Александър Маринеско – класическа руска пияница и герой на Съветския съюз
Сигурни сме, че когато се съберат две поколения на едно място, често разказват различна история. От една страна ще открием, че някогашната братска Русия е дошла да ни освобождава, но някъде в старите учебници по история ще пропуснем Тракийското въстание и поредното освобождение на Русия. Не е тайна, че именно тогава Османската империя плаща милиони, за да си купи своята независимост и да премахне хулигана от Балканите.
В последствие виждаме и следващите интересни опити в Кримската война, която показва, че Руската империя просто страда от мания за величие и постоянно смята, че Европа и принадлежи като територия. Странно е, че когато две поколения се съберат на едно място, често човек не може да стигне до нормален дебат, но дори и това е обяснено от Юри Безменов. Идеята на някогашната съветска пропаганда показва, че дори да извадите факти, дори да представите истината, дори да говорите с доказателства, събеседникът – отровен точно с тази информационна заблуда – никога няма да приеме подобен отговор.
Това позволява на някогашния СССР да избира и създава свои собствени герои, позовавайки се на нечовешката херкулесова сила и безкрайната любов към съветското отечество и цели. Разказвали сме много пъти за основната идея на пропагандата. Някога самият Гьоринг посочва, че нито един народ не иска война, нито един не е войнствено настроен към друг, но за да се създаде война, трябва да се представи една заплаха, колкото по-голяма, толкова по-добре. Денацификаторите на модерния свят – Руската федерация – побързаха да обезличат Украйна и започнаха да говорят за нацистки режими, за гонения и зверства, макар и да нямат доказателства за такива.
След това ще открием, че хващат един исторически герой като Степан Бандера, който между другото е бил яростен противник на СССР, за да го превърнат в нацист и злодей. След това се започва безмилостна пропаганда и заплаха от хомофобия и някакви други трагедии – поне според руската идеология – и имаме завършената рецепта за война. Системата работи повече от отлично, особено след като нищо не се променя за толкова много години. Средностатистическият руснак не живее в особено охолство, живее в затворен информационен балон и трябва да вярва пряко на всичко, което се излъчва по ефира.
А в повечето случаи, особено ако говорим за предавания като това на Олга Скабеева, то не е трудно да видим как целият свят се е обърнал срещу Руската федерация – това е просто една пропаганда опорка, не очаквайте много от нея. Все пак да обърнем внимание на легендата за създаването на герои. Чували сте за Василий Зайцев, обявен от Червената армия за един от най-жестоките снайперисти. Има само един проблем, възможно е нищо от неговата история да не е истина. През последните години има историци, които са категорични, че има твърде много несъответствия в неговата биография. Битката срещу безмилостния немски снайпер, изпратен в Сталинград, за да го елиминира, отново среща проблеми.
На първо място ще открием, че такъв не съществува в немските архиви. Да, някой ще заяви, че немците автоматично са го премахнали, за да не се използва като пропаганда, но същевременно откриваме много други офицери и майори, които са останали с имената си, тоест няма чак толкова специален немски кадър, който да желае да премине в пълна анонимност. Зайцев разказва най-различни романтични истории по темата и обяснява, че дори се е срещнал с дъщерята на немския снайпер след войната, но и тук няма много доказателства. Най-страховитият и най-добър снайпер през Втората Световна война е Симо Хаюха. Неговите постижения не могат да бъдат игнорирани.
И все пак, след като темата е за пропаганда, нека обърнем внимание на Александър Маринеско. Направете си експеримент и попитайте някой по-възрастен от вас, какво точно знае за Маринеско. Най-често срещаните легенди са, че той е един от най-добрите подводничари на СССР. Успял е да торпилира някои от най-добрите немски бойни кораби в края на войната, превърнал се е в личен враг на Хитлер и дори имало награда за главата му.
Легендата, която ние сме слушали е, че е успял да потопи боен кораб, изкарвайки своята подводница почти на брега, нарушавайки всички правила на водния бой. Разказва се, че след войната никой не признава неговият боен подвиг, накрая започва да работи в местно ТКЗС и немският капитан, който е бил потопен по време на войната, слага своята парадна униформа, намира го в СССР, козирува и отдава пълни военни почести.
Подобна история изобщо не звучи лошо, даже напротив, бихме могли да смятаме, че това е доказателство на силния човешки дух и мястото му в историята. Има само един проблем, ако се опитате да потърсите истината, то най-вероятно ще останете разочаровани. Причината е, че Александър Маринеско няма нищо общо с романтичния социалистически образ, който е отреден от съветската пропаганда.
Маринеско учи до 13-годишен и след това започва да работи в Черноморския флот. Твърди се, че е показал бляскави умения, успява да получи стипендия за военноморския колеж в Одеса и след това успява да се зачисли във военноморския флот. Дълго време се твърди, че Маринеско е бил съвършения моряк, но пиратските корени на алкохола не могат да останат незабелязани. Това е човек, който просто не може да диша без чашката.
През 1941 г. е разжалван за първи път, защото често управлявал своята подводница на градус и понеже парите не стигат, организирал хазартни вечери с офицерите, стремейки се да ги обере за още пари. В това отношение можем да приемем, че този подводничар е първият, който в историята създава подводно казино, макар и да не е толкова легално. Веднага му е отказано да стане член на партията, а негов командир е наказан на 10 години тежък труд в лагери. Успява да се реабилитира, след като прихваща немски транспортни кораби през 1942 г. и дори е награден с орден „Ленин“. Има една голяма подробност, по това време СССР не може да се похвали с достатъчен брой моряци, които да управляват неговата машина. Получава командването на подводница С-13 и тук отново идват жалбите. Маринеско просто обича да пие и не може да се откаже от чашката си.
През 1943 г. личният враг на Хитлер реално не излиза в открито море, а се твърди, че събира екипаж за Балтийския подводен флот. Към това се събират и най-различни алкохолни подвизи и различни провинения, за които всички затварят очи. Изпратен е повече от два пъти в караул, когато започва да буйства срещу военната полиция.
Маринеско никога не се изправя срещу бойни кораби, както се твърди в неговата истинска и розова съветска геройска история. Най-големият му улов ще са транспортните кораби, които често не могат да отвърнат на огъня. През 1944 г. успява да удари немски транспортен кораб, стреляйки с торпеда и бордови оръдия. Огромният напън на капитана не може дори да потопи кораба, същият е теглен до пристанище и след войната е пуснат отново.
И така идва фаталната 1945 г. По това време Маринеско няма никакви, абсолютно никакви военни успехи срещу немска бойна флота. Сражава се с немския „Зигфрид“, който успява да го неутрализира и бързо да го изпрати на пристанището, където подводницата трябва да премине доста ремонти.
Александър Маринеско е един от малкото провинили се капитани, които трябва да се спасяват от военен съд и по онова време – разстрел. Веднъж след като отново е в открито море, капитанът трябва да се прояви още един път, за да не бъде наказан за постоянното си пиянство, напускането на кораба и всички останали беди. Маринеско напуска своя периметър и така открива немския транспортен кораб Wilhelm Gustloff. Транспортният кораб не използва военен ескорт със себе си. Това е краят на войната и повечето германци се опитват да избягат от фронта. На борда му са качени повече от 10 хиляди души – предимно бежанци от Източна Прусия. Това са жени, деца и възрастни хора – те практически не носят никаква военна заплаха. По записки на останалите моряци на борда на подводница С-13, капитанът е имал възможност не просто да провери статуса на кораба, но и е знаел, че той не представлява никаква опасност за фронта.
Потапянето на този кораб води до загубата на 7855 души и сред тях има едва 405 кадета, докато останалите са 249 жени, 4112 бежанци и ранени, сред които и 3 хиляди деца. Брилянтният морски вълк е успял да стреля по цивилен кораб и най-вероятно се е чувствал като герой. След още ден, Маринеско открива втори немски транспортен кораб и веднага вижда заплахата от бежанците, давайки отново свобода на торпедата си. В последните дни от военния пост, Маринеско вече започва да получава епилептични пристъпи, тъй като не спира алкохола.
Освободен е от военна служба, плава известно време по търговски кораби и след това е уволнен отново. Изненадата е пълна, когато разберем, че този капитан става директор на Ленинградския институт по кръвопреливане. Партийните връзки са помогнали, но само след няколко месеца е осъден за огромна кражба и лежи около 3 години в затвор. След това се връща обратно в Ленинград и работи като топограф, но накрая умира в следствие на безкрайните си злоупотреби с алкохола.
Тук идва и забавната част. През 90-те години е удостоен посмъртно със званието „Герой на Съветския съюз“. Горбачов извършва тази глупост по неизвестни причини, но след това започва да се представя като истински хегемон на подводната война, абсолютно страшилище за немската флота и един от най-добрите подводничари. Улици се кръщават на една прословута руска пияница и всичко това е напълно нормално.
Важното е, че след като никой не може да проследи или поне няма как да верифицира легендата за Александър Маринеско, то спокойно може да му се препише и спасяването на целия свят от нацизма. Истината е малко по-различна, той просто е пияница, която не е спазвала заповеди и накрая ударила транспортни кораби, след като така или иначе няма какво друго да прави.
