Тиес от Калтенбрун – човекът, осъден, че е върколак

Както ще ви каже всеки добър адвокат, никога не трябва да се съгласявате доброволно, че сте виновни за каквото и да било – поне не и преди да се консултирате със защитата си.

А особено лошо е да признаете – и то с радост – че сте върколак.

Но опасностите на тази стратегия се оказват непознати за Тиес от Калтенбрун, човек от XVII век, който се вкарва абсолютно излишно между юридическите шамари след като признава, че е митологичен звяр и съответно става обект на съдебно подозрение за „върколачество [също известно като ликантропия] и други забранени и нечестиви действия“.

Тиес е възрастен човек на 80 години от околностите на Юргенсбург, Ливония. Той всъщност първоначално е привикан от съдиите, защото по тяхното разбиране разполага с някаква информация за грабеж, извършен в местна църква, както и за заподозрения – мъж на име Пирсен Тьонис. Именно тогава започват проблемите му.

Идеята за т. нар. шейпшифтъри – хора, които променят облика си – се корени в гръцката и скандинавската култура. През 1500 г. във Франция убийците Пиер Бурго и Мишел Вердюн казват, че са върколаци, както и убийци – за което са изгорени на клада. Други убийци също правят подобни твърдения и така състоянието – макар и измислено – придобива доста зловещ оттенък.

Но този пиар не пречи на Тиес с готовност да се обяви за върколак. Всъщност той си признава, докато е в съда години по-рано, за да обясни защо носът му е бил счупен. По собствените му думи, след като откраднал пшеница и други зърнени култури, един фермер, разгневен от кражбата, разбил лицето му с метла. Това, обяснил Тиес, се случило в ада, макар че по-късно кдопълнил, че „адът“ е подземна камера, разположена в съседство с близкото блато. Историята [дори за онова време] била толкова странна, че Тиес бил игнориран. Не е ясно дали се е опитвал да търси справедливост за нападението и затова е бил в съда, макар че очевидно носът му наистина е бил наранен. Въпреки тази сценка изглежда, че е остава повече или по-малко толериран в общността.

Но сега въпросът е по-сериозен. Като свидетел по делото за грабежа достоверността на Тиес е важна. И въпреки че трансформациите му не са свързани с основния предмет на въпроса, юристите не успяват да го разубедят да говори за тях. Той казва, че е прекарал известно време като такова същество, но се е излекувал преди повече от 10 години.

Той също така подчертава, че е върколак на страната на доброто и казва, че храната, която споменава в предишните си показания, всъщност е открадната от магьосници, а той я краде обратно, за да осигури богата реколта. И се оказва, че не е сам като нарича себе си и другите от своята глутница „божии кучета“.

Заинтригувани, съдиите го питат за детайлите на ежедневието му като върколак, който може да пътува до ада. Първоначално Тиес има донякъде правдоподобна истрия: преобразяването се състои в това да се облече във вълчи кожи. В един момент на историята си обаче той сякаш отхвърля тази версия, защото когато го питат за втори път, той отговаря, че заедно с колегите си се превръщат във вълци, след което тръгват да търсят животни, които да изядат.

Да се превърнеш във вълк, казва Тиес, не изисква да бъдеш ухапан; неговите способности за трансмутация могат да се предадат, като издиша три пъти в кана и я предаде на друг човек.

Причината Тиес да не е изведен моментално от съда, е че всъщност е служител на един от съдиите, Бенгт Йохан Акерстаф, и дори живее в имота му. Акерстаф гарантира за него, че като цяло е надежден човек, макар че можем да си представим смущението му, докато надеждният му човек обяснява как е отчасти вълк.

Процесът постепенно става много обстоятелствен и подробен като е възможно съдиите просто да искат да видят дали ще успеят да притиснат Тиес в ъгъла. Но той е хитър и има отговор почти за всичко.

В един момент съдиите се замислят как така Тиес може да открадне животни, а след това, по думите му, да ги изяде не сурови, а сготвени. Как е възможно това; как един върколак да ползва кухненски прибори? Тиес обяснява, че той и колегите му вълци разкъсват месото, с лапите си поставят парчетата върху шишове, след което се превръщат отново в хора, за да консумират храната с човешките си ръце.

Но, питат съдиите, не се ли пази добитъкът от кучета? Да, признава Тиес, но под формата на вълк той може да ги надбяга и надвие. Добре, но дали фермерите не забелязват, че липсват животни? Да, казва отново Тиес, но кражбите се извършват далеч от дома.

Съдиите опитват да приложат различен подход. Как храната, взета от ада, би могла да доведе до богата реколта, когато сезонът на жътвата все още не е настъпил? Храната е отглеждана, докато е била в ада – започва Тиес. Как тогава е бил в ада толкова скоро, ако се е отказал от начина си на живот на върколак преди десетилетие? Най-накрая притиснат в ъгъла, Тиес признава, че тази част не е вярна – не се е излекувал тогава, но го прави сега.

В този момент изслушването преминава в нещо като лечение. Съдът кани местния пастор Бухолц да увещае Тиес да се покае за греховете си. (Въпреки че той настоява, че е добър вълк, повечето хора изглежда са съгласни, че метаморфозата му не е подходяща за добруването в обществото).

Той все пак твърди, че дейността му е в служба на Бога и че пасторът, с всичките си набожни думи, е дете в сравнение с него, възрастния и вероятно по-мъдър Тиес. Той също така казва, че се опитва да лекува болни и ранени животни, към което съдът разбираемо също се отнася със съмнение. Така в допълнение към неясното демонично излъчване, Тиес звучи и като измамник.

След като превръща привидно тривиален разпит за дребна кражба, в съдебен процес, в който участват Бог, дяволът и ликантропията, Тиес бързо е уволнен и му е казано да очаква решение за своята ерес от кралския окръжен съд. На 31 октомври 1692 г. – подходяща дата – съдията Херман Георг фон Траутветтер установява, че във връзка с „досадните си и силно забранени простъпки“ той е виновен за укриване на дяволски деяния. Присъдата е 20 удара с камшик.