Най-странните отшелници в историята
Какво точно е необходимо, за да стане един човек един отшелник? Според Cambridge Dictionary отшелникът е „човек, който живее сам и отделно от обществото, предимно по религиозни причини“. Но в действителност тези хора могат да бъдат далеч по-разнообразни и от над 1500 години религиозни, ексцентрични или изключително богати самотници ни изненадват със своя начин на живот.
Един пример е монах на име Симеон. Докато живее в манастира Теледа, Сирия, през c411 г. сл. н. е. той предизвиква много оплаквания у околните. Симеон мирише толкова зле, че никой не може да го доближи. Разследване разкрива, че той е завързал въже около себе си под туниката си и го стяга толкова здраво, че плътта му загнива, а леглото му е пълно с червеи.
На този етап обаче Симеон Стилис едва започва необичайния си живот. Kогато умира през 459 г. сл. Хр., той е прекарал 47 години, живеейки на върха на стълб. Дори това число да е преувеличено, той е прекарал там поне 28 години. През този период (колкото и дълъг да е) той има различни стълбове с все по-голяма височина – последният от които е 18 метра висок. С диаметър 1,2 метра диаметър, последният му стълб поддържа голяма платформа от около 4 квадратни метра на върха си и първоначално има навес от палмови клони, за да предпазва от слънце и дъжд. В своят висок дом Симеон използва и тоалетна – глинена тръба, спусната до земята.
През 40-те години на 18 век Чарлз Хамилтън (син на шестия граф на Аберкорн) създава градина в Пейншил, близо до Кобъм в Съри. Заедно с пещера и римска руина, Пейншил има двустaйна колиба, „направен от трупи и корени“ (на снимката модерна версия на колибата). Всичко, което му е необходимо сега, е жив отшелник.
И така Хамилтън рекламира парка, за да набере кандидати, подчертавайки, че отшелникът трябва да „живее в колибата в парка в продължение на 7 години, където ще му бъдат предоставена Библия, очила, постелка за краката му, кожух за възглавницата, пясъчен часовник, вода за пиене и храната безплатно.“
Отшелникът ще трябва още да носи „роба, никога… да не си реже брадата или ноктите, да се отклонява извън границите на парка на г-н Хамилтън или да говори със слугата“. Ще му бъдат платени 700 гвинеи, ако издържи 7 години, но няма да получи нищо, ако наруши правилата или си тръгне по-рано. Всъщност отшелникът, който е нает „живее там три седмици, преди да бъде забелязан да изпълзява тайно от парка, за да иде в местната кръчма“.
През викторианската ера, един свети отшелник все още може да бъде намерен в Ламберд, Уелс. Там през юли 1872 г. кюрето Франсис Килвърт (на снимката) го посещава, в хижа, където намира „мизерията, мръсотия, прах, мръсотия и нещастие… неописуемо, почти немислимо. И в тази каюта живее така усамотеният от Ламберд, преподобният Джон Прайс, магистър по изкуства в Кеймбридж.“
В същото време, излизайки с Прайс малко по-късно, Килвърт е поразен от начина, по който „хората … докосваха шапките си към неговото благоговение с голямо уважение. Те го виждаха като много свят човек и ако Самотникът живееше преди хиляда години, той щеше да бъде почитан като отшелник и може би канонизиран като светец.“
Прайс е удивително безкористен. Според писателя Джереми Болуел, за да получи каквато и да е конгрегация, Прайс трябваше да прибегне до подкуп, плащайки на слушателите си между 2 и 6 пенса на глава, за да идват на неговите служби, и разбира се – от собствения си джоб.
Светските отшелници могат да бъдат още по-необичайни. Ето, например, Джоузеф Ъндърхил живее в кочина. Буквално – тя е около 2 на 2 голяма и той трябва да пропълзи в нея на колене. Но той не я споделя със свине; това е квартирата му – Ъндърхил плащаше на г-жа Робинс 6 пенса на седмица за тясното помещение.
Ъндърхил, всъщност е страхотен денди преди години не се разочарова от любовта, и не е беден. През февруари 1890 г. две момчета са обвинени в кражба на 26 британски лири от него, а във вестника за кражбата се посочва, че той „е дал близо 200 британски лири, за да бъдат заловени“. Местните власти се бяха опитали, но неуспешно, да го преместят от кочината. След кражбата той е настанен за известно време в благотворителен дом, но скоро отново се връща в квартирата си.
Ъндърхил е окончателно отстранен следващия януари, в умиращо състояние. Но дори сега, в терминална слабост, той се опитва да избяга и да се върне в кочината. Хората, които я почистват, намират пода, „покрит с мръсотия, дълбока половин метър“. Когато мъжът най-накрая почива, очевидно от бронхит, той остави след себе си 125 паунда (приблизително 16 000 паунда днешни пари).
