shareit

Историята на вазелина

| от |

Робърт Пири го взе на Северния полюс. Има песен, написана за него. Прави усмивките ни да искрят. С него се мажат краката на вендинг машините против буболечки. Използва се за прически. Пази кокошките от измръзване. Предпазва дупетата на малките деца и е безценен за девствените. Един химик каза, че с една супена лъжица от това на ден нещо е успял да стигне завидната възраст от 96 години. Дами и господа – вазелинът.

VaselineWagon

Името на вазелина идва от немската дума за вода (Wasser) и гръцката дума за зехтин (έλαιον) – лексикална смесица, точно толкова нетипична, колкото месицата на вода и зехтин. Неговият създател, Робърт Чезбро, e доставчик на осветително масло и химик от Англия, който забелязва, че в петролния бизнес могат да се направят страхотни пари, много по-хубави от бизнеса с китова мас, в който е той се подвизава досега. През 1859, на 22-годишна възраст, той харчи всичките си спестявания за билет до Тайтъсвил, Пенсилвания, за да се срещне с нефтените барони там. Докато обикаля нефтените находища, той забелязва един от служителите да стърже плътна, тъмна паста от коляното на нефтена помпа – съответно пита какво е това. Обяснява му се, че досадната восъкообразна лепкава слуз излиза заедно с необработения материал и полепва по машините; ако не се чисти често, ще спре целия механизъм. Също така, някои хора смятат, че от нея раните зарастват по-бързо. Последното уточнение възбужда любопитството на бизнесмена химик и той си тръгва с цяла кофа от гадната паста.

RobertChesebrough

Робърт Чезбро

Понеже ваксата е безполезна за нефтената индустрия, Робърт знае, че процентът печалба ще е голям и като химик бързо се заема с пречистването и избистрянето й. Отнема му 10 години да я направи на безцветения, безароматен гел, който знаем днес. Трябва да имаме предвид, че през 19 век единствените подобни масла са свинската мас, гъшата грес, зехтинът, чесновото масло и някои горчици – ако не са абсолютно пречистени, всяко от тях се разваля за много кратко време.

Чезбро изпробва гела върху себе си – той се порязва, намушква, изгаря и полива с киселина, а след това нанася от него върху всяка рана. Първата фабрика за вазелин отваря през 1870, а патентът излиза две години по-късно. Но продажбите вървят зле. Фармацевтите не проявяват интерес към продукта, дори когато им показва собствените си рани, които са на различен етап на заздравяване

Затова Робърт просто започва да пътува и да го раздава. Той прави мазохистичните си експерименти пред публика… и тя му се връзва. След това отива да си купи още от аптеката, но аптекарите не разполагат с вазелин. И така поръчките към химика заваляват. Първото основно масово приложение на вазелина е като лекарство, което е иронично, защото по-късно ще се докаже, той няма никакви лечебни свойства – единственото му полезно свойство е да пази раната от бактерии и мръсотия.

Но никой не може убеди Чезбро, че мехлемът му не е чудодеен. Когато заболява от плеврит, той се потапя от главата до петите във вазелин и скоро оздравява. Малко преди да умре (на 96-годишна възраст) признава, че от няколко години хапва по една супена лъжица вазелин на ден.

Има ли въобще нещо, което това мазило не прави…

 
 
Коментарите са изключени за Историята на вазелина

Повече информация Виж всички