Елизабет Блекуел: Първата жена лекар, която натри носовете на всички

Може да сте запознати с името Елизабет Блекуел, обикновено последвано от фразата „първа жена лекар“. Родена в Бристол в началото на 19 век, по-късно тя става първата жена в Америка, получила медицинска степен. А може и изобщо никога да не сте чували за нея…

Деветте братя и сестри от Блекуел са деца на парадокс. Баща им Самуел, дисидент от Английската църква, едновременно произвеждаше захар и бе аболиционист. Тоест, той е човек, който печели от стока, която зависи от поробения труд – и това го отвращаваше.

Той дава на петте си дъщери същите възможности за образование като на четиримата си сина и ги премества от Бристол в Ню Йорк през 1832 г., а след това чак до Синсинати през 1838 г., надявайки се да замени карибската тръстика със захарно цвекло, отглеждано в северната част на страната. Тогава обаче умира, разорен, предавайки последният си урок – че съпругът не е гаранция за сигурност. Никоя от дъщерите му никога не се омъжва.

Коя е Елизабет Блекуел?

Блекуел, третото дете и третата дъщеря , е изключително умно, доста социално неловка и благословен със здраво чувство за собствената си стойност. Тя се съгласява с писателката и редактор Маргарет Фулър, която казва, че човечеството няма да постигне просветление, докато жените не докажат, че са способни на всичко, което искат – постиженията са въпрос на талант и труд, а не на пол. Елизабет иска да бъде някой, чийто живот въплъщава идеята на Фулър.

Елизабет Блекуел: факти за живота й накратко

Родена на 3 февруари 1821 г. в Бристол, Англия

Умира: 31 май 1910 г. в Хейстингс, Англия

Семейство: Елизабет Блекуел е третото от деветте деца на Самуел Блекуел и съпругата му Хана. Сред братята и сестрите й е Емили Блекуел, третата жена, получила медицинска степен в САЩ.

С какво е известна Елизабет Блекуел?

Ставайки първата жена, придобила медицинска степен в САЩ; първата жена, включена в Британския медицински регистър; открива на Нюйоркския лазарет за жени и деца в неравностойно положение заедно с нейната сестра Емили, открива Медицинския колеж на жените в Нюйоркския лазарет; и основава Националното здравно дружество във Великобритания. Тя също е наставник на Елизабет Гарет Андерсън, първата жена, която се квалифицира като лекар във Великобритания.

Кога Елизабет Блекуел стана лекар?

Тя придобива медицинска степен на 23 януари 1849 година

Елизабет Блекуел познаваше ли Флорънс Найтингейл?

Да, те се срещat в Лондон чрез общи приятели, въпреки че не са съгласни относно ролята, която жените трябва да играят в медицинското обслужване.

Тя избира медицината не защото обича науката или се интересува от лекуване (всъщност тя смята, че болестта е признак на слабост и намира телесните функции за отвратителни), а защото това е необичайно красноречив начин да докаже своята теза. Ако една жена успее да заеме място в лекционната зала на медицинско училище и да премине всички изпити, необходими за диплома, кой може да твърди, че не е квалифицирана за лекар?

След редица отхвърляния, Блекуел се записва в малкия селски медицински колеж в западната част на Ню Йорк. Приемането й е в известна степен фарс: факултетът не одобрява ужасяващата идея да приеме жена сред студентите, като я намира и за весела и – ей така, като на шега – гласува с единодушие да я приемат. Тя завършва на първа в групата си през 1849 г., след като печели недвусмисленото уважение на своите съученици благодарение на ума и дисциплината си.

Извън колежа хората обикновено мислят едно от двете неща: или момичето е извратено, или е лудо. Каква жена би избрала да изучава тялото в компанията на мъже? Осъзнавайки остро самотата на професионалния си път, Блекуел вербува сестра си Емили, пет години по-млада от нея, да я последва в медицината.

Елизабет Блекуел, „жената лекар“

Медицинското училище включва малко, ако изобщо някаква, работа с действителни пациенти, и завършилите излизаха притеснително невежи. Блекуел заминава за Европа през април 1849 г., три месеца след дипломирането си, за да продължи с практическото обучение в Париж, където учи в държавен родилен дом и остава сляпа в едното око след като се заразява от пациент. Мести се в Лондон, където се разхожда по отделенията на болницата Свети Вартоломей и намира очарователен нов приятел – младата Флорънс Найтингейл.

Завръщайки се в Ню Йорк през 1851 г., тя открива, че самата фраза „жена лекар“ отдръпва потенциални пациенти. Жената лекар, на езика на онова време, означава аборт; някой, който действа в сянка и от грешната страна на закона. Бляскавата практика, на която се е надявала, не се осъществява. Но Емили скоро се присъединява към нея със собствената си медицинска степен – толкова трудно спечелена като тази на сестра й – и заедно отварят Нюйоркската лазарет за жени и деца в неравностойно положение през 1857 г. Бедните жени не са толкова придирчиви към пола на своя лекар, а лазаретът също ще осигури място за бавно нарастващия брой жени, завършили медицина, където да практикуват. Това е първата болница с персонал изцяло от жени.

Веднага след избухването на Американската гражданска война през 1861 г. сестрите Блекуел свикват среща на своите дарители и поддръжници и изготвят призив към жените от Ню Йорк. В отговор хиляди присъстват на първата организационна среща на Централната асоциация за помощ на жените, която се превърна в Санитарна комисия на Съединените щати – най-голямата цивилна организация през войната. Сестрите контролират подбора и обучението на медицински сестри за фронта – но в крайна сметка се оттеглят от военните усилия, когато става ясно, че лекарите от мъжки пол не желаят да признаят участието им при равни условия.

Тогава Блекуел насочват вниманието си към следващото си постижение: откриването на Медицинския колеж на жените в Нюйоркския лазарет през 1869 г., с акцент върху академичната строгост и практическо обучение, което го поставя над училищата за мъже, от които те получават своето образование.

След като лазаретът и неговият колеж се установяват стабилно, Елизабет оставя Емили – по-отдадената на медицината – да ги управлява и се връща в Англия, мястото, което винаги е смятала за дом и където стана първата жена, включена в Британски медицински регистър. След като вдъхновява още жени-лекари, включително Елизабет Гарет Андерсън и София Джекс-Блейк, тя се отклонява от практиката и се насочва към застъпничество за общественото здраве, като води кампания срещу Закона за заразните болести – които насилствено хоспитализират проститутки, вместо да се фокусират върху мъжете, които са ги заразили – и става основател на Националното здравно общество, с мотото „Превенцията е по-добра от лечението“. Тя започна да вярва, че една жена-лекар трябва да бъде учител, въоръжена с наука, и прекарва последните десетилетия от живота си в морска вила в Хейстингс заедно с осиновената си дъщеря Кити.