Човешката история помни редица революции, довели до коренни промени и кръвопролития на населението. Такава революция се случва и в Иран в края на 70-те години на миналия век. В резултат на нея се ражда Ислямската република, която продължава да съществува и до днес.
Иранска революция представлява народно въстание в Иран през 1978-79 г. То води до свалянето на монархията в страната. В революцията участват широк кръг иранци, от светската левица до религиозната десница, които се стремят да сложат край на автокрацията на шаха и намесата на Запада в политиката на страната.
Революцията намира израз под формата на шиитски ислям, който много от поддръжниците на бунта смятат за обединяващ елемент от иранската идентичност и култура. Под ръководството на Рухолах Хомейни, изтъкнат религиозен учен и критик на шаха, се заформя алтернатива популистка форма на управление, ръководена от духовен авторитет.
Въпреки че програмата на Хомейни и неговото ръководство са подложени на референдум и получават широка обществена подкрепа, новоовластената клерикална класа бързо отстранява своите леви и интелектуални съюзници, както и центристите. Консервативните хардлайнери постепенно консолидират контрола си над институцията на Ислямската република.
Революцията от 1979 г. обединява иранците от най-различни социални групи. Тези групи включват духовенство, земевладелци, интелектуалци и търговци, които преди това са били обединени от Конституционната революция от 1905-11 г. Усилията за задоволителни реформи обаче са непрекъснато задушавани на фона на възраждащото се социално напрежение, както и на чуждестранната намеса от Русия, Великобритания и по-късно Съединените щати.
Великобритания помага на шах Реза Пахлави да установи монархията през 1921 г. Заедно с Русия, британците след това тласкат Пахлави в изгнание през 1941 г., а синът му Мохамед Реза Пахлави се възкачва на престола. През 1953 г. борбата за власт е между Мохамед Реза и министър-председателя Мохамед Мосадък. Тогава се намесват Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ и Тайната разузнавателна служба на Обединеното кралство (MI6), като организират преврат срещу правителството на Мосадък.
Години по-късно Мохамед Реза разпуска парламента и стартира Бялата революция - агресивна програма за модернизация, която преобръща богатството и влиянието на земевладелците и духовниците, разрушава селските икономики, води до бърза урбанизация и вестернизация и предизвиква опасения относно демокрацията и човешките права.
Програмата е икономически успешна, но ползите от нея не са разпределени равномерно, въпреки че трансформативните ефекти върху социалните норми и институции са широко усещани.
Опозицията срещу политиките на шаха се засилва през 70-те години на миналия век, когато световната финансова нестабилност и колебанията в потреблението на петрол на Запад сериозно заплашват икономиката на страната, все още насочена до голяма степен към скъпоструващи проекти и програми. Десетилетие на изключителен икономически растеж, големи държавни разходи и бум в цените на петрола водят до високи нива на инфлация и стагнация на покупателната способност и стандарта на живот на иранците.
В допълнение към нарастващите икономически затруднения, социално-политическите репресии от страна на режима се засилват през 70-те години. Възможностите за политическо участие са силно ограничени, а опозиционни партии като Националния фронт и просъветската партия Туде ("Маси") са маргинализирани или обявени за незаконни. Социалните и политически протести често са посрещани с цензура, наблюдение или тормоз, а незаконните задържания и мъчения се превръщат в обичайна практика.
За първи път от повече от половин век светските интелектуалци, много от които са очаровани от популистката привлекателност на аятолах Рухолах Хомейни, се отказват от целта си да намалят авторитета и властта на шиитските улеми (религиозни учени), като твърдят, че с помощта на улемите шахът може да бъде свален.
В тази среда членове на Националния фронт, партията Туде и различни отцепнически групи се присъединяват към уламата в широка опозиция срещу режима на шаха.
Хомейни продължава да проповядва в изгнание за злините на режима на Пахлави, обвинявайки шаха в безрелигиозност и подчинение на чужди сили. Хиляди касети и печатни копия на речите на Хомейни са контрабандно внесени обратно в Иран през 70-те години, тъй като нарастващият брой безработни и бедни иранци, предимно нови мигранти от провинцията, разочаровани от културния вакуум на съвременния градски Иран, се обръщат към уламата за напътствия.
Зависимостта на шаха от Съединените щати, тесните му връзки с Израел и необмислената икономическа политика на режима му служат за подхранване на силата на дисидентската реторика сред масите.
На пръв поглед с бързо разрастваща се икономика и бързо модернизираща се инфраструктура, всичко в Иран върви много добре. Но всъщност истината е далеч по-различна. Само за няколко години Иран се променя от традиционно, консервативно и селско общество в индустриално, модерно и градско.
Усещането за много хора е, че както в селското стопанство, така и в промишлеността са предприети много действия твърде рано и че правителството, било то чрез корупция или некомпетентност, не успява да изпълни всичко, което обещава на народа. Целият този хаус избухва в демонстрации срещу режима през 1978 г.
През януари 1978 г., разгневени тълпи излязат по улиците. Започват масови протести срещу ексцесиите на режима. Шахът, отслабен от рак и зашеметен от внезапния изблик на враждебност срещу него, се колебае между отстъпки и репресии, приемайки протестите за част от международен заговор срещу него.
Много хора са убити от правителствените сили по време на протестите. Стартира цикъл на насилие, в който всяка смърт подхранва по-нататъшни демонстрации, а всички протести - от светската левица до религиозната десница са погълнати под прикритието на шиитския ислям и увенчани с революционния вик "Аллаху акбар" ("Бог е велик").
Насилието и безредиците продължават да ескалират.
На 8 септември 1978 г. режимът въвежда военно положение и войските откриват огън срещу демонстранти в Техеран, убивайки стотици. Седмици по-късно държавните служители започват стачка. На 31 октомври работници в петролния сектор също започват стачка, с което спират петролната индустрия. Демонстрациите продължават да се разрастват. На 10 декември стотици хиляди протестиращи излязат по улиците в Техеран.
По време на изгнанието си Хомейни координира този подем на опозицията - първо от Ирак, а след 1978 г. и от Франция, с искане за абдикацията на шаха. През януари 1979 г., шахът и семейството му бягат от Иран. Регентският съвет, създаден да управлява страната по време на отсъствието на монарха, се оказва неспособен да функционира, а министър-председателят Шахпур Бахтияр, набързо назначен от шаха преди заминаването му, не успява да постигне компромис нито с бившите си колеги от Националния фронт, нито с Хомейни.
Тълпи от над един милион души в Техеран показват широката привлекателност на Хомейни, който пристига в Иран на 1 февруари 1979 г. Десет дни по-късно, на 11 февруари, иранските въоръжени сили обявяват неутралитет, като на практика свалят режима на шаха. Бахтияр се укрива и напуска страната.
На 1 април, след огромна подкрепа на национален референдум, Рухолах Хомейни обявява Иран за ислямска република. Елементи в духовенството незабавно предприемат действия за изключване на бившите си леви, националистически и интелектуални съюзници от всякакви позиции на власт в новия режим и се налага завръщане към консервативните социални ценности.
През по-голямата част от 1979 г. Революционната гвардия, тогава неформална религиозна милиция, сформирана от Хомейни, за да предотврати друг подкрепен от ЦРУ преврат, се занимава с подобна дейност, насочена към сплашване и репресиране на политически групи, които не са под контрола на управляващия Революционен съвет и неговата сестринска Ислямска републиканска партия, и двете клерикални организации, лоялни на Хомейни. Насилието и жестокостта често надвишават тези, които са се случвали по време на шаха.
Милициите и духовниците полагат всички усилия да потиснат западното културно влияние и, изправени пред преследване и насилие, много от образования елит бяга на Запад.
Това антизападно настроение се проявява в залавянето на 66 заложници в американското посолство през ноември 1979 г. от група ирански протестиращи, настояващи за екстрадиция на шаха, който по това време се лекува в САЩ. Чрез превземането на посолството, поддръжниците на Хомейни показват, че са също толкова "антиимпериалистически" настроени, колкото и политическата левица. Това в крайна сметка им дава възможност да потиснат повечето от левите и умерени противници на режима.
Събранието на експертите, доминирано предимно от духовенство, обявява референдум за нова конституция и тя е одобрена с огромно мнозинство.
Новата конституция създава религиозно управление, основано на визията на Хомейни и дава широки правомощия на лидера.
