5 изненадващи факта за иначе безизвестната Исабела I Кастилска

След раждането си  на 22 април 1451 г. в Мадригал де лас Алтас Торес, Кастилия и Леон, Исабела I Кастилска става втора в линията на наследяване на короната на баща си крал Хуан II Кастилски, женен за инфанта Исабела Португалска, след по-големия си полубрат Енрике ІV. Момичето е кръстено именно на майка си Исабела – име, което по това време не е широко разпространено в Кастилия. Две години след раждането на Исабела обаче се ражда и по-малкият й брат Алфонсо – това я измества в линията за наследяване на престола на трето място. Когато Енрике е на 26 г. и е женен, но все още няма деца, шансовете й все пак се увеличава с една идея.

Брат й, Енрике IV, приема трона, след като бащата им умира през 1454 г. Исабела и майка й обаче се преместват да живеят в Аребало. Някъде тогава майката на Исабела започва да проявява симптоми на психическо заболяване – нещо, което често ще се среща и при нейните наследници. Не стига това, но семейството постоянната изпитва липса на пари, защото въпреки че в завещанието си крал Хуан II се грижи втората му съпруга и децата да са финансово обезпечени, синът му Енрике не изпълнява неговата воля. Когато новата кралица – Хуана Португалска – ражда първото си дете, Исабела и брат й са отделени от майка им и са заведени в кралския двор в Сеговия. Кралица Жуана ражда момиче – Хуана – за която много от придворните твърдят, че не е биологична дъщеря на Енрике.

Мнозина загрижените за властта барони се опълчват на краля и настояват по-малкият му брат Алфонсо да го замести на престола, получавайки титлата Принц на Астурия. Те обмислят дори идеята за насилствено сваляне на Енрике с брат му, на което Исабела се противопоставя категорично като е съгласна единствено Алфонсо да бъде обявен за наследник на Енрике. Самият крал обаче отказва всичките „великодушни“ предложения на бароните – включително да обяви брат си за наследник – което става причина за пряк военен сблъсък с неговите поддръжници. Така се заформя битката при Олмедо през 1467 г., след която крал Енрике е принуден да признае Алфонсо. Но настоява той да се ожени за дъщеря му Хуана.

Няколко дни след обявяването на Алфонсо за принц на Астурия, той съвсем изненадващо умира. Разбира се, мнозина подозират, че е отровен от брат си.

След злощастната съдба на Алфонсо, благородниците се надяват, че Исабела ще стане законна наследница на трона. Самата тя е на мнението, че Хуана не е законна дъщеря на брат й, и съответно смята, че действително заслужава титлата Принцеса на Астурия. След като я получава, тя е на път да стане един от най-интересните монарси в историята.

1. Тя става първата жена на монета от щатски долари

През 1893 г., малко повече от 400 години след съдбовното плаване на Колумб, в САЩ е издадена монета с изображение на Исабела. Същата година тя става и първата жена, представена на възпоменателна пощенска марка в САЩ, когато е показана заедно с Колумб на марката от осем цента.

2. Колумб не би намерил да намери Америка без нея

Именно с подкрепата на Исабела Христофор Колумб успява да си позволи пътуването, което довежда до откриването на Новия свят, с което донася богатство и нови земи в Испания. Когато индианци са върнати като роби, Исабела иска те да бъдат освободени.

3. Тя създава испанската инквизиция

Исабела и съпругът й Фердинанд II създават прословутата испанска инквизиция, за да гарантират, че евреите и мюсюлманите, които наскоро са приели християнството, се придържат към новата си вяра. Тя също така заповядва всички евреи и мюсюлмани в Испания, които отказват да приемат християнството, да бъдат незабавно заточени.

4. Хенри VIII й е зет

От седемте й деца две са мъртвородени. Пет доживяват до зряла възраст, едно от които е Йоана, с прякор „Лудата“ заради психическата си нестабилност. Дъщеря й Катрин Арагонска обаче става първата съпруга на Хенри VIII, правейки Исабела баба на английската кралица Мария I.

5. Имала е предбрачен договор

Когато Исабела Кастилска се омъжва за Фердинанд Арагонски през 1469 г., те обединяват двете си царства заедно, въпреки че поддържат елементи и на независимост. Преди техния съюз е подписан предбрачен договор, в който се казва, че ще споделят властта „tanto monta, monta tanto“ – „равни противоположности в баланс“.