Ким Филби – агентът на КГБ, който оглавяваше МИ6 по време на Студената война
Харълд Ейдриън Ръсел Филби е човек, който най-вероятно дори не сте чували. Неговата история е достойна поне за трилогия, а когато напуска този свят на 11 май 1988 г. е сигурно, че този човек си е тръгнал с тайните на света. Как може да сме толкова сигурни? Нека обърнем внимание на целия му цветен живот и факта, че това е един от най-важните хора в историята на XX век.
Ако сте обърнали внимание на историята на Ели Коен – Netflix дори предоставиха сериал, където Саша Барън Коен изигра главната роля – това е израелският агент, който успя да стигне до поста министър на отбраната в Сирия и дори да влияе пряко на политиката на Сирия. Ако историята на Коен приключва трагично с публично обесване, то историята на Харълд Ейдриън Ръсел Филби – за приятелите е просто Ким Филби – може да се смята за гениална. Той се ражда на 1 януари 1912 г. в Амбала, Британска Индия.
Образованието си получава в Уестминстър и след това следва в Тринити колеж в Кеймбридж. Именно там се увлича около комунизма и философията на това ново политическо движение. През 1934 г. е рекрутиран от съветски агент, който пристига в университета като специализант, но задачата му е много по-различна – да открие всички будни и интелигентни младежи, които задължително трябва да преследват държавни постове и да работят в полза на комунизма. Първите му стъпки в професионалната кариера идват с помощта на бъдещата му съпруга Лици Фридмън. Тя е млада австрийска комунистка с унгарско-еврейско потекло.
Срещат се случайно, като жената го разпознава като чужденец и иска от Филби да ѝ даде 25 от 100-те паунда, които трябва да му стигнат за цялата година. Представя се за комунистка, която работи в революционен комитет и има нужда от помощите. Англичанинът не само дава парите, но в последствие започва да помага по време на Австрийската гражданска война. През 1934 г. двамата се женят, за да може Лици да избяга с него във Великобритания.
Именно неговата съпруга ще го срещне с популярния Арнълд Дойч – представящ се като Ото. Непознатият се представя за чех, чиято основна задача е да помогне на хуманистичната идея на комунистите в промяната на света. Двамата ще си говорят и най-накрая точно възпитаникът на колежа ще посочи и други потенциални кадри, които са повече от достойни за работа в държавната администрация, при това на доста добри постове. Тайната организация ще носи името „5-цата от Кеймбридж“, а някои от популярните лица ще бъдат Доналд Маклейн и Гай Бюрджъс.
Как по-късно е потръгнала кариерата на всички в организацията, това не можем да знаем. Пътищата на чеха с неговите нови протежета се разделят поне за известно време. В Лондон ще открием, че Ким започва да работи като журналист и да пише материалите си с един от стотиците псевдоними, които си измисля. През 1936 г. ще открием, че бъдещият агент е нает от списание „Англо-Руска Търговска Газета“ и именно там ще се опитва да открие някои следи относно позициите между отношенията на Великобритания и Германия. По онова време успява да открие дори Рибентроп, който работи като немски посланик в Лондон.
През 1937 г. младежът заминава за Севиля, Испания и започва да отразява всички маневри и сражения. През същата година престижното издание „The Times“ решава да го наеме и го изпраща в квартирите на френските доброволци, където да отразява събитията. Малцина знаят, че той вече работи като двоен агент, предоставяйки информация на Съветското и Английското разузнаване. Изискванията по онова време идват с препоръки да изпраща писма на груб шифър до приятелки в Париж. След края на Испанската война открива, че адресът на неговата френска приятелка, която се криела зад името Миле Дюпонт е адреса на Съветското посолство.
Защо е необходима информация и защо точно журналистите са толкова ценни в този конфликт? СССР и Великобритания отчаяно имат нужда от информация относно представянето на немския Messerschmitt Bf 109, Panzer I и Panzer II в действие. В едно от интервютата си директно с генерал Франко, Филби записва много точно и ясно думите:
„Немските войници няма да имат никакви проблеми да преминат Испания и да нападнат отвъд Гибралтар.“
От своите съветски колеги е поставена друга задача – да покаже каква точно е охраната на генерала и с колко човека се движи, когато пътува. Не е сигурно каква точно е била целта на това занимание, но най-вероятно още тогава СССР е виждал потенциална заплаха и с голямо удоволствие е предпочитал да го премахне от политическата сцена. През 1937 г. се среща с агент на НКВД – Теодор Мали, който по-късно ще напише, че Филби няма качествата и желанието да се жертва за премахването на Франко.
Негов колега на име Уолтър Кривитски – истинското му име е Самюел Гинсберг – бивш агент на ГРУ ще избяга в Париж, а след това и в САЩ, където ще публикува книга, в която посочва, че някои от агентите на Сталин вече са успели да се внедрят в МИ5 – контра разузнаването на Великобритания. По това време никой не го свързва с НКВД и той продължава да работи спокойно и щастливо. Александър Орлов също успява да избяга във Франция и след това в САЩ, познавайки връзката от Лондон, като в един момент дори е контролна единица и все пак никога не съобщава за присъствието и двойната игра на журналиста в разузнаването.
В края на Испанската война е запознат с потенциалната си втора съпруга – Айлийн Фурс. През 1939 г. Филби се завръща в офиса на The Times в Лондон. След обявяването на войната, той се премества във Франция и работи като военен кореспондент там, като по това време изпраща материалите си и на друго издание – The Daily Telegraph. В началото на 1940 г. по препоръките на Гай Бюрджъс, той е вербуван в МИ6. Задачата му там е да разследва как враговете могат да нападнат зони, без да използват оръжие. В Хердфоршир, заедно с Гай ще преминат курс по саботаж.
През лятото на същата година, Гай ще бъде заловен за шофиране в нетрезво състояние и ще бъде уволнен от разузнаването, Филби е изпратен в бюрото за пропаганда. Придобитите знания от англичаните скоро започват да се предават и на съветските шпиони, връзката е повече от ясна. По това време лондонския резидент Иван Чичаев – кодово име Вадим – ще поиска от своя колега имената на британските агенти, които се подготвят да влязат в СССР и да работят под прикритие.
По това време няма никаква такава подготовка и руснаците няколко пъти задават един и същи въпрос, като отговорът не се променя. Вместо това, агентът успява да изпрати плановете за операция Барабораса, както и за японските желания за нападение в Югоизточна Азия – японците никога не се съгласяват с Хитлер и никога не го подкрепят. През 1941 г. е повишен и изпратен в Секция 5 на МИ6 – отговорна за нападателното контра разузнаване.
Под негово влияние са Испания и Португалия, като агентите му могат да бъдат открити в Мадрид, Лисабон, Гибралтар и други. През 1944 г. руснаците имат нова заявка към своя човек в МИ6 – да се погрижи за премахването на Феликс Каугил – агентът, който се занимава със Секция 9 – анти-комунистически дейности. В края на годината Ким вече е успял да създаде достатъчно слухове за своя колега, за да го уволни от службата. По това време дори колегите му започват да алармират МИ6 за потенциалната двойна игра на колегата, но техните предупреждения са многократно отхвърляни.
Една година по-рано ГРУ искат от МИ6 информация за немските агенти в България и Румъния, които се опитват да преминат границата и да се интегрират в СССР. Според данните Сесил Баркли никога не предоставя пълния списък, но Филби успява не само да го намери, но и да го пусне по пощата на Москва. По това време Рихард Зорге изпраща подобна информация от Япония, но вече не е в пълният си блясък, за да може неговото предупреждение да получи внимание. Елена Модриживская отговаря за всичката информация, която получава от 5-цата на Кеймбрдиж, тя самата ще признае, че предадените данни са били от огромна полза, като включвали дори немските бойни планове.
Един ден дори ще се зачуди дали хората в МИ6 са толкова глупави, че не могат да видят тоновете хартия, която се изнася с куфари от сградата им. Първите главоболия идват през август 1945 г., когато Константин Волков от НКВД и вице-консул в Истанбул иска политическо убежище във Великобритания. Нещо повече, той е готов срещу голяма сума пари да предостави информация за тримата най-важни съветски шпиони във Великобритания, като двама от тях работят във Външно министерство, а третият работи директно в МИ6. Познайте кой е изпратен, за да помогне за изнасянето на НКВД агента? Филби не само получава задачата, но и бърза да уведоми съветското разузнаване за опита. Заминава за Истанбул с идеята, че ще вземе полезната информация, но докато пристигне, Волков вече е върнат в Москва и никой не знае какво после се е случило с него.
Волков никога не се съгласява да изпрати информацията по телеграф, а предпочита да я връчи лично, което практически печели време на съветски агент от МИ6 да го неутрализира и да избяга от подозренията. През 1946 г. съветският агент ще бъде награден с ордена на Британската империя. В цялата следващата година ще работи за британското разузнаване в Турция. Задачата му е да изпраща агенти в СССР и да сътрудничи с турското разузнаване. Тук започват и едни от най-цветните панаири. Първите двама агенти, рекрутирани от Франция и изпратени към Съветска Армения, преминават границата с помощта на турски шпиони, но около 15 минути по-късно се чуват изстрели. Подобни са случаите и в Албания. Животът на изпратените агенти започва и приключва в рамките на седмици. Албанското Сигурими – тайните секретни служби – успяват да ги заловят до един.
През 1948 г. Филби се озовава в САЩ, където е представител на МИ6 във Вашингтон. Там задачата му е да преглежда и гарантира сигурност при изпращането на информация от Вашингтон до Лондон, разбира се, агентът винаги имал време да отклони информация и към СССР. За беда в ЦРУ работи негов колега на име Джеймс Джийзъс Ангълтон, който никога не е спирал да го подозира и често го кани на обяд, за да бъде сигурен, че рано или късно неговият познайник от университета ще се издаде.
Само една година по-рано от Британското посолство в Москва е изпратена информация до Вашингтон, което вдига на крак всеки един агент на ЦРУ. За голяма радост съветският атомен шпионин Клаус Фуч е арестуван, като той съобщава името и на още един човек – Хари Голд. През 50-те години и Гай пристига във Вашингтон, като е настанен в резиденцията на Филби, проблемът обаче е, че мъжът вече се е пропил и е станал твърде опасен до степен, в която самият Едгар Хувър ще се оплачи на посолството и ще поиска да се направи нещо по въпроса.
За капак на всичко, Гай използвал британски автомобили на посолството, за да преследва хомосексуални мъже. По това време Вашингтон продължава да разследва информацията, която е тръгнала от Британското посолство в Москва и двойният агент вече осъзнава, че Гай и неговият приятел МакКлейн вече са в опасност. Гай не се трогва и в началото на май 1951 г. успява да получи три фиша за превишена скорост в един ден. Това помага за свалянето на дипломатическия имунитет, води до оплакване към Британския посланик и изпращането на провинилия се обратно в Англия. Там го чака МакКлейн. Ким изпраща телеграма на двамата си приятели и им съобщава, че трябва да заминат в Москва. На 25 май и двамата изчезват, а самият разпит е плануван за 28 май.
С бягството вече е ясно, че има и трети човек, който е предупредил потенциалните шпиони, които вече се намират в Москва. Връщането на лентата показва, че някога бившият турски посланик е говорил за тримата най-важни – двама във Външно министерство и още един в МИ6. През 1951 г. шпионинът решава да си подаде оставката напълно самостоятелно и да се предпази от по-нататъшно разследване. Цели 4 години не успява да си намери работа като журналист, но не се предава.
През това време се достига до там, че британските дипломати, включително и министър-председателят Антъни Едън е попитан защо държавата се опитва да прикрие легендарния 3-ти човек в МИ6, за когото е официално ясно, че е агент на съветските служби. За да спечели още повече внимание и да изтрие всички петна от себе си, Ким Филби вика журналисти в дома на майка си, като застава пред камерата и в ефир заявява, че никога не е бил комунист.
През 1956 г. заминава като кореспондент в Бейрут, официално не е агент на нито една институция – неофициално продължава да работи за МИ6. През 60-те години вече е успял да направи няколко доста добри материала, които му позволяват да пътува до Саудитска Арабия, Египет, Йордания, Кувейт и дори Йемен. Бедите не приключват до тук. Анатоли Голитсън – майор в Първа дирекция на КГБ – ще успее да избяга в САЩ, използвайки дипломатическия си пост в Хелзинки. Именно там ще предложи на ЦРУ съветските агенти в САЩ и Великобритания, които продължават да работят.
Първо е разпитан от ЦРУ, а след това е изпратен в дирекцията на МИ6, където Дик Уайт – директорът – го очаква с нетърпение само и единствено за един въпрос – Филби ли е 3-ят човек в цялата организация. Подозренията най-накрая са потвърдени. МИ6 не бързат да изгърмят своите патрони и търсят Никълъс Елиът – друг офицер в Бейрут и приятел на предателя – да се опита да вземе всички видове признания от своя колега.
Истината е, че Никълъс открива Ким в много лошо състояние – пиян отвъд границите на разумното. Именно в една такава пиянска вечер, той ще признае всичко, което човек е поискал от него. Преди да се подпише декларацията за самопризнанията, той е качен на кораб от Одеса, напуска Бейрут и някъде по пътя слиза, за да се качи на друг кораб и да се озове на руска територия.
Едва на 1 юли става ясно, че агентът се намира именно там. На 30 юли Съветските власти официално заявяват, че е поискал политическо убежище в СССР, заедно с други съветски граждани. В Москва става ясно, че бедният Харълд никога не е бил полковник на КГБ – никой дори не му е правил досие или карта. Получава по 500 рубли на месец – средната заплата през 60-те години е 80.6 рубли, докато през 700-те се вдига на 122 рубли. Дори и тогава не се смята за свободен и постоянно стои под домашен арест, пазен и следен от агенти на КГБ. Едва 10 години по-късно ще получи правото си да тренира млади агенти на КГБ. По това време официалната версия е, че агентите го пазят от потенциално посегателство – истината е, че се очаква да избяга в Лондон.
Досиетата от 2020 г. се показват, че МИ6 наистина са знаели кой е третия кадър, но са искали да запазят всичко в тайна, за да избегнат публичното унижение, което е предстояло. Мъри Сейл ще лети от Лондон до Москва, за да вземе интервюто на своя сънародник, а той от своя страна ще признае, че е агент на КГБ и целта му в живота е да победи империализма. Биографията му е публикувана във Великобритания през 1968 г., а в СССР излиза едва през 1980 г.
През 1965 г. неговият орден е свален. В Москва животът не е толкова добър, колкото очаква, неговата руска съпруга ще признае, че агентът осъзнал каква грешка е направил и бил разочарован от всичко, което се случва от другата страна на завесата. Няколко години след свалянето на мерките, агентът започва да пие, депресира се и дори се опитва да се самоубие. В последните си години помага на руската пропагандна машина да разпространява по-точни и ясни материали, тъй като наетите хора дори не познават толкова добре английският език. Руснаците не се притесняват да му дават най-различни ордени, но това не го радва особено. Умира през 1988 г. в Москва от сърдечен удар.
