Енио Мориконе е един от емблематичните композитори на музика през XX век. Не можем да говорим за него, без да назоваваме още едно име – Серджо Леоне. По време на съвместната им работа, двамата творци успяха да пресъздадат и пренапишат изцяло правилата за уестърн филмите. Серджо разполагаше с уникален почерк, когато става въпрос за създаването на уестърн филми. Филмите нямаше да бъдат същите, ако Мориконе не присъстваше в тях. Често музиката и филмът се превръщат в една неделима клетка.
Друг пример може да бъде Джон Уилямс и Star Wars. Преди Мориконе да създаде съвършената музика за филми като „Имало едно време на запад“, той преминава през много сериозна и строга школа. Композиторът се ражда в Рим през 1928 г. Баща му Марио е музикант и свири на тромпет в различни оркестри, докато майка му Либера разработва малък текстилен бизнес. Именно Марио ще разкрие красотата на музиката за Енио и както можем да се досетим, синът започва да се учи да свири първо на тромпет, но в течение на времето го запознава и с други музикални инструменти. Енио влиза в Националната Академия на Св. Цецилия. В консерваторията влиза на 12-годишна възраст и започва да изучава хармония – по програма трябва да учи 4 години, но завършва курса за 6 месеца. Освен свирене на тромпет, Енио изучава композиция и хорова музика.
На 13-годишна възраст е избран за музикант в оркестъра на операта. През 1946 г. взима своята диплома за тромпет и след завършването продължава да се занимава с класическа композиция. Първата композиция се ражда едва на 6-годишна възраст. Именно тогава неговите родители започват да окуражават сина си да продължи да преследва тази страст. През 1953 г. е получава предложение да напише музикален аранжимент в американски стил за вечерно радио шоу. Мориконе се развихря на много фронтове и не забравя класическата музика.
За периода от 1954 до 1959 г. създава редица композиции и всички се посвещават на неговия учител Гофредо Петраси. Съдбата има други планове и след създаването нa фонова музика за няколко радио драми, вратата към кино индустрията е широко отворена. През 1956 г. свири в джаз групи, за да издържа семейството си. Нает е от италианското радио RAI, но след като разбира, че служителите не могат да пускат своя собствена музика е принуден да напусне. Там прекарва точно един ден. През 1962 г. работи за най-различни джаз музиканти като Джани Моранди, Хелън Мерил, Джими Фонтана и още много други. Един от първите големи комерсиални успехи идва с помощта на Роби Феранте и музиката за „Огни волта“ („Всеки път“), песента е изпълнена за първи път от Пол Анка на фестивала в Сан Ремо през 1964 г.
Продадените копия са около 3 милиона, като един милион е закупен в Италия. Не трябва да забравяме, че Мориконе създава повече от 400 творби за киното и телевизията, а към това трябва да добавим и още 100 класически. Успехите са повече от впечатляващи, но за 91 години живот най-вероятно ще се зададе и един въпрос: какво не успя да направи? Според различни издания, Мориконе е имал една много специална мечта – да работи със Стенли Кубрик. Енио е поканен да създаде музиката за филма „A Clockwork Orange“ през 1971 г.
Кубрик звъни на Серджо Леоне и пита дали неговият композитор е свободен. Практически работата на композитора е приключила, но Серджо заявява, че ангажиментите не са приключили. Кубрик не звъни повече. Нещо, което винаги дразнело композитора е фактът, че всички го помнят за музиката в уестърн филмите, макар и творчеството му да има още много изяви. Със сигурност житейският път на този творец ще остави сериозна следа във филмовото изкуство, подобрявайки го значително, но докато пишем тези редове, започваме да се замисляме за един друг малко по-сериозен проблем – ще се повтори ли талант като Енио Мориконе?