shareit

Защо жените в Америка през 50-те години гледаха на Елизабет II като на източник на вдъхновение

| от |

През пролетта на 1953 г. жени от целите САЩ пътуват към Великобритания – и за мнозина от тях това е първият им път в чужбина.

Мотивът за пътуването е коронацията на Елизабет II, проведена в Уестминстърското абатство на дъждовния 2 юни същата година. Сред тези, които заминават, са Пеги Уебър, която изминава целия път от Айова, и Женева Валънтайн от Вашингтон, окръг Колумбия. И за двете дами коронацията предоставя безпрецедентна възможност да бъдат част от важен случай, в който една жена е в центъра на историята.

В продължение на почти 70 години съществува дългогодишна привързаност към Елизабет от другата страна на Атлантика, особено сред жените. Може да е от по-малко показния вид внимание, от това към други, може би по-светски жени членове на кралското семейство, като принцеса Даяна или херцогините на Кеймбридж и Съсекс. Но издържа на времето. Проучване от февруари 2022 г. установява, че повече от 60% от американските жени имат благоприятно мнение за Елизабет, която почина в четвъртък на 96 години. Проучването установява, че тя е най-популярната от всички живи кралски особи, като жените обикновено уважават кралските особи повече, отколкото мъжете.

По свой собствен начин кралицата тихо завладява въображението на американките от самото начало на царуването си. Част от този интерес произтича от постоянната привързаност на американците към кралското семейство въобще – нещо, което надхвърля царуването на Елизабет.

Но за много американски жени тя е и нещо друго. Във време, когато в много случаи от жените се очаква да изпълняват традиционните роли на майка и домакиня, Елизабет се възкачва на трона на могъща държава. По думите на един психолог в интервю за Los Angeles Times от 1953 г., за първи път „жените в Америка са намерили героиня, която ги кара да се чувстват по-добри от мъжете.“

Elizabeth and Philip 1953

Снимка от коронацията

Дългогодишна привързаност

Точно както американките през 20-ти век проследяват еволюцията на Елизабет от послушна дъщеря през млада булка и майка до съвестен суверен, така и по-ранните поколения проявяват интерес към коронацията, брака и юбилейните тържества на кралица Виктория през 19-ти век.

Въпреки че американците избират различен път с обявяването на независимостта си през 1776 г., британското кралско семейство винаги е оказвало силно влияние върху американската психика. Всъщност това привличане може би е още по-голямо, защото не е усложнено с политика – не американските данъци отиват за издръжката му, така че американците могат да се насладят на церемониалното и романтичното, без да бъдат обременени от въпроси като означава да имаш монархия и колко струва.

Има и специфичен полов аспект в любовната афера на Америка с кралските особи. Когато жените пътуват до Лондон през 1953 г. – или, като план Б, включват своите новозакупени телевизори, за да гледат отразяването на коронацията – те не се интересуват само от това, което носи кралицата или от фигурата й, или от принц Филип.

Те също са фиксирани и върху факта, че изобщо се вдига толкова много шум около една жена, при това така силна. Както Клеър Бут Лус, посланикът на САЩ в Италия, обяснява по това време, това е „задача, направена по поръчка за жена“. Лус използва тази логика, за да убеди президента Дуайт Айзенхауер да изпрати журналистката Фльор Каулс на коронацията като един от неговите официални представители.

Наистина, както намекна Лус, има нещо изключително бунтарско в управлението на Елизабет. На следвоенния фон, когато много американски жени бяха призовани да се върнат у дома и да се гордеят с ефективността на новите си кухненски уреди, ето една 25-годишна принцеса, издигната до позиция на държавен глава, чиято всяка стъпка се следи и обсъжда. Това е аномалия и по начини, които изглежда предвещават добро за другите от нейния пол.

Репортерът Джон Корд Лагеман, който пише в Los Angeles Times през 1953 г., улавя това чувство в статия за „Американките, които полудяха по английската кралица“. Елизабет, отбелязва Лагеман, представлява предизвикателство за патриархата. Пример за това е нейният брак. Тук, пише той, „ситуацията е обърната“ и жената „командва“.

Елизабет няма нужда да „играе според правилата на мъжа, като се държи скромно и безпомощно.“ По-скоро тя може да „бъде толкова властна, колкото пожелае.“

Наблюденията на Лагеман дават някои ясноти за влиянието на Елизабет върху американските жени. Дори когато движението за еманципация помага да се започнат определени разговори, кралицата продължава да моделира алтернативен път напред – такъв, в който жените могат да пътуват без децата си, да упражняват своето влияние върху политиката, да бъдат в центъра на снимката, да поемат отговорност и дори да си позволят да остареят в очите на обществеността.

По Елизабет II ще скърбят мнозина по света, включително дъщерите и внучките на „лудите по кралицата“ американки, които пътуваха до Лондон през 1953 г. за нейната коронация, но и до днес не са виждали жена държавен глава в собствената им страна.

 
 
Коментарите са изключени за Защо жените в Америка през 50-те години гледаха на Елизабет II като на източник на вдъхновение

Повече информация Виж всички