнени с превратности, успехи и приключения. Той е и единственият американец, който не е президент на САЩ, но въпреки това лика му краси не коя да е, а банкнотата от 100 долара.
Историята на рода Франклин започва в Нюхемпшър, Англия. Бащата на Бенджамин – Джосая е роден в селцето Ектън. От там, през 1683 г., той се мести с многолюдното си семейство в град Бостън, колонията Масачузетс. Джосая бил майстор в обработката на восък, произвеждайки сапун, свещи и масло за огрев. Материалното му състояние явно е прилично, с оглед размера на семейството му. От първата си съпруга – Ан, Джосая има 7 деца. Когато Ан умира, той се жени повторно за Абая Фолджър – потомка на пуритански род занаятчии, избягали в Масачузетс от гоненията на крал Чарлз I в средата на XVII в. Абая ражда на Джосая още 10 деца, от които номер седем и десети, последен син, е Бенджамин. Той идва на бял свят на 17 януари 1706 г. За най-ранните си години, самият Бенджамин отбелязва, че е израснал като тартор на банда хлапета, шляещи се по поречието на р. Чарлз.
Животът на многолюдното семейство не е безоблачен. Джосая се стреми да даде професия и достойно препитание на всичките си деца, но предизвикателството е наистина сериозно. За Бенджамин, родителите му чертаят бъдеще на свещеник. С тази цел, баща му го изпраща в Бостънското латинско училище – най-старото училище в САЩ, действащо и до днес. Поради липса на средства, Бенджамин учи там само две години – достатъчно, за да се научи да пише и чете, но не достатъчно, за да сбъдне мечтата на родителите си за духовническа кариера.
Едва навършил 12 години, Бенджамин вече е чирак на един от по-големите си братя – Джеймс Франклин, който е печатар и издател на един от първите вестници в САЩ – „Ню Инглънд Кърънт“. От него Бенджамин научава основите на печатарския занаят. Тъй като е много млад, му отказват правото да публикува текстове във вестника. По тази причина, Бенджамин си измисля псевдоним – г-жа Сайлънс Дугуд (букв. Мълчалива Добротворна) и от името на овдовяла жена на 50 годишна възраст, публикува текстове свързани с наболелите проблеми на Бостън.
През 1723 г., 17-годишният Бен Франклин напуска Бостън и заминава за Филаделфия, за да търси ново начало за себе си. Именно там той среща Дебора Рийд – голямата си любов. Двамата изпитват силно влечение един към друг и дори Бен живее в дома на Рийд като наемател. През следващите три години, младежът работи в различни печатници, пътува за кратко до Лондон, а след това се наема като счетоводител и помощник на търговеца Томас Денъм. Докато е на острова, Франклин прекратява връзката си с Рийд, а семейството й, което така и не го харесва, я жени за друг.
След завръщането си в Америка, двамата млади подновяват връзката си. Съпругът на Дебора я е напуснал, без да й даде развод, затова те са принудени да сключат „обществен брак“, обявявайки пред близките си, че са мъж и жена. Те имат две деца и отглеждат незаконния син на Бен, за който е спорно чия е майка му. Първото им дете е очарователно момченце, което обаче си отива рано от този свят, покосен от едра шарка. Това е най-тежкият удар в живота на Бенджамин. От този момент нататък той става върл защитник на ваксинацията и дори изнася лекции, агитирайки хората да си поставят ваксината, за да не страдат като него.
За разлика от личния му живот, обществения е в постоянен подем. През 1727 г., едва навършил 21 г., Франклин основава интелектуалния клуб „Джънто“, от който впоследствие, през 1731 г., се формира Филаделфийската библиотечна компания – организация с идеална цел, която създава една от първите библиотеки на територията на САЩ, действащи и до днес. Успоредно с това, Бен се захваща и за печатарския занаят отново. През 1728 г. той създава своя собствена печатница и започва да издава „Дъ Пенсилвания Газет“. С времето Бенджамин развива идеята за създаване на мрежа от печатници, които да монополизират издаването на вестници в 13-те колонии.
Към 1753 г. половината големи издания в колониите се издават от Франклин или негови съдружници, като мрежата надскача Пенсилвания и обхваща Южна Каролина и Ню Йорк. Редно е да се отбележи, че по това време между отделните колонии има твърде скромни връзки, като основният поток от идеи и търговия е насочен към Великобритания, а не помежду им. В този смисъл, Франклин е един от пионерите на идеята за единство на американските колонии и превръщането им в една цялостна и интегрирана общност. Като израз на неговия растящ статус в обществото, още през 1731 г. Франклин е приет в американското масонско общество, достигайки ранг на велик магистър 3 години по-късно.
Същинският пробив в бизнеса идва от едно издание с беседи и поучения, което Бен пише под псевдонима Ричард Сондърс. Т. нар. „Алманах на бедния Ричард“ се превръща в литературна институция в колониите. Всеки тираж се продава в над 10 000 бройки – бестселър по стандартите на епохата, когато подобни издания, продавани с абонамент, докарвали по няколко стотин бройки в най-добрия случай. Отделно, Франклин издава още няколко списания и вестници, с което си докарва значителни доходи и се утвърждава като един от най-изтъкнатите общественици в 13-те колонии.
Опирайки се на своето богатство, Бен Франклин се заема с няколко значителни, обществени проекта, които му носят още слава и дивиденти. Той е нает от колонията Ню Джърси да отпечата нови хартиени банкноти, снабдени със специална технология против фалшифициране. Същевременно се заема с основаването на две научни институции – Американското философско общество (1743 г.) и Пенсилванската академия (днес Пенсилвански университет, открит 1751 г.). През 1748 г., Франклин вече е милионер по стандартите на днешната епоха. Доволен от натрупаното със здрава работа имане, той отстъпва бизнеса с печатниците на своя доверен човек Дейвид Хол, пенсионира се на 41 години и се посвещава окончателно на обществена и политическа кариера, както и на своите научни експерименти.
Основната му експериментална дейност е свързана с любовта му към електричеството. След 1748 г. Франклин посвещава доста време на експериментите си с начини за ефективна употреба на електричеството за целите на науката и обществото. Смята се, че Франклин пръв нарича двата заряда на електроенергията „положителен“ и „отрицателен“. Франклин експериментира усилено и с методи за съхраняване на електроенергията, използвайки стъкленици с газ и оловни тръби, конструирайки различни първообрази на бъдещата батерия, изобретена в крайна сметка от Алесандро Волта половин век по-късно.
Най-важният експеримент на Франклин с електричеството, е свързан с използването на специално хвърчило за извличане на електрически заряд по време на буря. След поредица успешни експерименти, Франклин в крайна сметка изобретява гръмоотвода – средство, което революционизира строежа на сгради и предпазването на населените места от мълнии – честа причина за пожари в предходните векове. За цялостния си принос към изучаването на електричеството, през 1756 г., Бенджамин Франклин става член на Британското кралско научно общество (тяхната Академия на науките). През 60-те години на XVIII в. във връзка със своята работа като част от пощенската служба на Колониите, Франклин участва в първото подробно картографиране на течението Гълфстрийм. Дотогава природното явление е известно само най-общо на мореплавателите.
Експериментите вървят ръка за ръка с усилена обществена дейност. През 1749 г. Франклин е назначен за мирски съдия във Филаделфия – една от най-важните обществени служби в тогавашната правна система. Впоследствие Бенджамин заедно със съдружници, участва в създаването на първата болница в бъдещите САЩ (1751 г.), както и на първата застрахователна компания във Филаделфия (и най-старата в САЩ). През 1753 г. е назначен за заместник главен пощальон на Британска Америка – позиция, която неимоверно издига престижа му и му помага да си създаде познанства и връзки във всички колонии. През същата година е удостоен с почетна титла „магистър“ и от Йейлския, и от Харвардския университет.
През 1760-те години, Франклин е изпратен в Лондон като представител на колонията Пенсилвания в стремежа й да оспори правата, дадени на семейство Пен (на които е кръстена колонията), като частни владелци на цялата й територия. Докато е там, Франклин става свидетел на налагането на „Гербовия данък“ – първият от редица закони, с които Великобритания предизвиква гнева на американските колониални общности. Бенджамин пише поредица от памфлети и протести, които придобиват широка популярност.
Колониите Ню Йорк, Масачузетс и Ню Джързи също го избират за свой представител и Франклин се превръща, де факто, в първи посланик на бъдещите САЩ във Великобритания. Същевременно, Бен съдейства на своя незаконен син – Уилям, да бъде издигнат за губернатор на колонията Ню Джързи – свидетелство за високото ниво, с което семейство Франклин се приема не само в Колониите, но и във Великобритания. Парадоксално, когато през 1776 г. избухва Войната за независимост, Уилям Франклин застава на страната на британската корона, докато баща му е един от най-пламенните поддръжници на независимостта.
Докато пребивава във Великобритания, Франклин продължава научната си дейност. Печели почетна докторска степен от университета Сейнт Ендрюс (1759 г.), а след това и от Оксфорд (1762 г.). По същото време обикаля Британските острови и пътува до Франция и из Европа, създавайки си репутацията на един от най-опитните познавачи на европейската култура и политика сред хората от Колониите.
След активна пропагандаторска и дипломатическа дейност в подкрепа на американската кауза, Франклин се завръща в САЩ. През май 1775 г. Пенсилвания единодушно го избира за свой представител във Втория континентален конгрес и Франклин е включен в Комитета на Петимата – органът, изготвил Декларацията за независимост на САЩ. Успоредно с това, на база опита му с пощенските служби, Бен е обявен за главен пощальон на САЩ и де факто полага основите на пощенската служба на Съединените щати.
През следващата 1776 г., Франклин заминава във Франция като първи посланик на САЩ в Париж. В тази си роля, той остава във Франция до 1783 г., когато ръководи делегацията, подписала Парижкия мир с Великобритания. През 1785 г. е избран за представител на Филаделфия в Конституционното събрание (предшественикът на Конгреса) и участва в изготвянето на Конституцията на САЩ.
На практика, Бенджамин Франклин е единственият баща-основател, положил подписа си и под четирите ключови документа, утвърдили американската независимост – Декларацията за независимост, Съюзът с Франция, Парижкият мир и Конституцията. Успоредно със законодателната си дейност, Бен е избран три поредни мандата за губернатор на Пенсилвания. Въпреки своята забележителна активност в тази напреднала за онова време възраст – той е на 81 при подписване на Конституцията, Франклин вече е със сериозно разклатено от подагра и наднормено тегло здраве. След 1788 г. той се оттегля от активен обществен живот и остава под грижите на своята дъщеря Сара, която остава до него до сетния му час.
Бен Франклин издъхва на 17 април 1790 г. Приравнявайки богатството му към съвременните курсове на долара, се изчислява, че то възлиза на около 10 милиарда долара. Той завещава по 1000 лири (дн. 125 000 долара) на Бостън и Филаделфия с условието, че 200 години парите трябва да се намират на влог с лихва в общините. Така, когато през 1990 г. изтича срока на влога, и Филаделфия разполага с 2 000 000 долара, които раздават под формата на различни стипендии за учени и изследователи. Бостънският фонд, влаган през годините в различни обществени заеми, достига стойност 5 000 000 долара, които са похарчени за издръжка на бостънския технически институт „Бенджамин Франклин“ (създаден по-рано със заем от същия фонд). На негово име са наречени общини в няколко области, различни природни обекти, бойни кораби, научни институции и джентълменски клубове.
