В Северна Корея около 60% от населението – 25 милиона души – живеят в бедност. От 70-години на миналия век една държавна агенция с името „Бюро 39“ позволява на елита, включително и на самата Ким династия, да живеят в абсолютен лукс. Благодарение на тази агенция, всички могат да търгуват с най-различни стоки, прескачайки наложените санкции на страната. Ким Чен-ун може да се похвали като човек с една от най-богатите автомобилни колекции, разполага с някои от най-добрите готвачи и разбира се, има една доста добра флотилия от яхти, макар и той самият да избягва това удоволствие. Пенсионираният полковник от специалните сили на САЩ – Дейвид Максуел признава, че страната използва всички опции, за да предостави най-доброто на лидера.
Цялата страна е покрита с мистерии и тайни, които никой няма да може да разбере, поне докато този режим продължава да е активен, но тайните на Бюро 39 продължават да изненадват аудиторията, дори и малкото, което се разкрива там, може да повдигне много вежди. Как тогава се знае изобщо за нея? През последното десетилетие някои от най-висшите постове на Северна Корея правят бягство и за щастие успяват да се измъкнат от тоталитарния режим. Ким Ил-сунг може да се смята за бащата на Северна Корея и Бюро 39. Именно той отваря златния фонд на династията и след като Северна Корея не може повече да тегли пари от различни банки на международния пазар, нещо трябва да се промени. Докато през 90-те години повечето жители трябва да се хранят максимум 2 пъти на ден, лидерът може да си позволи абсолютно всичко, което пожелае.
Хуанг Янг-йоп, един от високите постове в политиката на страната, успява да избяга и като човек в най-близкото обкръжение на Северна Корея, поставя последните двама лидери като рекордьори по харчене. За целта успява да вземе най-доходоносните бизнеси от жителите си и след това да ги национализира за свое лично ползване. Не можем да знаем колко точно е необходимо на един човек, за да се почувства богат и щастлив, но закупуването на влияние и поддържането на генералите щастливи е скъпо занимание. Мнозина се чудят как тази страна може да прави пари? На първо място ще открием, че всичко със стойност се намира именно там. Друг беглец разказва как е прекарал няколко години в легитимните и контролирани бизнеси на Бюро 39, които изисквали от него да бъде част от Дайсонг Груп, същият управлява международната търговия на страната.
Той разказва как злато се вкарва нелегално в Китай, след това се продава като собственост на страната, но парите се връщат обратно в Северна Корея. По негови думи от страната излиза всичко, което може да се продаде, в това число злато, бижута, агро материали и още много други. Макар и да не може да се потвърди, някои от бившите кадри издават и още една тайна. От 90-те години на миналия век, Бюро 39 официално създава екип от химици, които да се занимават с производството на метамфетамини. В лабораторни условия и с необходимите ресурси, можем да бъдем сигурни, че Ким Чен-ун спокойно може да се смята за севернокорейския Уолтър Уайт, но с тази подробност, че производството заминава в чужбина. Според издание на Южна Корея, всички политици имат правото да го продават свободно и така да демонстрират своята лоялност към страната.
На 15 април се чества и основателят на страната, като тогава се раздават бонуси на най-добрите търговци. Каквото и да са правили в лабораторията, жителите са успели да спечелят между 100 и 200 милиона долара само през 2013 г. За жалост тези пари не се използват за подобряване на обстановката в страната, а само за още коли, подкупи и охолство. След като има спад на цената, Ким Чен-ун решава да промени клаузата и започва нелегално да продава собствените си наркотици на хората. Разбира се, за да няма никакви проблеми с международните агенции за правата на човека, наркотикът се предлага под формата на лекарство, следователно обезболяващите са толкова добри и евтини, че скоро всеки е пристрастен и започва да иска повече и повече. През 2019 г. самият New Yourk Times ще сподели, че продажбата на метамфетамини и опаковането като подарък е изключително добро решение по време на Лунната Нова година в Северна Корея. Някои от бегълците признават, че също така е добра оферта за празниците и рождените дни.
Това също не запушва огромната зейнала дупка, следователно идва и следващото решение – трафик на хора. През 2011 г. Бюро 39 дава зелена светлина за изпращането на близо 100 000 жителя за работа по строителните площадки в Близкия изток. Фермери и моряци заминават в Европа, Русия изисква хора за работа в дърводелските цехове, а Китай има нужда от работници във фабриките. Страната няма нищо против да ги достави и го прави. Някои от тези бегълци разказват, че първоначалната оферта е винаги е с доста добро заплащане, но когато работниците преминат границата и се озоват на площадката, бързо се оковават като затворници и започват тежък физически труд. Постоянно се наблюдават от тайната полиция на Северна Корея и ако някой се опита да избяга, заплашват цялото му семейство. Заплатите се предават веднага на началниците, като заслуженото се озовава в Бюро 39. Рим Ил, дърводелец в Северна Корея и беглец в Южна Корея, признава, че работата му в Кувейт била истински ад, но думите му са дори по-плашещи:
„Имахме само петък следобед за почивка, като това се случваше около 2 пъти в месеца. Тогава трябва да учим книги и да гледаме клипове на великия лидер обратно вкъщи. Никога не ни плащаха заплати, а ако поискахме да ги получи, те ни казваха, че трябва да мислим за гладуващите хора обратно у дома и да се гордеем, че сме получили възможността от лидера да работи и да се храним по три пъти на ден.“
Според някои от високите постове, сумата от тази работна бригада е приблизително 1 милиард долара. По това време Русия и Китай взимат половината от тях, за да си затворят очите за сделката, но 500 милиона долара на година не са никак малко. За мнозина, Бюро 39 е личната банка на Ким Чен-ун. Днес същата агенция продължава да трупа капитал. След като парите така или иначе не стигат, агенцията решава да започне нов бизнес – кибер престъпления. Някъде по тази линия се добавя и възможността да се печатат фалшиви пари. В последните години САЩ признава, че е открила милиони във фалшиви 100 доларови банкноти – наричат ги „супердолари“ и приликите наистина са доста високи. През 2006 г. ФБР открива повече от 300 000 долара в контейнер на товарен кораб, плаващ с панамски флаг близо до бреговете на Китай. Парите са с изключително висока точност и дори се използва специално цветно мастило, което да заблуди и най-големите експерти.
Тоест Северна Корея е инвестирала в печатници и след това е прекарала доста време в разработката на технология, а след това бързо се пускат в обръщение в страната. През 2016 г. Северна Корея стана известна с вируса Wanna Cry и успя да събере сумата от 1 милиард долара само от Федерлания резерв на Ню Йорк, да не говорим за биткойните, които се озоваха и попълниха бюджета за още няколко години. Въпреки всички опити да се пресекат основните занимания на агенцията, успехът е повече от минимален. При наложени санкции, страната просто променя името и продължава да оперира по същия начин. Истината е, че никога няма да разберем какви са основните им занимания, но мнозина знаят, че производството на оръжие процъфтява.
Износът е нелегален, но пък Ким Чен-ун винаги е заявявал, че не признава организации като ОН и ЕС, за да взима тяхната диктовка толкова сериозно. Защо все още никой не е потърсил сметка? Отговорът е повече от логичен – страната така или иначе успя да се обзаведе с ядрено оръжие, а имайки предвид променливите настроения на лидера, шансовете за противодействие са твърде ниски.