Вампирската паника в Нова Англия – фолклор срещу наука
Книгата „Война на световете“ успява да побърка американското население, след като мнозина не разбират, че когато авторът Хърбърт Уелс започва да чете своето творение, нищо не е истина и всичко това е просто една художествена измислица. От друга страна Хърбърт се е справил отлично в тази мисия и моментално доказал на себе си, че масовата паника, достигната от една книга, е много добра нагграда. Освен това постига всичко това във време, в което американците все още познават хартиеният артикул книга и доказват, че четенето не е особено непознато.
И докато мнозина си припомнят историята за това радио предаване, нека обърнем внимание на един друг интересен случай, възникнал някъде в Нова Англия. Книгата „Дракула“ е написана през 1897 г. и макар американската версия да разказва магическа история за злодей, до днес нашите историци напомнят, че Влад III Цепеш има много интересно родословие и като владетел на Влашко, един от синовете му, носещ името Мирчо II е погребан в Търговище. Та е малко спорно да предадем това име толкова лесно на румънската история, но един ден ще разискаме малко повече и тази тема.
Но да се върнем на вампирите, това мистично същество. Някъде в края на XVII и XIX век в Нова Англия (САЩ) започва епидемия от туберколоза. Бактериалната болест на белите дробове покусява цели семейства и има зловещи симптоми, които все още медицината не е успяла да овладее. Болните отслабват значително, постоянно са с треска имат подути очи и в някои случаи започва да капе кръв от устата им. Покрай всички тези симптоми, жителите бавно и сигурно усещали как животът им изтича. Около 2 % от населението умира. Онези с по-силен имунитет могат да изкарат години и понякога да се подобряват, но като цяло краят винаги е бил ясен. Никой не знаел какво го убива. Страхът и паниката преминавали границата на разумното.
И някъде там, сред всичкия фолклор се ражда идеята, че най-вероятно има замесен вампир в цялата история. Ето защо някои от по-смелите и по-здравите хора, решили да изровят гробовете на починалите, което от медицинска гледна точка е повече от абсурдно и без никаква защита да направят изследване. Телата, които още не са се разложили, се разпарят и следва аутопсия на органите. Ако в един от тях има кръв, а най-вероятно е имало, този мъртвец е обладан от вампир. И понеже не е сигурно кога починалият ще се изправи, започва изгаряне на „заразените“ органи.
Пепелта се давала на онези, които са болни. И понеже вампирите са корави и сурови митични същества, труповете често се обезглавявали. Понякога дори костите се разпръсквали, за да не може злото да се съедини. Във фолклора вампирите никога не са били живи същества, но за тях започва да се говори, когато във вестниците се пуска точно тази муха. И освен туберкулоза, жителите на Нова Англия трябвало да бъдат подготвени и за следващата голяма фантастична битка.
Паниката помогнала за масово разравяне на гробове, горене, обезглавяване, разпръскване на кости, извършване на различни прочистващи ритуали и още куп други нетрадиционни стратегии. Друг впечатляващ момент е, че едва към 1882 г. немският лекар Робърт Кох доказва, че туберкулозата е бактериално заболяване, което няма нищо общо с паранормалните явления. Едва тогава в значителни части от регионите.
За съжаление откритието на Кох идва малко по-късно и случаи като този на Джордж Браун не са сензация по това време. Историята на бедния фермер започва само десет години, след като туберкулозата вече е наблюдавана като заболяване. Джордж наблюдавал как болестта убива жена му, след това се прехвърлила върху двете му дъщери и накрая синът Едуин също паднал болен. Макар и човекът да отказвал наследниците на Ван Хелзинг да влизат в двора и да разравят двора му, те евентуално успели да го убедят, че така е най-добре и ексхумацията започнала.
Телата на жена му и дъщерите му вече били разложени и присъствали само кости. Синът обаче бил напълно запазен, макар и да е починал преди два месеца. Освен това ноктите и косата му били пораснали, което е абсолютно нормално в такива моменти. Това е достатъчно доказателство за жителите и съседите на г-н Браун. Тялото на синът му е разчленено и изгорено. И след цялата тази гавра, бащата получава останките и е принуден да ги изпие. И може би с това щеше да приключи цялата исторя, докато най-накрая и бащата не се разболява. Накрая и неговото тяло следва съдбата на фамилията. По тази причина Ройд Айлънд се смята за вампирска столица.
