Дивият живот на ексцентричния Гувърнър Морис, един от основателите на САЩ

Гувърнър Морис е един от най-заетите американски държавници на своето време. Роденият в Ню Йорк политик не само подписва Устава на Конфедерацията, но пише преамбюла на Конституцията на Съединените щати и е един от първите противници на робството.

Той също така изнася повече речи от всеки друг на Конституционния конгрес, става един от бащите основатели на държавата в решаващ момент за младата американска република и се опитва упорито да внуши на всеки американец, че е гражданин на една обединена нация, а не само на щата, в който е роден.

Морис никога не се е отклонявал от обществената служба и посвещава живота си на демократичните институции на своята страна. Въпреки това, вероятно е бил и най-ексцентричният от колегите си основатели на САЩ.

Това е неговата история.

Ранният живот на Гувърнър Морис

Гувърнър Морис е роден на 30 или 31 януари 1752 г. в британска американска провинция Ню Йорк. Като потомци на уелски войници, семейството му е високо уважавано, но докато баща му е съдия, който наследява големи земи, Морис е рожба на втория му брак и затова трябва да работи, вместо да разчита на наследство.

Ученолюбивото дете обаче е само на 12 години, когато се записва в Кингс Колидж. Две години по-къснобаче случайно излива чайник с вряла вода върху дясната си ръка и се налага да си вземе цяла година почивка, за да се възстанови. Той едва успява да избегне гангрена и ампутация – този път.

Морис завършва през 1768 г. и получава магистърска степен през 1771 г. Прекарва следващите три години в изучаване на право при съдия Уилям Смит и е допуснат до адвокатската колегия през 1775 г. Така Морис придобива уважаван нов социален статус, смесва се с висшето общество и е представен от Смит на Джон Джей и Александър Хамилтън.

Известният адвокат е избран да представлява семейното си имение в Конгреса на провинция Ню Йорк през същата година и е натоварен със задачата да помогне на колонията да постигне независимост. Когато британците превземат Ню Йорк в битката при Лонг Айлънд през 1776 г., майката на Морис, която е лоялна на Великобритания, дава имението им на британците за военна употреба.

Морис се присъединява към щатското събрание на Ню Йорк през 1777 г. и впоследствие е назначен в Континенталния конгрес. Той проявява такава финансова и стратегическа проницателност, че му е поверено да помогне за реформирането на армията на Джордж Вашингтон през 1778 г.

Политическа служба

Морис е ужасен от условията на войските във Вали Фордж, което го кара да стане говорител на Континенталната армия в Конгреса. Той настоява за реформи в обучението и финансова подкрепа на войниците, но най-въздействащото от всичко е, че е сред 48-те подписали Устава на Конфедерацията.

Този документ е първата рамка на правителството и установява суверенитета на 13-те първоначални щата на Америка. Когато група офицери от континенталната армия, известна като Конуей Кабал, провежда вот на недоверие, за да свалят Вашингтон от ръководната му позиция, Морис дава решаващия вот, за да запази командира на власт.

Той обаче се оказва насред нарастваща опозиция срещу тази централизирана власт, докато същевременно няма право да търси нов държавен пост, тъй като имуществото му е заето от британците.

Така той се премества във Филаделфия, за да работи като адвокат, където зловеща катастрофа с карета обезобразява левия му крак и този път лекарите ампутират – до под коляното.

Като делегат на Пенсилвания на конституционната конвенция през 1787 г., Морис и четирима други изготвят окончателния език на документа. Въпреки че вярва, че централизираната власт трябва да управлява населението и обикновените хора не са в състояние да гласуват рационално, много от неговите рекордни 173 речи яростно критикуват робството.

А между 1792 и 1794 г. Гувърнър Морис заема дипломатически пост във Франция.

„Неговото верую беше по-скоро да формира правителство, което да отговаря на условията, характера, нравите и навиците на хората“, пише Ан Кери Морис. „Във Франция това мнение го накара да приеме монархическата гледна точка, твърдо вярвайки, че републиканската форма на управление няма да отговаря на френския характер.“

Убежденията на Морис са подсилени, когато Френската революция довежда до Големия терор срещу Първа френска република. Улиците са залети от насилие и екзекуции, като самият Морис почти е обесен от враждебна тълпа – докато не сваля протезата си и не заявява, че е загубил крайника си, борейки се за свободата на Америка. Последват възгласи!

Морис има тригодишна афера с писателката Аделаида Фийол, докато е в Париж. Тя е омъжена за граф и живее в апартамент в Лувъра, преди той да бъде превърнат в музей. По-късно Джон Джей се шегува, че Морис е „изгуби още нещо“ освен крака си.

Завръща у дома през 1798 г. и е избран в Сената на САЩ като федералист през април 1800 г., но губи мястото си през февруари 1803 г. Жени за 35-годишната Ан Кери Рандолф през 1809 г., въпреки процеса срещу нея за предполагаемо убийство на новороденото й дете през 1793 г. Тя първоначално става икономка на Морис, а после и съпруга, когато се женят на изненадваща церемония на Коледа.

Може би най-значимото в кариерата му, като изключим списването на конституцията, е, че Морис става председател на Комисията за канала към Ери през 1810 г. и помага за превръщането на Ню Йорк във финансов гигант. Той след това се присъединява към Плана от 1811 г., с който се оформя прочутата улична мрежа на Манхатън.

Дървеният крак на Морис

Как умира Гувърнър Морис?

Въпреки че писателят и плейбой никога преди не е имал някакви сериозни здравословни проблеми, на 64 години той остава прикован към леглото до 1816 г. Страда от подагра и опитва всичко – от кръвопускане и лауданум до билкови отвари и клизми, за да се спаси, но инфекция на пикочните пътища ще коства живота му.

Ядосан от неспособността си да уринира, Морис намира парче китова кост в дома си в Морисания, Ню Йорк, и го пъха в уретрата си. Действие, което, за съжаление, ще се окаже фатално: вътрешните му тъкани се разкъсват и възпаляват като така се образува инфекцията, която го убива на 6 ноември 1816 г.

Пресата почтително пропуска причината за смъртта в своето отразяване и дава като повод „кратко, но изтощително заболяване“. Морис обаче изглежда не съжаляваше. „Преди 64 години благоволи Всемогъщият да ме призове да съществувам – тук, на това място, в същата тази стая“, казва Морис, на смъртното си ложе. „Как сега да се оплача, че благоволли да ме повика обратно?“