Джино Бартали – легендата на Тур Дьо Франс, праведник сред народите и галантен герой на Италия
Някои герои не носят маски, други не искат да се наричат герои, а трети предпочитат да оставят техните действия да говорят за тях. Чували сме много пъти легендата за триумфа на злото – достатъчно е добрите хора да не правят нищо. Оказва се, че Джино Бартали не е бил почитател на злото и прави всичко възможно, за да се бори срещу него.
Историята му е особено специална и не се разбира от самия него, а от хората, на които помага, може би в един от най-мрачните часове на човешката история. Преди да стигнем до триумфа на доброто, при това с помощта на един от най-тихите и скромни герои в историята, нека се запознаем с живота му.
Джино е роден във Флоренция и е третото от четири деца на Торело Бартали. Неговата структура на набит и доста мускулест младеж е подсказвала, че някой ден ще се занимава с бойни спортове като бокс, но това не се случва. Малкият Джино е доста спокоен и често продава разни лакомства по улиците на Флоренция. На 13-годишна възраст започва да работи в магазин за велосипеди и още същата година решава да се състезава.
Професионалната му кариера започва през 1935 г. на 21 години. През следващата година е официален шампион на Италия. Любовта ще го намери през 1940 г. – Адриана Бани се влюбва в спокойния и приветлив характер на Джино и когато вдигат сватба, лично папа Пий XII идва, за да благослови двойката. Как се стига до такова признание? Джино е подарил велосипед малко по-рано и е изненадал бащата на Римокатолическата църква.
В професионално отношение е смятан за краля на планините и през 1935 г. печели Giro d`Italia, но през следващите години ще спечели състезанието още 7 пъти. На 22 години ще бъде сполетян от трагедия, неговият по-малък брат Джулио ще загине по време на тренировка и Джино е много близо от това да се откаже от велосипеда.
Първият велосипед на Джино Бартали, с който печели италианското първенство.
През 1937 г. се завръща и отново печели обиколката на Италия, докато репутацията му започва да привлича международно внимание. Французите го разглеждат като човек, който ще влезе в списъка на италианците, които са неспособни да карат извън собственото си първенство. Тъй като организмът може да свиква с определено натоварване, мнозина са критични към Бартали. Те не очакват, че изобщо ще се появи в Тур Дьо Франс.
Джино не чака втора покана и заминава за следващото издание на състезанието през 1937 г. Стартът му е изключително лош, след като губи повече от 8 минути на третия етап и после още 10 минути в планините. След изкачването става някакво чудо и италианската машина не просто се изстрелва, но успява да грабне челната позиция и да води с около минута и 14 секунди.
Това е най-добрият му момент от въпросната надпревара. На следващия ден пада от моста на река Калу. Инцидентът идва с тежки контузии, като се оказва, че Джино удря ръката си и коляното. Не може да диша, след като е ударил и гърдите си, докато пада от 3 метра височина. Завършва състезанието с около 10 минути назад.
Успява да мине през Алпите, но не печели жълтата тениска и се отказва в Марсилия. Бартали се среща с Хенри Дегранж – организаторът на състезанието и му заявява своите намерения. Французинът е толкова впечатлен, че признава и една друга истина – нито един друг състезател дори не се е обаждал, че иска да напусне надпреварата. Хенри пожелава на Джино да се видят през следващата година.
Има твърдения, че на това състезание е имало и други фактори, които принуждават италианеца да напусне. Твърди се, че той е бил много сериозен опонент на Бенито Мусолини и неговия фашистки режим. И точно за това състезание заявява:
„Когато докторът ми казваше, че не трябва да се състезавам, те ми казваха да се състезавам. Когато докторът ми каза, че трябва да напусна, те ме караха да продължа и след като започнах да се подобрявам през следващите четири кръга, те ме накараха да се прибера у дома.“
През 1938 г. Бартали се връща обратно в състезанието и успява да се справи с всичко от студа до дъждовете, една спукана гума и още много други проблеми. Печели и най-трудния етап от Ди Ле Бен до Бриансонс с разлика от 5 минути. Коментаторът по радиото не спира да крещи от радост, докато италианците не го чакат с флага на финала. Твърдението, че Италия е открила своя супермен е много близко до истината. След награждаването, когато влиза в хотела, италианския генерал крещи на персонала и хората:
„Не го докосвайте, той е Бог!“
Обществото започва да го обича и възпява, твърди се, че дори Бенито Мусолини е впечатлен от постиженията. За съжаление идва войната и Бартали не може да отиде за втори път във Франция. Преди войната е успял да спечели обиколката на Италия два пъти и още един път след войната, през 1946 г. Ще се върне обратно във Франция едва през 1948 г.
Второто завръщане във Франция ще бъде с много смесени чувства. Бартали разбира, че повечето от неговите колеги и приятели в това състезание, са станали жертва на войната. Освен това има и много нови лица, които не познава. През цялото време се опитва да запомни лицата на опонентите си и техните имена. Опитите му са напразни, защото се изсипва такава буря, че реално не успява да разпознае нито един от съотборниците си.
Накрая по пътя открива Брек Шоте и с него финишират, като Бартали получава жълтата тениска. По време на това състезание ще стане ясно, че лидерът на комунистическата партия – Палмиро Тоглиати е бил застрелян във врата от снайпер, докато напуска италианския парламент. Бартали е притеснен, че ситуацията се влошава и най-вероятно ще бъде принуден да се върне обратно у дома.
Същата вечер получава телефонно обаждане от Алцеди де Гаспери, който му съобщава, че Италия е била разтресена, но Палмиро е жив и се възстановява. Алцеди иска от Джино да направи онова чудо за Италия, което е необходимо за повдигане на духа. За най-голямо щастие в онзи момент, Алцеди е звънял на правилния човек.
Докато се водят сериозни бунтове и комунистите в Италия започват да окупират фабрики, радио и телевизия, Бартали печели 3 етапа във френската надпревара и води с цели 14 минути.
Историята разказва, че докато комунистите били готови да направят пълен бунт и да свалят правителство, един от депутатите нахлува в парламента и крещи с пълно гърло:
„Бартали спечели Тур Дьо Франс!“
В този момент няма човек, който да се интересува от политика, италианците излизат по улицата и започват да празнуват победата, националната гордост от такова ниво ще ги накара да успокоят страстите и да празнуват, сякаш това е най-светлият им ден в историята.
Има още едно чудо, Тоглиати се събужда от кома и не се интересува от политика, а от състезанието. Години по-късно ще признае, че гражданската война в Италия е била отклонена благодарение на победата на Бартали, точно тя е спасила милиони от сигурна смърт.
В този момент е повече от ясно, че Джино се е превърнал в национален герой и успява да донесе необходимата слава на Италия, особено след тежката Втора Световна война.
През 1950 г. Джино се връща обратно във Франция за втори опит, но среща и страховита конкуренция в лицето на Жан Робик. Вестниците раздухват историята и говорят за една особено важна битка, след като Италия е успяла да вземе първото място преди години. Робик изпреварва Бартали в началото и води през Пиренеите, но Бартали стопява разликата и когато идва време за спускането, той настига своя опонент. Легендата разказва, че двамата се сблъскват и падат, проваляйки целия етап.
Бартали споделя, че френските фенове се спуснали да го линчуват, обиждат и нападат, защото е саботирал Жан. Един от зрителите го удря в лицето, а друг го напада с нож. Бартали не се отказва и печели състезанието, но след това се прибират в хотела и заявява, че италианските отбори си отиват у дома.
Организаторите бързо започват да говорят и се опитват да намерят решение на проблема. Започва издирване на мъжа с ножа, но французите твърдят, че единственото, което зрителите си спомнят е, че някакъв човек е режел салам и си е правил сандвич. След падането е хукнал да търси помощ и не е заплашвал никого. Напрежението расте и италианските фенове също имат какво да кажат. Те чакат французина близо до Сан Римо, но етапът е прекратен на френска територия, за да няма ексцесия.
Френският министър на външните работи се извинява на италианците, но продължава да твърди, че Джино преувеличава тази история.
Както можем да видим, той е особено специален атлет, но това далеч не е единственото му постижение. Бартали никога не е харесвал Мусолини и никога не е харесвал нацисти и комунисти. След като идва войната и той е мобилизиран, някои от комендантите виждат таланта му и предлагат да го използват като куриер, тъй като познава Италия и се е състезавал.
Джино няма проблеми с това и използва велосипеда си, за да носи различна поща. Това, което неговите началници не знаят е, че при всеки удобен момент, пощата се предоставя на италианската съпротива, а още по-важното е, че Бартали крие фалшиви документи за еврейски семейства, които да могат да напуснат държавата, преди да започне изпращането им в концентрационни лагери.
Бартали винаги носи пощата, използвайки състезателните си дрехи и номер, а тъй като е символ за италианците, фашистката полиция и немските войници не го закачат, което му носи зелена карта за цяла Италия. След депортирането на евреи, Бартали започва да помага на Джорджо Нисим с доставката на документи. Състезателят винаги носил още и още паспорти, за да позволи на 800 души да оцелеят и да се спасят. Бартали дори крие семейства в своята изба и така успява да ги спаси от изпращането им в лагер.
Най-странното е, че Джино никога не разказва за тези действия. Той пази всичко в тайна и едва през 2000 г. ще бъде разкрит като един от героите на Втората Световна война.
Нисим и неговият приятел Облати Фриар са фалшифицирали документи и паспорти за еврейски семейства. Бартали напуска Флоренция рано сутрин, преструвайки се, че тренира и кара чак до Асизи – близо 180 километра с изкачване на близо 1500 метра надморска височина.
Събирайки снимките, Джино се връща обратно същият ден, за да се направят паспортите, на следващият започва да ги раздава обратно в Асизи, като всеки документ е скрит много добре в рамката на велосипеда му. Благодарение на позицията му като куриер, той много добре знае и кога ще има чистки на домове, следователно е предупреждавал на време и еврейските семейства.
Германците започват да се досещат какво се случва и скоро го викат на разпит. Няколко пъти го заплашват със смърт, но колоездача продължава да се чуди за какво става въпрос. Италианците знаят, че Мусолини ще ги обезглави, ако го пипнат, макар и Джино никога да не го е харесвал, германците не искат да си развалят отношенията и така Бартали е пуснат обратно да превозва документи като една от най-добрите куриерски фирми.
Дори и след това постижение, той продължава да мълчи за тези легенди, едва по-късно, когато разговаря с жена си, заявява:
„Някои медали са създадени, за да бъдат окачени на душата, а не на сакото.“
Някъде през 1943 г. помага на еврейски бежанци да минат през Швейцарските Алпи, като ги води лично. Той кара колело, теглейки ремарке с тайно отделение и казва на патрулите, че тренира. Попитан от сина си защо го прави, той отговаря:
„Един човек трябва да прави това и това е всичко, което трябва да знаеш.“
Странното е, че Бартали никога не говори за случилото се, никога не разказва и не се хвали, че е спасявал хора. Той умира през 2000 г. на 85-годишна възраст и малцина знаят за неговата тайна. През 2012 г. някои от оцелелите признават, че са били спасени именно от колоездача и дори пишат книга за постиженията му. Али и Андрес МакКонън разказват историята в „Пътят на доблестта“ и същата се превръща в хит. През 2013 г. организацията Яд Вашем награждава Джино Бартали и го поставят в залата „Праведници на света“.
Направени са няколко биографични филма и един игрален, пуснат през 2007 г. Той носи името „Лъвът от Тоскана“ и разказва неговата история. През годините има критики, че неговите постижения и спасяването на евреи е било измислена история, но Яд Вашем заявяват, че отричането на Бартали е като отричането на идеята, че Земята е кръгла.
