Василий Комаров е първият съветски сериен убиец

През 1921 г. в Москва, полицията получава сигнали за човешки останки в изоставените къщи и строежите. Новините са за сиви сакове, съдържащи човешки крайници и трупове на голи мъже. Всички убийства, както по-късно ще установят инспекторите, реално се открива един и същ метод на убийство.

Главите на жертвите са били премазани от силен удар, техните ръце и крака са завързани за корема. Ужасът започва да се прокрадва в съзнанието на жителите, след като младата социалистическа държава на мирни жители и работници вече говори за присъствието на сериен убиец, при това първи във все още кратката си история.

Полицията започва да подозира, че убиецът е живеел в Задмоскворечие. Въпросното е близо и обяснява най-логично периметъра на действие. Има и още едно интересно подозрение – убиецът има нещо общо с конския пазар. Патолозите успяват да установят самоличността на едва 7 от 22 жертви. Всички селяни, които идват в Москва, за да продадат или закупят кон, изчезват без следа от града.

Разследващите забелязват, че всеки възел е направен с екстремна точност и посочват, че са правени специални конски възли. Следи от овес са били открити по някои от пострадалите. Друга интересна версия е, че извършителят е карал файтон.

Има много хора с тази професия в града, но кръгът от заподозрени се намалил изключително бързо, когато една от жертвите е била завързана с детска пелена. Очевидно извършителят на зверското убийство е имал наскоро родено дете.

Полицията засилва своите патрули в града, започва да разпитва търговците на коне и започва да наблюдава местните барове. Насочват вниманието си само към един човек – Василий Комаров, който винаги имал странно поведение като файтонджия в града. Никога не преследвал своите клиенти, както правят неговите колеги, а вместо това седял и чакал кротко за определени хора. Въпреки видимия отказ да работи или да се бори за клиенти, Комаров винаги има пари, понякога повече от на всички останали.

В нощта на 18 май 1923 г. полицията влиза в дома на 55-годишния мъж под претекст да търси нелеганел алкохол или казан, с който да вари алкохол. Мъжът асистира по всички възможни начини, докато не се стига до избита. Преди да бъде отворена вратата, Василий скача през прозореца. В избата му ще бъде открит все още топлия труп на поредната жертва.

Същата вечер Василий ще се опита да избяга в селата, но е задържан почти веднага. Заведен е в полицията и след много малко натиск – каквото и да означава това в зората на Московската социалистическа полиция – започва да признава.

Василий е дете на голямо семейство с баща железопътен работник, който прекарва много време в пътувания през някогашната империя. Младежът тръгва с него и във всяка една точка намира някаква работа. След Гражданската война, Комаров успява да стигне до нивото на взводен командир в Червената армия. Заслугите му към армията позвволяват да се засели в Москва, където започва да работи като файтонджия. Не е известно и кога точно е започнал да работи новия си занаят – убийствата.

Осъзнал, че иска да стане богат много бързо, но прехвърляйки всички възможни идеи, Комаров решава, че може да се занимава само с убийства. Пристига на конния пазар и започва да търси селяни, които си търсят кон. Избира малко по-дрипавите и непознати, защото никой няма да ги търси и им предлага кон на много ниска цена, заявявайки, че има нужда от пари спешно.

Търговецът ще покани купувача в своя дом, а след това ще говорят за сделката и ще празнуват до момента, в който купувачът не се напива. След като жертвата е пияна и не може да се съпротивлява, Комаров прави своя коварен възел, нанася удар по-главата и прибира парите от кървавите дрехи. Комаров винаги използва един и същи удар, сякаш това е запазената му бизнес марка.

Никога не е изпитвал съжаление или милост към своите жертви. Някои описват, че е работил като хищник – удря без ярост, но и без милост. Започва да трупа пари, но така и не успява да стане богат. Купувачът често имал парите само за един кон в своите джобове, но нищо повече. В дома на убиеца не е открито богатство, всичко е било похарчено за алкохол.

След самопризнанията, Василий е осъден за убийството на 29 души, макар и той самият да твърди, че е убил около 33-ма. През цялото време не проявява никакво съжаление за своите действия, което подсказва на съда, че е готов да продължи с тази си дейност и би извършил същото отново и отново. След като неговият имот започнал да се пълни с трупове, започнал да събира по-големи сакове и пътни чанти, където да събира труповете и да ги мести в изоставени къщи и строежи. Някои дори са отишли в московската река.

Преди да извърши престъплението, Комаров измислял някакъв вариант, за да изгони жена си и децата от къщата. В един такъв момент, София се прибрала малко по-рано и видяла кървавата сцена. Вместо да отиде и да каже на полицията, тя решава да остане лоялна на своя съпруг и почистила стаята, както и помогнала за измиването на пода.

В съда, убиецът заявил, че е бил обладан от демон, който контролирал неговите действия, за още по-черна атмосфера, говорил хладнокръвно и дращещо, до последно не изразявал абсолютно никакво чувство и притеснение за своята съдба. Твърдял, че всички ще помиришат пръстта, следователно нямало никакво значение.

Съдебните психолози ще обявяват, че има импулсивна психопатия с признаци на алкохолизъм, но били категорични, че е бил разумен, когато извършвал убийствата. На 18 юни 1923 г. е екзекутиран чрез разстрел, заедно с неговата съпруга. Децата са дадени в сиропиталище, но никой не знае каква точно е тяхната съдба след това. Архивите не оцеляват, за да говорят какво се случва след това.