Забавните истории покрай полковник Сандърс и прословутото пържено пиле
Няма човек, който да не е чувал поне една градска легенда относно заведенията за бързо хранене. Повечето винаги са абсурдни и забавни, но в някои случаи се стига дори до съд и разкриване на истината. Ето защо ще обърнем внимание на някои от най-забавните истории около полковник Харлънд Сандърс и неговата прословута рецепта за пържено пиле.
През 1991 г. със смяната на името от Kentucky Fried Chicken към по-краткото KFC, аудиторията и почитателите на пиле, бързо заявяват, че всичко това е опит на веригата да започне да продава храна, която няма нищо общо с пиле. До някава степен са прави, защото тайната е, че редица ресторанти искат да въведат и друг вид храна в менюто, но не и да променят старата. Стига се до там, че някой пуска мухата за употребата на ГМО пиле, но не какво да е, а животно с множество крака, никаква перушина и най-вероятно без глава. Колкото и напреднало да е генното инженерство днес, през далечната 1991 г. е още мит, а и до днес американският бранд е ходил толкова пъти на съд и е преминал толкова проверки, че не е тайна от кои ферми идва продукцията.
Митът става толкова невероятен, че най-накрая и съдебната система призовава компанията, за да разкрие произхода на месото. В залата се представя списък с всяка една ферма на американска територия, която е подписала договор, тогава още не се налага да се представят и европейските брандове. Властите проверяват качеството и начина за отглеждане на животните, за да отхвърлят градската легенда малко по-късно през същата година. Причината е, че по това време на дневен ред са били именно страховете за генното инженерство. Днес са ваксините и чиповете, та най-вероятно всяко поколение има по един такъв абсурд в джоба си. Друга история ни насочва към военния чин на полковника.
Като млад, Сандърс наистина има повиквателна за армията, но никога не е повишен. Не е служил и някъде на 40-годишна възраст отваря първия си ресторант през далечната 1930-та година. Трябват около 5 години да започне да се разраства и след като всички ресторанти са пуснати именно в Кентъки, губернаторът на щата решава да даде почетната титла „полковник“. През 1949 г. получава още една титла и решава да я добави за маркетингови цели. Тогава пуска легендарната си брадичка и слага емблематичния бял костюм. Стига до там, че за да бъде разпознаваем, боядисва дори веждите си. Разпознаването помага значително за налагането му в хранителната индустрия. Каква е историята за рецептата? Легендата разказва, че 11-те тайни съставки – съчетание от билки и подправки – е била открадната от чернокожа жена.
Друга история разказва, че е била закупена от госпожа Чилдрес за сумата от 1200 долара. В бизнеса винаги някои хора успяват да се възползват от идеите на други, както се случва с играта на Монополи. И до днес се водят спорове какво наистина се е случило с рецептата, но иновацията на Сандърс идва с фритюрниците, които пържат месото под налягане и дават онзи по-специфичен вкус, следователно и той е добавил нещо от себе си. Освен скорост на приготвяне, тези машини помагат значително за подсилването на вкуса и разрастването на империята. Що се отнася до самата рецепта, можете да я откриете почти навсякъде в интернет, ако желаете да приготвите същото пиле в домашни условия. След като започва да се разраства и мнозина инвестират във франчайза му, всеки негов партньор заявява, че е деликатен и добър човек. В професионално отношение, полковникът е не просто акула, а личност, с която никой не желае да преговаря и да се среща.
В началото на своята трудова история, много преди рецептите за пържено пиле, той работи в железниците, след това е пожарникар, а когато най-накрая събира достатъчно пари, решава да преследва правото и да се дипломира като адвокат. Според една от всички легенди, трябва да се откаже от мечтата си, защото колега от железниците обяснил, че ако тръгне да представлява пострадалите работници, най-вероятно ще бъде уволнен и няма да вземе и стотинка от своите клиенти. Решава да учи задочно по програмата на университета Ла Сале и се дипломира, но в първите няколко години се ядосва толкова много на свой клиент, че най-накрая влиза в една жестока битка пред погледа на съдията, по средата на делото. Известно е, че полковникът дори е участвал в престрелка срещу конкуренцията – тази история може да прочетете тук, а някъде през 1964 г. продава своята корпорация за сумата от 2 милиона долара, но подписва договор да остане посланик на марката.
През 1971 г. компанията Heublein закупува марката. По това време полковникът не само не харесва промените, но и решава да отвори конкурентно заведение. Двете страни активират правораздаващата система и принуждават съда да реши казуса. И след като разбираме, че проклетията на този човек в никакъв случай не е малко, нека насочим вниманието си към клетвите, които полковникът може да направи. Историята ни отвежда в Япония през 1985 г. и хегемонията на отбора „Хашинските тигри“.
Те никога не са спечелили турнир и не са се състезавали до финала, докато не правят трансфер и не купуват американския питчър Ранди Бас. Ранди наистина прави чудеса през въпросната година и извежда тима си до финала. Чудото е факт и американецът изживява своя втори ренесанс. Феновете се събират на моста в града и решават да изълнят един специален ритуал – започват да крещят имената на всеки играч от отбора. Традицията повелява, че когато едно име се изкрещи, човекът, който много си прилича с въпросния играч, трябва да скочи от моста във водата. Най-накрая се извикало и името на Бас, но тъй като говорим за Япония, най-вероятно разбирате, че азиатците не могат да приличат на американец, както и обратното.
Решението било да се отиде до местния ресторант на KFC, да се вземе статуята на полковника и да се хвърли като единственият друг американец близо до тях. Отбелязвайки победата, феновете се прибират, но според легендата, Сандърс има последната дума. След ритуала идват и тежките драми – цяло десетилетие тигрите не успяват да стигнат до нито един финал. Градската легенда кръщава това събитие „Проклятието на полковника“. През 2009 г. дори водолази се спускат във водата, за да извадят статуята, но въпреки това, късметът продължавал да убягва. Според един от феновете, традицията била направена малко след като печелят локалния турнир, а не шампионата и след като избързали да направят ритуала, лошият късмет дошъл.
И до днес японците никога не посягат на полковника. И една от най-важните истории идва с помощта на плъховете. През годините, има поне едно семейство на град, което да твърди, че е изяло нещо пържено, което не е пиле. Едно семейство през 2000 г. твърди, че е изяло цяла пилешка глава, макар и месото да се преглежда доста старателно. Дори я снимат и показват във вечерните новини. Когато компанията иска да я изследва, за да потвърди какво точно е това месо, семейството отказва. Друг мъж през 2015 г. заявява, че е изял пържен плъх. ДНК теста на парчето месо показва, че това е парче от пилешкото филе.
