Забравеното коледно кърваво клане в Студентски град от 1974 г.

| от |

През 2012 г. в малко градче в Аврора, Колорадо, по време на прожекция на филма „Батман“, въоръжен мъж вади пушка и открива стрелба по зрителите. 12 души са убити, а още 58 са тежко ранени. Извършителят Джеймс Холмс е задържан и осъден, но и до днес малцина могат да разберат какви са били мотивите му. Понякога филмите могат да влияят много жестоко, друг път са само активатор на последвали проблеми. За съжаление, подобни инциденти не са непознати в нито една страна. Можем да забележим такива случаи в Норвегия, да разгледаме криминалната история на САЩ и престрелките в училищата.

Любопитен факт е, че когато за пореден път камерите се насочват към другия край на света, едно неизвестно училище поставя нов рекорд по жертви, някои медии напомнят, че това е 7-мото такова от началото на годината. След близо 46 години, историята за една масова престрелка ще продължава да обикаля блок 1 на Студентски град. На 25 декември 1974 г., макар и християнският празник по официални причини да не се отбелязва, редица студенти все пак предпочитат да се възползват от обстановката. От някои стаи се чува музика, в други тишината вече е факт.

Някои са успели да се приберат по-рано, други все още очакват края на годината. Във въпросната вечер никой не е подозирал, че ще започнат да ехтят куршуми, а след всеки изстрел ще пада поне по един покосен. Извършителят, въоръжен с пистолет „Валтер“ и дълъг ловен нож, ще кляка пред всяка паднала жертва, за да я намушка за по-сигурно с ножа, гарантирайки, че смъртта е сигурна. Мнозина дори не го познават, но извършителят е млад и не толкова познат. През цялото време обикаля коридорите на общежитието и ако зърне човек на входа, просто вдига пистолета и приключва неговия живот.

Trupa-v-Studentski-grad-5

Едва по-късно ще бъде идентифициран като 17-годишния Бранимир Дончев. Човек от висшата класа, живеещ особено охолно, никога не лишаван от нищо, живеещ в централната част на столицата. Бранимир има брат-близнак, който обаче няма никаква прилика с него, дори се опитва да се отдалечи от него, колкото се може повече. Като човек, който така или иначе не желае да има противоречия с него. Обикновено се оказва, че в повечето случаи Делян е малтретиран от брат си, а откакто майка му се е самоубила, двете момчета остават абсолютно сами и се стремят да се гледат, както могат.

Бащата Дончо Дончев пътува често като зам. директор на ДСО „Стара планина“ и рядко има време да се занимава със синовете си. Във въпросната вечер, когато Бранимир най-накрая решава, че е време да се прояви и да покаже какъв невероятен подвиг смята да предприеме, вече се е върнал от вечерно кино, където за първи път гледал „Кръстника“. Според различни съученици, въпросният младеж не харесвал особено много виетнамците в столицата и никога не ги смятал за особено приятни хора.

Въпреки твърденията, че всичко започнало от американската кино лента, дневника му показва една съвсем различна история – подготовката е била за края на годината, младежът имал план, но и до днес същият не е известен. Малко след връщането си от киното, Бранимир се прибира у дома си с още един приятел. Там намира братовчедка си Цветелина, както и брат си Дилян. Следва свада, дали от ревност или не, това все още не е сигурно, но момичето си тръгва и се прибира от общежитието. В този момент килърът взима оръжието на баща си, няколко кутии с патрони и се мести в дома на приятеля си.

Двете момчета играят известно време с пистолета, пресъздават сцени от филма, но никога не зареждат оръжието, това прави само младежът, който в последствие решава да потърси братовчедка си, в която тайно пише, че е влюбен. Момичето не му е роднина, тя е осиновена, но въпреки това се радва на приятелските отношения на софийските си братовчеди. Трагично завършилата среща го принуждава да я потърси. Въоръжен с достатъчно муниции, Дончев се вози до квартал „Младост“, сменя няколко пъти автобуси, крие се, вярва, че го следят и накрая достига до общежитието на братовчедка си.

Trupa-v-Studentski-grad-6

Тук историята променя вида си няколко пъти, спрямо различните източници. Някои разказват, че Дончев първо е потърсил братовчедка си в нейната стая, но вместо това е намерил друго непознато момче, което последвал към една друга стая. Други смятат, че е влязъл в общежитието и произвел стрелба веднага. Никой няма точния отговор, а и истината е, че на горния етаж група виетнамци празнуват рожден ден, заедно с още един техен колега. Именно тук младият килър се развихрил и започнал да стреля по всички в стаята.

Следващите сцени са по-кървави, отколкото всеки филм. Хора тичат по коридорите и се опитват да избягат от него. След като няма достатъчно мишени, полуделият отваря вратите на стаите и стреля директно по обитателите вътре. Сред жертвите е младо семейство, което чака дете. Всеки изправил се на пътя получава изстрел. Когато патроните в пълнителя свършат, Бранимир презарежда и продължава. Не е ясно колко точно се развива престрелката, но мнозина бягат като изплашени животни по стълбите, от стая в стая.

Според възстановката на БНТ, по пътя си се разминава със Стоян Димитров Агов, който пренася жертви от горните етажи до първия етаж на сградата. Няколко пъти е бил предупреждаван, че ако още един път се срещнат, той също ще получи куршум. Стоян Агов присъства в списъка с жертвите. Междувременно стрелецът продължава да се разхожда по стаите, вижда група студенти, които се скриват в една от вратите и започва да блъска по нея, накрая стреля по вратата. Продължавайки кървавия си рейд, Бранимир продължава надолу по коридора. В този момент му е извикано да спре, студентът проявил смелост е Атанас Начев, тогава на 23 години.

Бранимир стреля по него, но не го уцелва. Начев се крие в рамката на една врата и чува приближаващите се стъпки. На някои места може да чуете, че човекът, който успява да влезе в схватка е Агов и друг студент на име Исмет Север. Пред БНТ, Начев разказва всичко, включително и битката, до повалянето му в коридора. Студентът се разминава с два изстрела, единият минава до ухото му, а вторият пробива кожуха му. Пистолетът е на земята, докато той го стиска здраво, Бранимир вади ножа си, осветлението не е толкова силно и се забелязва, че младежът вдига ловния нож.

Trupa-v-Studentski-grad-4

Поради липсата на светлина, Атанас смята, че е малко ножче, но бърка, прободен е два пъти, но отказва да пусне пистолета. След него и други студенти се нахвърлят и ужасът най-накрая приключил. Двама души водят стрелеца в малко помещение, където той крещи, че е агент на ДС и изпълнява секретна задача. Настоява да бъде предпазен от линч. Междувременно Атанас взима пистолета и решава, че ще приключи житейския път точно в този момент. Колегите го разубеждават, поради простата причина, че Бранимир е съобщил, че има и втори стрелец, който също се крие в общежитието.

Клането е приключило – от общежитието излизат шест мъртви тела и още 8 сериозно ранени. В коледната вечер пред Пирогов се изсипват редица пострадали, а дежурните лекари не вярват какво наистина се е случило. Бранимир Делчев е зад решетките, баща му Дончо също влиза в затвор, защото е проявил немарливо отношение към личното си оръжие. Сестра му, както и брат му са преминали психиатричен преглед и се настаняват директно в Пещера. Що се отнася до младежът, той не може да бъде осъден, защото е все още малолетен и най-вероятната присъда ще бъде от 10 години затвор. След петорна психиатрична експертиза, стрелецът е освидетелстван и изпратен в лудница – диагнозата му е параноидна шизофрения.

Властите се опитват да скрият колкото се може по-бързо случая. Очакват се протести от чуждите посолства в страната, мнозина се подготвят и за бунт на студентите. Няколко реда излизат във вестниците, там се говори за пострадали студенти при среща с психично болен младеж, нищо повече. Всички жители на общежитието са пръскат в други далечни общежития, за да не се срещат и да не разказват.

С това приключва по-голямата сага. Бранимир пътува за Ловеч, когато колата отбива и самият той се моли да отиде до тоалетна. В съдебния рапорт ще се твърди, че е убит по време на опит за бягство. Какво се е случило, никой не може да знае, а никой не се опитва да разбере. Психопатът е прострелян на 7 февруари 1975 г. След като баща му излежава пълната си присъда, плаща огромна кръвнина и след това потъва в забрава.

Близнакът Делян не може да се радва на нормален живот, неговите психологични проблеми се влошават и след като е постоянно под наблюдение, за да не повтори делата на брат си, най-накрая не идва нова вест до сестрата, че Делян е паднал през терасата и е починал на място. В следствие на всичко случило се, „Кръстникът“ е ограничен, а сцените на насилие са цензурирани. До днес няма нито паметна плоча във въпросния блок, нито дори спомен, че това се е случило.

Снимки: https://hangbul76.wordpress.com/

 
 
Коментарите са изключени за Забравеното коледно кърваво клане в Студентски град от 1974 г.

Повече информация Виж всички