Алкивиад, който предаде Атина и съблазни съпругата на спартанския цар

Алкивиад е аристократ по рождение, с красива външност и силен интелект, но е има изразен егоизъм, суетен и безскрупулен е, той учудва съгражданите си си с дръзкия си либерализъм и скоро спечелва голямо политическо влияние. Eкстравагантен и остроумен, атинянинът е най-известен с близките си отношения с философа Сократ и с смелото си отношението към Пелопонеската война, която разкъсваше Гърция. Именно ролята му във войната, в която Атина и Спарта се изправиха една срещу друга, е за което той е най-добре запомнен от историята.

Двете атаквуащи пози на хоплитите

Бащата на Алкивиад е генерал в атинската армия и така проправя път на младото момче да посвети живота си във военните редици. Дори след като баща му е убит в битка през 447 г. пр. н. е., той продължава да се сражава и се бие като хоплит (тежковъоръжен пехотинец в Древна Гърция) заедно с философа Сократ в битките при Потидея и Делиум. Когато достигна 30-годишна възраст обаче, той изоставя философиите на Сократ и животът му започна да се диктува от неговото егото.

Сега, както военен генерал и уважаван дипломат, Алкивиад помага да се налее масло в Пелопонеската война, като убеждва градовете-държави Аргос, Елис и Мантинея да сформират антиспартански съюз. Коалицията е всеобхватно победена, но хитрият атински генерал успява да отстъпи навреме и така избягва наказанието.

След като за кратко участва в състезания с колесници (и с лекота печели) той убеждава могъщия атински флот да му предостави ресурсите си, с които да организира атака срещу Сиракуза в Сицилия. Искането му е удовлетворено, но вечерта, преди да отплават, разтревоженият Алкивиад странно решава да се успокои като разбие всички статуи на Хермес в Атина. Това променя съдбата му изцяло.

Разгневени властите осъждат Алкивиад на смърт, но винаги измъкващият се генерал отново успява да избяга, този път при врага си – Спарта. Така той се превръща във враг за собствения си роден град, като издава атинските военни тайни на спартанците и насърчава съюзниците на Атина да въстанат. И всичко това, докато тайно съблазнява съпругата на спартанския цар.

В един момент дори на спартанците им писва от безконтролното поведение на Алкивиад. Заради завистта на спартанските военачалници, той се оттегля при сатрапа Тисаферн през 412 пр. н. е. След като служи на двете основни силови бази в Гърция, той решава да се опита да предизвика хаос в Персия, но след като не успява да го направи, се връща при атиняните, които са изненадващо радостни да го видят.

Признавайки таланта му като военноморски командир, всичките обвинения срещу Алкивиад са отхвърлени от държавата. Той получава върховно командване върху атинския флот и оправдава доверието им категорично с убедителни победи над спартанския флот при Абидос и Кизик. Въпреки това, все още има политически врагове и тяхната комбинирана власт го изпъжда отново от Атина. Това им действие обаче ще даде откат и родният му град ще търпи последствия, защото не се вземат под внимание предупрежденията му за предстояща изненадваща атака и спартанците разгромяват атинския флот.

Въпреки че е майстор в бягството и манипулацията, дори късметът на Алкивиад трябва да свърши в някакъв момент. Атина сега е силно отслабена, но бившият им генерал, изглежда, не се интересува от състоянието на родното си място и вече живее далеч, в Мала Азия. Когато така наречените Тридесет тирани превземат властта в града, народът копнее героя им да се завърне. Спартанците чуват за това и, опасявайки се от въстание, изпращат група убийци, за да го убият.

Алкивиад спи, когато неговите убийци пристигат. Буди го звукът от пламъци по входната вратата, когато убийците запалиха къщата му. Алкивиад скача от леглото, хваща меча си и хуква към наетата си охрана от персийци. Похитителите му се плашат и бягат, но след като възвръщат самообладанието си, свалят Алкивиад с буря от камъни и копия. Така гръцкият маверик умира на 40-годишна възраст.

Изключително талантлив, Алкивиад беше все пак егоистичен женкар, който по някакъв начин успя да експлоатира двете най-големи сили в Гърция за собствена изгода. Хора като него искат да гледат как светът гори.