Едва ли има човек, който да не е чувал легендарните истории за агент 007 и дори да не е попаднал на някои от филмите, които във времето бяха изиграни от различни кино величия, като започнем от Пиърс Броснан и Даниел Крейг и стигнем до сър Шон Конъри. Филмите наистина са успели да впечатлят мнозина, но според някои критици, включително и Ян Флеминг, Джеймс Бонд се оказва доста пресилена форма на шпионин и агент, истинското име, което въпросният герой трябва да носи, това е Уилям Стивънсън.
Това е човекът, който заема поста на британското разузнаване и е отговорен за предаването на британски научни познания на САЩ. С това установява информационен канал, който винаги позволява информацията да се движи в правилната посока. Уилям се ражда през 1897 г. с исландска майка и баща от северните острови на Норвегия. Осиновен е от друго исландско семейство, след като неговото родно не може да се грижи за него и така взима фамилията на осиновителите – Стивънсън. Бъдещият агент така и не успява да се дипломира и предпочита да работи като телеграф.
През 1916 г. се записва като доброволец в канадските експедиционни сили. След това заминава за Англия на борда на РМС Олимпик и на 6 юли най-накрая се намира на правилното място. Отрядът се разформира и Уилям е изпратен в резерв. Започва да лети на 9 февруари 1918 г. и записва около 12 победи по време на войната. Летателната му кариера приключва, когато е заловен, според странични наблюдатели, пилотът е бил обстрелван от вражески и приятелски огън. Озовава се в плен на германците и някъде в края на октомври успява да избяга. След края на войната е повишен като капитан и получава медал за храброст.
Снимка: By Unknown author – http://www.intrepid-society.org/intrepid04.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5337444
Между двете войни започва да мисли за създаването на бизнес и вдъхновението идва директно от отварачките за консерви, които успял да вземе със себе си от немския лагер. Опитва се да ги продава и за кратко време печели някакво внимание, докато останалите фирми не копират идеята и не фалира. Така или иначе успява да натрупа достатъчно контакти, за да започне да печели. През 1924 г. се жени за наследничката на тютюнева имперя – Мери Френч Симънс. През следващата година, заедно със своя добър приятел Джордж Уолтън е патентовал система, която може да позволи преноса на фотографски изображения с помощта на сигнал, който се предава по въздуха. Идеята, колкото и смела да била за времето си, се оценявала на сумата от 100 000 паунда, които всяка година постъпвали в джоба му.
Според изчисленията, Уилям е спечелил около 12 милиона долара на година, ако вярваме на изчисленията и инфлацията от 2010 г., когато за последно са направени сметките. Занимава се с производството на радио апарати, самолети, автомобили и дори работи върху нова формула за цимент. Благодарение на контактите си в Европа, Великобритания и Северна Америка, всичко ставало достатъчно лесно. В един момент дори създава филмово студио, като неговото е едно от най-големите в Холивуд.
През април 1936 г. е сред доброволците, които предоставят доброволно информация на Уинстън Чърчил относно начина, по който Хитлер оформя своето ново правителство. Според Уилям, новият лидер е успял да инвестира около 800 милиона паунда във военната индустрия и нарушава Версайския договор. Информацията му в този момент е по-ценна и от злато, но никой не се възползва от нея, което води до следващите събития, които променят света.
Не трябва да се изненадваме, Великобритания, колкото и да се старае да се смята за един от особените миротворци, можем да забележим, че на острова никога нямат правилния подход, когато получат точната информация. Когато войната избухва, Стивънсън е изпратен в САЩ като координатор между двата бъдещи партньора, неговата задача е да съобщи и евентуално да разпали страстите на Америка, с които да се влезе във войната. Секретното бюро се намира в стая 3603 в Рокфелер Център и официално се знаело, че работи като паспортен контрол. Задачите на новодошлия са следните:
Получава правото да контролира британските шпиони по всички точки на западното полукълбо и да насочи вниманието си към спечелването на войната, предавайки точната информация, необходима на съюзниците, за да победят. Имайки предвид, че по това време и Енигма ще бъде разбита, някой трябва да предава информацията. Британският агент се оказва особено близък до Рузвелт. По това време партнира и с Уилям Донован, който малко след войната ще създаде ЦРУ. Именно той ще избира каква информация да предава на САЩ и Канада и каква да запази в полза на страната.
Макар и официалната поща да се предавала някъде около бреговете на Северна Каролина, агенцията на агента имала собствен канал и когато не се занимавала с официалното прикритие – паспортен контрол – агентите най-често цензурирали информацията, която трябва да предадат. Благодарение на тази информация, множество немски шпиони са задържани да оперират на територията на САЩ. След края на войната, Уилям най-накрая си закупува къща в Бермудите. Най-важното е, че Уилям прави всичко това напълно безплатно.
Наема стотици хора, най-вече канадски жени, които да ръководят организацията, а заплатите идват от неговия джоб. Наема Бенджамин деФорест Бейли в за създаването на шифрираща машина, както и Дейвид Огилви. Призовава услугите на Ейми Елизабет Торп, която трябва да съблазни Вичи Френч и да получи допълнителни тайни относно криптиращата машина Енигма. И не на последно място, британското разузнаване закупува специален 10-киловатов трансмитер, с който да включат въпросната машина Camp X, с която да започнат да предават около 30 000 съобщения на ден и връщайки обратно около 9000 други съобщения. И така, докато накрая не се оттегля от цялото разузнаване.
През 1946 г. ще получи едно особено сериозно отличие – той е първият британец, получавайки най-високата американска почест – орденът Мерит. На 31 януари 1989 г. Уилям умира в дома си на 92-годишна възраст. До днес е смятан за един от хората, които дават началото на разузнаването, прословутия британски агент, както и още много други интересни романи относно шпионските игри.
Заглавна снимка: By Bundesarchiv, Bild 183-2007-0705-502 / Walther / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5348686