Защо е толкова трудно да се върнеш на работа след ваканция?

Много хора изпитват „следпразнична депресия“ – ето как да я разпознаете и (евентуално) да преодолеете мъката от завръщането на работа.

Когато през лятото Едуард Уайт, ръководител на отдела за растеж в Beehiiv, отива на едноседмичен отдих в резерват за диви животни, той е въодушевен. Използва времето, за да се откъсне малко от мрежата, оставяйки зад гърба си телефона, имейлите и всичко останало, което иначе го кара да бърза. Свежеста, която чувства, когато се прибира у дома обаче, не продължава дълго.

„Веднага щом влязох в апартамента си и видях купчините пране, неотговорените съобщения и надвисналия списък с работни задачи, умът ми веднага мина на свръхобороти“, разказва той. „Спокойствието, което бях развил по време на ваканцията, се изпари почти мигновено. Сякаш отново попаднах във водовъртеж и усетих как тревогата в мен се надига, особено когато започнах да мисля за всичко, което трябва да наваксам.“

Това е усещане, което понякога се случва на всички ни, и тази тревога след завръщането у дома може да доведе до „следпразнична депресия“. Това прави връщането на работа особено трудно.

„Мисля, че това се случва предимно при хора, които не изпитват огромно вдъхновение да вършат работата, която вършат“, казва Арт Маркман, професор по психология в Тексаския университет в Остин и директор и основател на програмата „Човешки измерения на организациите“. „За някои хора задачите, които изпълняват, наистина не им харесват, а за други задачите може да са добре, но те наистина не чувстват, че имат мисия в работата, която вършат.“

По същество, казва Маркман, хората, които обикновено страдат от следпразнична депресия, имат структурирана работна рутина, която се състои в това да стават и да отиват на работа по едно и също време, да работят и след това да се прибират вкъщи по едно и също време. Почивката с каквато и да е продължителност нарушава този график, създавайки по този начин психологическа дистанция от работата.

„Колкото по-далеч сте от нещо, толкова по-абстрактно сте склонни да мислите за него“, казва той. „Когато се отдръпнете от работата, като си вземете отпуск, започвате да мислите за нея по-абстрактно, което поражда опасения, че „наистина мразя хората, наистина мразя работата, наистина мразя мисията“. На това ниво започвате да си мислите: „уау, всичко, което правя, погледнато в голям мащаб, на практика няма значение“. Това може наистина да намали мотивацията ви да се върнете на работа.“

Симптомите на това състояние обикновено се проявяват няколко дни преди да се наложи да се върнете на работа – обикновено, деня преди да се върнете в офиса. Започва с чувство на страх, а след това и с проблеми със съня. В крайна сметка се опитвате да избягвате всякакви мисли за работа, включително всякакви разговори с всеки, който иска да говори за някаква работа. Остават внезапната тъга и безпокойство, както и общата раздразнителност, която може да се задържи известно време дори след като се върнете на работа.

Избягването на този вид стрес изисква промяна в начина на мислене. Уайт той трябва да си даде разрешение да се чувства малко не на място.

„Казах си, че е нормално да не съм моментално продуктивен“, казва той. „Тази нежност към самия мен облекчи натиска, който оказвах върху собственото си представяне, и ми помогна бавно, но стабилно да се върна към редовната си програма.“

Маркман ви предлага да отделите време, за да признаете, че работата ви няма да е това, което ви удовлетворява, поне за известно време. А ще е начин да си плащате сметките или да трупате опит, за да преминете към нещо по-удовлетворяващо в бъдеще.

„Трябва да започнете с признанието: „Не трябва да мисля за работата си като за нещо, което ще ми даде много смисъл в живота“, казва той. В същото време си дайте малко пространство у дома, за да включите дейности, които са значими за вас – като например да научите музикален инструмент, да излезете навън и да намерите нови приятели или да се заемете с рисуване.

Също така се опитайте да не изпадате в паника. Следпразничната депресия е често срещано явление и определено не сте сами.