Антон Чехов и семплият живот в чаша шампанско

Оскар Уайлд има добре формирано мнение за егоизма. Да обичаш себе си не е грях, а условие, казва той, необходимо, за да обикнеш другите. Като много други негови колеги, той също търси някои от основните въпроси за живота, Бог, спасението, любовта, дълбочината на човешката душа и дори охолоството. Интелектуалците с перо често се описват като порочни и тежко алкохолизирани персони, чиято единствена страст е да напълнят листа си с чувства, а след това да поливат вътрешните си рани с вино.

Човекът с перо е като онези птици, които не могат да летят, но в мислите си са обиколили света няколко пъти. Някои се радват на благородническата си титла, която идва с първата глътка въздух, а други се борят за нея. Техният танц с думите върху празните листи е и изкуство, което остава в библиотеката през следващите векове. Какво се случва, когато литературата завещае труда на човек, който никога не е искал да преследва изброеното? За този отговор трябва да погледнем към Антон Павлович Чехов.

Роден е на 29 януари 1860 г. в Таганрог. Баща му Павел работи като търговец на зеленчуци, но за жалост винаги изпитва финансовите трусове. Майка му Евгения пък гледа децата и не спира да разказва историите за света. 15 години по-късно Павел е принуден да премести цялото си семейство (с изключение на Антон) в Москва. Младежът трябвало да довърши своето образование и пристига в руската столица само 4 години по-късно. Успява да се запише в медицинското училище, но за беда финансовите проблеми не приключват.

Снимка: By невядомая – The Great Soviet Encyclopedia, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1427427

Бъдещият лекар-писател решава да помага и бързо хваща перото. Работи на свободна практика за различни списания и вестници. Резултатът е стотици кратки комедии, които по-късно се превръщат в пиеси. И това е само началото на един кратък, но много вълнуващ живот. Антон Павлович Чехов живее само 44 години, но скоростта, с която ги живее го прави много по-зрял, отколкото е. Успява да стигне до остров Сахалин, за да опише каторжния живот и да установи, че това е ръбът на човешката деградация. Писателят по-късно ще разказва, че през целият си живот сънува този ад.

Дори това пътешествие не идва с някакви особени почести или престиж. Чехов пътува самостоятелно с влакове, при това докато прикрива своята туберколоза, за да не притеснява семейството и приятелите си. Здравето му е последното, което може да го вълнува, но именно коварната болест го кара да излива още душата си, завещавайки на своите читатели повече от духа на XIX и XX век.

По време на това пътешествие пише на приятел, че един ден ще разказва на децата си, при това с особена гордост, че е успял да прави любов с тъмноока индийка в кокосова горичка на лунна светлина. За съжаление, тази история не успява да се чуе от наследниците на писателя, такива просто няма. Не случайно го наричат най-неуловимия руски литератор ерген. По-голямата му любов остава литературата.

В началото на творческия път се гарантира заплащане, ако успее да напише нещо забавно и синтезирано само в сто реда. В тази игра няма предизвикателства, но създава още по-голяма мистерия около образа на Антон Павлович Чехов. За разлика от своите колеги, той не крие селските си корени и не се отдалечава от тях. Писателят признава, че познава този живот и не се срамува.

Снимка: By Леонид Валентинович Средин (1860-1909) – Original publication: 1939 Soviet postal cardImmediate source: http://www.taglib.ru/Chehov_friends.htmlThis file has been extracted from another file: 1900. Cechov Gorkij.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=93325

Твърдението се доказва, когато читателят се изгуби в страниците и забележи как неговите герои никога не са светци или грешници, но именно от тях излизат най-чистите житейски философии. За себе си казва, че кръвта му е селска и точно тя не позволява крайности около селските грехове. И докато големите писатели празнуват и се радват на всяка следваща титла, Чехов продължава да се дистанцира и смирено да твори, водейки безкрайното състезание с времето. Неговите дарби, както той самият ще напише до приятел, са незначими.

Един кратък поглед ни показва, че това е човек, който няма време за своето здраве, не оценява себе си високо и същевременно има една единствена мисия – да направи света малко по-добър. През 1891-1892 г. обикаля страната, докато големият глад започва да се усеща в селата. Неговата основна мисия е да спре хората да убиват конете си, защото именно те ще помогнат за следващата година, когато реколтата отново трябва да се прибира. Когато най-накрая успява да си закупи къща, в района избухва епидемия от холера.

Писателят прекарва следващите два сезона в помощ на своите съседи, лекувайки стотици потърсили го за помощ. За тази жертва не е поискал нищо и трудът му бил напълно безплатен. Всяко място, което някога е успяло да приюти Чехов, винаги се радва на облагородяване. Почеркът на Антон Павлович може да се разчете навсякъде. Библиотека в родния му град получава дарения от книги, при това на най-различни езици. Те идват до края на живота му и най-вероятно са помогнали на мнозина да влязат в честна и пряка битка с бедността.

Снимка: By P. I. Seryogin (П.И. Серёгин) http://www.dlptheatre.net/Francais/Francais_ – http://www.dlptheatre.net/info/Tchekhov/anton_tchekhov.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1394116

Към това число можем да добавим зареждане на библиотеките в Сибир, създаването на училища, помощ при създаването на пътища, финансиране на една клиника за алкохолици, коне за селяните в нужда, фонд за създаване на списание по хирургия, както и финансиране на лаборатория за морска биология. Често напомня, че предпочита да се грижи за селяните, отколкото да си бъбри за литература в Москва. Максим Горки пише следното:

„В присъствието на Антон Павлович всички изпитваха нечуваното желание да бъдат семпли, истински и повече себе си. Имах редица възможности да наблюдавам как хората изстрелват големите книжни фрази, модните изрази – евтини трюфели, с които руснаците, копнеещи да приличат на европейци, осиновяваха.“

Когато Толстой го посещава в болницата, разказва, че е участвал в един от най-красивите разговори, които някога е водил с човешко същество. Красотата се изявявала в това, че той предимно слушал. Антон Павлович е специален подарък за Русия. Победата над немотията и свирепата бедност, която още в началото го оставя да разпродаде цялото семейно имущество, докато фамилията се опитва да оцелее в Москва, не позволява по-късната слава да го замъгли.

Снимка: By unknown photographer; file author wasTidsskrift for den norske laeggeforening – http://www.tidsskriftet.no/pls/lts/PA_LTS.Vis_Seksjon?vp_SEKS_ID=2840, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1394224

Неговото призвание идва на шега, но до края на дните си Чехов ще се опитва да се дистанцира от лъжата, пошлостта и всички останали черни влечения, които омайват човешкото същество. Писателят, лекарят, филантропът дори, това са все образи на един човек, който малцина имат честта да познават. Всеки негов приятел е успял да види само малка част от истинската му същност. Приказката за него приключва през 1904 г. Заминава за Шварцвалд, където лекарите се опитват да го спасят и да възстановят щетите от туберколозата.

На 2 юли се събужда със страшни мъки и горчивия вкус на наближаващата смърт. По думите на Олга – неговата съпруга, писателят поискал само шампанско. За добрините си и своята смиреност, животът му дава време да изпие последното си чаша и след това да издъхне в леглото. Всичко останало е история, която се завещава в литературата и добрите му дела. Да не забравяме, че Микеланджело някога чакал смъртта в своята любима риза. Всеки край на твореца е странен, но малцина са тези, успели да посрещат края си с гордост.

Чехов е изпреварил времето си и дори не е заслужен от собствената си страна, но той често ще напомня за единственото си призвание – да пише колкото се може повече, докато пръстите му се счупят. Постепенно библиотеките се пълнят с негови заглавия и истории, където човешката природа и характер са основата на един по-различен и същевременно толкова осезаем и познат свят.

Снимка: By Грибов – Иллюстрированный журнал "Искры", №28, 1904. С. 1http://history-foto.livejournal.com/468361.html#cutid1, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=34797710

Заглавна снимка: By Исак Левитан – Literaturkalender 2010. Aufbauverlag, Berlin 2009, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9353076