Женг Ру – чаровната китайска шпионка и битката срещу окупацията на Япония
Животът на Женг Пингру, макар и кратък, е изпълнен с много събития и промени, случващи се по време на Втората китайско-японска война. В окупираният град Шанхай социалистката борави с чара си и популярността си, за да помогне на страната си да се освободи от вражеските нападения. Нейната история по-късно се превръща и във вдъхновението на много романи и филми.
Тя е родена през 1918 година в провинцията Женжианг, намираща се в Източен Китай, в период, в който страната ѝ е разпокъсана от продължителни граждански войни. Баща ѝ е Женг Юан – известен китайски националист – е на посещение в Япония и се среща с любовта на живота си, майката на Пингру – Ханако Кимура. За времето си Пингру като дете от смесен брак е рядкост, но ще използва това в своя полза, по-късно в живота си. Дамата владее перфектно китайският и японският.
За десетилетия Китай се намира в политическа нестабилност, още откакто британците се намесват в така наречената Опиумна война през 19 век. Между 10-те и 30-те години на 20 век няколко различни групи се появяват и се надпреварват за власт и с нея да построят новият Китай. Най-силните политически сили са Куман Танг (националистите) и комунистите. Бащата на Пингру е старши командир на националистите и служи на Сун Ятсен – първият президент на Република Китай. Той работи и известно време като професор в университета Фудан в Шанхай, който е основан през 1905 година. Пингру, вместо да отиде на сигурна позиция в университета, в който преподава баща ѝ, решава да следва право и политология в колежът Шанхай.
Семейство Женг са доста популярни сред шанхайските социалисти и често посещават различни мероприятия и събития, организирани от висшите общества там. Пингру често присъства на тях и набира популярност, заради уникалната си красота, дошла в следствие на смесената си националност. Знак за налагането на нейната визия сред социалистите е появяването ѝ в списания като Лианю – едно от най-разпространените по това време, когато е едва на 18 г. през 1937 година.
Скоро тихият ѝ и спокоен живот ще се преобърне и младата девойка ще бъде замесена в политическите игри за власт, които помитат Източна Азия. Още от началото на века Японската империя набира сили на западния Тих океан. Първо японската войска успешно присъединяват Корея към собствената си територия и по-късно се насочват към Китай. През 1931 година Манджурия е установена като марионетната държава Мачукуо, където се намира сега Североизточен Китай. Конфликтите между двете държави избухват години напред, но те не се разрастват извън схватки за територии и дипломатическо напрежение.
Въпреки че Пингру е наполовина японка, тя е напълно против агресията от японските войници към китайските граждани. Макар и пълнолетна отскоро, тя участва в шанхайски протест срещу експанзията на Японската империя в Северен Китай. Демонстрациите не помагат, неизбежният конфликт се случва през юли 1937 година, познат като Инцидентът на моста Лугоу. С това се поставя и официално началото на Втората китайско-японска война. Неспособността на Китай да се модернизира достатъчно бързо и да осъществи връзки със Запада, както прави врага му, изиграва голяма роля в загубата на тази битка. За няколко месеца Япония успява да плени големи градове като Шанхай и Нанкин, но те не са официално анексирани към Манджурия, а по-скоро създават провинциално правителство в тях. В следствие на тези събития се създава режимът на Уан Дзинуей през 1940 година.
Тези правителства са управлявани от китайски колаборационисти, работещи под властта на японците. След падането на Шанхай в ръцете на врага, Женг заедно с други активисти, се присъединява към растящата китайска опозиция, а скоро след това става националистически шпионин под прикритие. Тя е важна част от екипът, заради способността си да говори японски, когато навлиза във вражеската територия. Заминава се с подслушване и записване разговори между японски офицери и войници. Това е само началото на една много по-вълнуваща мисия.
Най-тежката задача, която ѝ е възложена, е убийството на Динг Мокен. Мишената ѝ е бивш политик, но с последването на японската окупация той се присъединява към тайната полиция на колаборационистите. Активен в Шанхай, Динг дори установява своето централно управление в града. На това място са задържани и измъчвани затворници, всички с печат – врагове на новия режим. Женг е избрана за мисията в следствие на факта, че по някаква случайност Динг е бил директорът на гимназията, в която е учила като малка. Според опозиционното движение, предишната връзка с него може да използва за примамване на целта, а след това и за елиминиране. През 1939 г. се осъществяват няколко случайни срещи на двамата по улиците на града или по различните мероприятия, които често посещават. Планът се променя значително, след като омразата се заменя с по-топли чувства. Пингру има свободата да докладва всяко негово движение и го прави.
Взима се решение кога и къде Динг трябва да умре – на 21 декември през нощта. Датата не е случайна, двамата са поканени на светско събитие от приятел и смятат да го посетят. Инструкции са, че на връщане от партито тя трябва да накара любимия си да я закара до улицата Нанкин. Ролята ѝ в цялата операция е само да заведе Динг на точната локация, където дебнещите палачи ще довършат мисията.
Както е уговорено Пингру споменава на Молкен, че наистина много желае да спре с него до магазин за дрехи, където си е харесала едно много красиво палто. Той се съгласява, но когато пристигат забелязва двама подозрителни мъже, въртящи се около магазина от другата страна на улицата. Недоверчивият мъж бързо решава да излезе отпред и се затичва към колата си, преди убийците да имат шанс за го застрелят в главата, докато Женг още е в магазина. Опитът им завършва с провал, който застрашава и самата шпионка.
Не отнема дълго време на Динг да осъзнае, че ласките на Пингру са свързани с неговото спонтанно убийство. За уверение той пише писмо на любимата си, канейки я в централното си управление на кратък разговор. Преди жената дори да е имала шанс да стъпи в сградата е арестувана от тайната полиция. Тя прекарва няколко седмици в ареста преди да се вземе окончателното решение за нейната екзекуция. Убита е на тайна локация през февруари 1940 година на 22-годишна възраст. По-голямата част от семейството ѝ не доживява да види освобождението на Китай – само 5 години по-късно, в следствие на тежките сражения.
Молкен продължава да държи високи позиции в парламента – първо като премиер на културата и по-късно на транспорта. Неговото царуване приключва малко преди края на войната, когато японците го обвиняват в измяна и го екзекутират.
Снимки: Wikipedia
