Законодател от щата Мисури иска да върне дуелите

През януари 2024 г. член на сената на щата Мисури направи предложение, което, ако бъде прието, ще въведе отново дуелите като средство за разрешаване на лични спорове между политиците. В поправката републиканецът Ник Шроер желае да се върне времето, когато „ако честта на сенатор е накърнена от друг сенатор до степен, в която не може да бъде поправена […], този сенатор може да поправи възприетата обида, като предизвика обиждащия го на дуел“.

Ако бъде одобрена, поправката ще добави нова глава към дългата и кървава история на политическите дуели в Америка.

Александър Хамилтън

Дуелите водят началото си от Средновековна Европа, когато рицарите и благородниците са могли да се предизвикват един друг на бой и да решават конфликтите си физически, а не словесно. Първоначално дуелистите са използвали мечове и други ръчни оръжия, но скоро преминали към огнестрелни оръжия. Въпреки че днес дуелите се смятат за варварски, първоначално те са възникнали като начин да се сведат до минимум жертвите, а изходът им се определя не само от уменията на дуелистите, но и от Божията благодат.

Когато европейските заселници колонизират Северна Америка, пренасят и този обичай. Най-известният политически дуел в историята на САЩ е между вицепрезидента Аарон Бър и министъра на финансите Александър Хамилтън. Овековечен в наградения мюзикъл на Лин-Мануел Миранда, дуелът е кулминацията на продължилото цял живот съперничество между държавниците и техните привидно несъвместими идеологии. Когато през 1804 г. Бър предизвиква Хамилтън на дуел заради оклеветяващо писмо на втория (Хамилтън нарича Бър „развратник, крайно сладострастен“), федералистът е прострелян в корема и умира на следващия ден.

Тъй като отказът от дуел се считал за още по-унизителен от обидите, които го предизвикват, повечето мъже не се замисляли дали да рискуват живота си заради шанса да излязат победители. Рядкото изключение се случва през 1842 г., когато младият Ейбрахам Линкълн се извинява, че в редакционна статия на вестник нарича щатския одитор от демократите Джеймс Шийлдс „миризлив, глупав лъжец“. Ако Линкълн беше взел огнестрелно оръжие, той можеше да умре, преди да стане президент.

В годините, предшестващи Гражданската война, много политически дуели в САЩ се водят заради спорове, свързани с бъдещето на робството. Дуелът от 1859 г. между американския сенатор аболиционист Дейвид К. Бродерик и Дейвид С. Тери, бивш председател на Върховния съд на Калифорния, който подкрепя робството, често е наричан „последният забележителен американски дуел“. Той завършва с прострелване на Бродерик в гърдите и той умира от раната си три дни по-късно, а публичното му погребение в Сан Франциско привлича хиляди зрители.

По това време дуелите вече излизат от мода, като до 1859 г. повече от 18 щата ги забраняват. Апетитът на обществото към дуелирането е потиснат допълнително от кръвопролитията по време на Гражданската война. Ако обаче сенаторът от Мисури Шроер постигне своето, средновековната традиция може да се възроди отново.