Амир Клинк – бразилският господар на океана и един от най-добрите писатели
Амир Клинк е легендарен бразилски моряк и до този ден – единственият, който успява да премине Южния Атлантически океан с гребане. Успехът е записан през 1984 г. с преминаването на близо 6852.4 километра. Необходими са му близо 100 дни, като в това време използва единствено тялото си за придвижване. Одисеята на това пътешествие не минава толкова лесно, колкото мнозина биха подозирали. Амир се изправя срещу океанските бури, бори се с акули, трябва да преживее дехидратацията и топлинния удар и всичко това се случва на борда на малка лодка, която е създадена да се преобърне във всеки един удобен и за негово съжаление, не толкова удобен момент.
След като приключва това изпитание, решава, че може да обиколи света на лодка, като два пъти го прави напълно самостоятелно. Третият път прекарва около 2 години в плаване, защото корабът му е блокиран в ледовете на Антарктика за около 8 месеца. В един от другите случаи успява да обиколи света за 88 дена, избирайки си един от най-кратките и директни маршрути, също така и един от най-опасните възможни, преминавайки близо до Южния полюс. Тази разходка се случва отново с лично произведена от него лодка, а когато наближава южната ледена точка, трябва да спи на 30-минутни интервали, за да не се блъсне в айсберг. По това време обслужва целия кораб напълно самостоятелно.
Споменахме ли, че Амир не харесва GPS-те? За него това устройство не било особено надеждно и по тази причина се ориентира изцяло по звездите, използвайки компас и добрата стара карта. Ако вече сме привлекли вашето внимание, нека започнем историята на този мореплавател от самото начало. Той е роден през 1955 г. в Сао Пауло и още в ранна възраст, семейството му се мести на брега на градчето Парати – позиционирано между Сау Пауло и Рио Дежанейро. Това решение запалва искрата в бъдещия морски вълк и Клинк си спомня само, че детството му е прекарано повече във водата, отколкото на сушата. Предпочитал да лови риба, да си строи самоделни канута и след това да се занимава с всяка една професия, която е обвързана във водата. Участва в най-различни състезания по гребане, като в това отношение няма никаква конкуренция. В един момент решава, че иска да изследва водите на Амазонка и тръгва с кануто си в тази посока – напомняме, че там обитателите най-често са пирани, различни крокодили и други отровни видове, но младежът не се притеснявал от тях, той искал да пътува и го правил.
Местните го мислили за луд, но скоро започнал да се появява в новините като първият човек, който е успял да стигне с кану до, която и да е точка на Бразилия. В течение на времето, дестинацията му омръзнала и започнал да разширява своя периметър. Решава, че ще бъде първият човек, който да прекоси Атлантическия океан, да стигне до най-южната точка на Африка и след това да се върне обратно в Бразилия. За целта избира една много малка лодка. През лятото на 1984 г. на 28-годишна възраст, Амир Клинк се качва на лодката и просто потегля. Слага необходимото количество храна и вода и тръгва към Намибия.
Пристигайки в страната, решава да лети до Бразилия, за да вземе още провизии и след това да плава в обратната посока, но жителите му споделят, че има голям шанс да остане без плавателния съд, защото правителството може да го конфискува и да поиска някаква такса за освобождаване. Бразилецът слиза от самолета и бърза обратно към пристанището, качва се и решава да плава в обратната посока, при това с далеч по-оскъдни ресурси, отколкото преди и докато излиза от териториалните води на страната, попада в една от най-жестоките бури, които до този момент е виждал. Лодката му е на дължина от приблизително 16 метра, но пък самият той признава, че е успял да види повече делфини и китове, отколкото всяко друго човешко същество на тази планета, като сме склонни да му повярваме.
Какво е представлявало неговото всекидневие? Гребал е около 12 часа на ден, при това всеки ден в продължение на 3 месеца. В някои периоди се налагало да се гмурка под лодката, за да изреже всички видове растителност, които полепвали по нея и спирали хода на плаване. Правил това, осъзнавайки, че има всички шансове да бъде убит или нападнат от непознато животно. Една забавна подробност е, че Амир наистина проектирал лодката си така, че да може да се обръща във водата и още по-важното – да се преобръща обратно колкото се може по-лесно. Впрочем този процес се случвал доста често, при това по няколко пъти на ден, защото докато един човек гребе, неговата моторна дейност клати самата лодка. Отнема около 100 дена и шест часа, за да стигне от Лудериц, Намибия до Салвадор Бразилия. Легендата разказва, че когато стъпил на сушата, той разполагал само с литър и половина питейна вода.
След това сяда, за да напише книга и да разкаже историята си и за кратко време се превръща в бестселър. Логично е да споменем, че никой друг не е повторил неговия опит, особено след като транспортът днес е повече от развит. Това обаче не давало никаква утеха на Клинк, той искал ново приключение и само няколко месеца от първото пътешествие, решава да отиде до Антарктида и да види какво се случва там. През декември 1989 г. тръгва на пътешествие, отново сам с доста по-добър кораб, който отново проектира напълно самостоятелно. В следващите 642 дни в плаване, успява да стигне от Южния полюс до Северния полюс. Обикаля Антарктика, преминава през Кейп Таун, Южна Африка и се насочва към северния полюс, като там прекарва доста време, защото лодката му е хваната в капан.
Както в предишното пътешествие, така и сега, Амир трябвало да работи самостоятелно върху всички проблеми на плавателния съд. Понеже решил, че няма смисъл да използва котка, морякът прекарвал своето време само на 45-минутни почивки за сън и след това се връщал обратно на палубата, за да бъде сигурен, че няма да се забие някъде в грешното пространство. Излишно е да казваме, че успява да завърши мисията си през 1991 г. с прекарването на около 22 месеца в открито море, като отново пише книга и отново я превръща в бестселър. При завръщането си е посрещнат като герой, жени се за заможната дъщеря на друг мореплавател, остава известно време на сушата, за да остави наследство на света от три дъщери и след това започва да планира своята следваща мисия, която щяла да включва курс около Антарктика. Причината е, че там с лекота може да обиколи света.
Макар и маршрутът да е изключително кратък, той далеч не е толкова безопасен, колкото си мислим. Амир не разполага с никаква техника за сигнализиране при подводни ледници, няма отново GPS и други глезотии, с които да плава безопасно, прави всичко напълно самостоятелно и с това се записва в историята като един от най-великите мореплаватели. Това приключение започва през 1989 г. от остров Южна Джорджия и отново с ръчно проектиран кораб. Успява да обиколи света за точно 88 дена при изключително променлив климат. успява да премине Тихия, Индийския и Атлантическия океан, като в километри цифрата е 25 928 километра. След няколко години прави втори опит, като този път наема и екипаж от 5-ма души, с които съкращава времето с 12 дена. Дежурният бестселър се издава след това.
Междувременно в родната Бразилия, този човек се слави като божество, той симбиоза между Аертон Сена и Пеле, но за плаването в открити води. Днес е на 65-годишна възраст и често успява да получи покана за различни телевизионни предавания, като освен в Бразилия, той се радва и на световна слава, но въпреки това, бразилците го описват като човек, с когото може да се разминете на улицата и никога да не разберете, че е успял да покори света и да се справи с безмилостния климат. За съжаление не можем да кажем същото за PR звездата Грета Тунберг, която разполагаше с екипажа на принца на Монако, всички видове електроника, дизелови двигатели и разбира се, после друг капитан дойде до САЩ, за да прибере яхтата, като пътува със самолет.
Снимки: Wikipedia
