Халоeфектът: Какво е и как да го превъзмогнем

Реално блондинките по-глупави ли са от брюнетките? Не, разбира се, че не – пигментацията на косата не влия на интелигентността. Но като цяло хората смятат, че са… Защо?

Заради халоeфектът, наричан още „ефект на ореола“.

Какво представлява той?

„С две думи, това е идеята, че цялостната оценка за даден човек (например, че е симпатичен) се пренасят и за неговите специфични черти (например, че е интелигентен)“, пише Джереми Дийн, психолог и автор на уебсайта PsyBlog. „Понякога това се нарича принципът „красивото е добро“ или „стереотипът за физическата привлекателност“, обяснява още той.

Ефектът на ореола, по принцип, е причината, поради която сте убедени, че любимата ви знаменитост би трябвало да е и готин човек, с когото да излизате. По същата причина учителите ви казват да пишете прилежно на изпитите, а дизайнерските дънки струват много повече от обикновените. Това е дори причината да ни е странно, че Адолф Хитлер е обичал кучета и деца.

За класическия пример е най-лесно да се върнем към статията, която за първи път въвежда „ефекта на ореола“ преди повече от 100 години. Разглеждайки анкети, проведени на места като армията или различни фабрики, в които хората са били помолени да оценят своите колеги по качества като умения, интелигентност, надеждност и дори физиката и държанието им, психологът Едуард Торндайк забелязва нещо подозрително в отговорите: те са били твърде хомогенни.

„Оценките на един и същ човек по редица различни качества, като интелигентност, работливост, технически умения, надеждност и т.н., и т.н., бяха много силно корелирани и много равномерно свързани“, съобщава Торндайк. „Следователно изглежда, че даващите оценките не са в състояние да анализират тези различни аспекти на природата и постиженията на човек и да оценяват всеки от тях независимо от останалите.“

С други думи, ако работниците са смятали, че техният колега е добър човек, те са го оценявали по-високо, отколкото той обективно е заслужавал, почти за всичко. Ако по някаква причина не са го харесвали, е било точно обратното.

„Убеден съм, че дори много способен мениджър, работодател, учител или въобще ръководител не е в състояние да третира даден човек като съвкупност от отделни качества, независими от останалите“ – заключава Торндайк. „Големината на ефекта на ореола, както го нарекохме, изглежда изненадващо голяма“.

„Разбира се, виждам как някои хора могат да паднат жертва на този предразсъдък – но не и аз. Аз съм прекалено умен“, може би си мислите.

Със сигурност така са си мислили и група студенти, когато са били наети за тестови обекти през 1977 г. В станалия вече класически експеримент социалните психолози Ричард Нисбет и Тимъти Уилсън казват на доброволците, че изследват дали степента на общуване на студентите с даден преподавател ще повлияе колко високо го оценяват.

Всъщност обаче те са измервали нещо друго: дали чарът на лектора ще повлияе на мнението им за него. Учениците са разделени на две групи – едната гледа видеоклип с лектор, който отговаря на въпроси по топъл, приятелски и ентусиазиран начин; другата гледа видеоклип със същия лектор, който отговаря на същите въпроси, но с много по-лошо отношение.

„В съответствие с ефекта на ореола, студентите, които виждат „топлото“ въплъщение на лектора, го оценяват като по-привлекателен, маниерите му като по-симпатични и дори акцентът му като по-приятен“, обяснява Дийн.

И дори след като им беше изтъкнато (два пъти!), че преценките им може да са повлияни от неговата миловидност, те настояват, че са оценили лектора обективно.

„Студентите нямаха никаква представа защо са дали по-високи оценки на единия лектор“, пише Дийн. „Те бяха убедени, че са направили преценката си за външния вид, маниерите и акцента на лектора, без да вземат предвид колко приятен е.“

Защо се поддаваме на този ефект?

Колкото и силни и умни да си мислим, че сме, мозъците ни обичат да избират лесното.

„Ефектът на ореола… служи за увеличаване на хомогенността на нашите оценки и за изграждане на по-лесен мироглед“, обяснява Ева Кроков, изследовател на вземането на решения в Университета в Лестър, в статия за Psychology Today.

„Хората са склонни да избягват състояния на вътрешен конфликт“, пише още тя. „По-лесно е да се изгради мисловен образ на даден човек, който е изцяло положителен, отколкото внимателно да се изгради нюансирана картина, която включва както добри, така и лоши аспекти на личността му.“

Това може да е проблем, тъй като тези наши мозъци също могат да бъдат адски повърхностни. Ефектът на ореола е най-силно изразен по отношение на външния вид, така че ако сте грозен, пригответе се да ви плащат по-малко и да ви смятат за по-малко интелигентен и способен от красивите ви колеги. Същото важи и при запознанствата: ефектът на ореола може да накара расистките шеги и собственическото поведение на привлекателен ухажор да не изглеждат толкова зле, колкото са.

И така, как да го преодолеем? Единственото, което можем да направим, е да се опитаме съзнателно да запазим обективност. „Предразсъдъците са най-влиятелни, когато позволяваме на автоматичното, интуитивното и емоционалното мислене да влияе на преценките ни“, пише Кроков. „Следователно, за да намалим влиянието на когнитивните си предубеждения, трябва да забавим темпото и да се контролираме.“

И да се надяваме, че ще се справим, честно казано. В края на краищата, кой иска да загуби потенциална работа, приятел или дори партньор само въз основа на лоша прическа или нещо такова…