Сценаристът, които искаше да стане фюрер на САЩ
Когато Адолф Хитлер става канцлер на Германия през януари 1933 г., американец на име Уилям Дъдли Пели решава, че възходът на фюрера е изпълнение на пророчество, разкрито му от духовния свят през 1929 г. Това бе знак, мисли си той, предвещаващ собственото му изкачване на власт и затова обявява създаването на Сребърния легион – християнска милиция, посветена на духовното и политическо обновление на Съединените щати. Исус, твърди Пели, му казва, че одобрява плана.
Това е началото на една фракция, която по-късно комисия на Конгреса ще определи като „вероятно най-голямото, най-добре финансираното и най-добре рекламираното копие на германската нацистка партия в Съединените щати“. Пели, бивш романист и холивудски сценарист, започнал да публикува мистични и духовни съчинения през 20-те години на миналия век, се определя за „началник“ на групата, която става известна като Сребърните ризи, заради блестящите сиво-сини униформи с големи червени букви „L“, бродирани на сърцето.
Целта на Пели е да поеме властта и да приложи план, който нарича „Християнска икономика в Съединените щати“ – схема, за която твърди, че не е нито комунистическа, нито фашистка, нито капиталистическа, в която цялата собственост е собственост на държавата и където белите граждани получават „акции“ въз основа на своята лоялност. Афро-американците ще бъдат отново поробени, а евреите ще бъдат изпъдени от страната. Най-отгоре ще е „Началникът“, както идола на Пели Адолф Хитлер в Германия.
Докато идеите му, основани на духовното и на расовата теория, никога не набират сериозна популярност, историците смятат, че сребърните ризи в пика си са около 15 000 – Пели не е единственият в САЩ, който се възхищава на Хитлер или икономическия обрат на Германия през 30-те години. Всъщност има доста нацистки групи по това време в САЩ, но никоя от тях не е толкова сериозна, колкото Сребърния легион.
Уилям Дъдли Пели е роден през 1890 г. и е син на методистки свещеник от Масачузетс. Пели е ненаситен читател и писател и започва да публикува собствено списание, когато е на 19 години, в което представя идеи как християнството ще трябва да се преобрази, ако иска да оцелее в съвременния свят. След това става белетрист и журналист и прекарва известно време в Сибир, където се среща с болшевики и развива силни мнения за комунизма и евреите. През 20-те години се радва на известен успех в Холивуд като работи върху около 20 сценарии за филми и спестява малко пари. На 37 години той обаче се оттегля от филмовата индустрия, вярвайки, че е попаднал под мерника на евреите.
На следващата година Пели започва да получава мистични видения, в които говори с духове и общува с Исус Христос.
Пели пише книги и списания за своите преживявания и до 1931 г. набира достатъчно последователи, че да се премести в Ашвил, Северна Каролина, и да открие собствен колеж и издателска компания. Трудно е да се каже колко сериозно приема собствените си идеи, но хиляди хора се доверяват на виденията му.
След като създава Сребърните ризи през 1933 г., той има малко съдебни неприятности, когато на следващата година е съден за измама на акционерите на издателската си компания и получава условна присъда. Движението му продължава да набира популярност, особено в Тихоокеанския северозапад, а през 1936 г. дори се кандидатира за президент. Въпреки че печели едва шепа гласове, той продължава да набира още и още последователи. „Той имаше холивудска театралност. Беше невероятно поразителна фигура, с добре обгрижено сиво катинарче, перфектната холивудска коса и пушеше лула. Това е човек, който знае как да извае много мощен публичен образ“, казва Брадли У. Харт, историк от Държавния университет Фресно,
През 1938 г. Легионът получава голям тласък в членството и започва да показва признаци на насилие. Твърди се, че Пели пътува с 40 въоръжени телохранители, а членовете са посъветвани да се сдобият с пушки и 2000 патрона, които да държат в домовете си, за да пазят „бялата, християнска Америка“. Неговите последователи дори започват да изграждат самоподдържащ се център, наречен Мърфи Ранч, в днешния Уил Роджърс Парк извън Лос Анджелис, който да служи за база на пронацистките операции в САЩ.
„Той е особено страшна фигура за повечето американци, тъй като изглежда, че открито одобрява насилието“, казва Харт. „В интервюта, той съветва неговите последователи да носят оръжие и ходи с въоръжени телохранители. Дори да е луд, той създава впечатление на човек, с когото не е добре да се забъркваш, което го прави и уникално привлекателен.“
Растящата популярност на Сребърните ризи в пресата в крайна сметка хваща окото на федералното правителство и дори Рузвелт започва да пита какво може да се направи с Пели. През 1939 г. Комитетът на Дайс – конгресен орган, който разследва комунистическите агитатори и нацистките симпатизанти – насочва вниманието си към Легиона. Нарушение на условията на неговото освобождаване от съда в Северна Каролина служи като предлог за разследване на централата на групата. Пели се скрива заедно с Ку Клукс Клан в Индиана, за да избегне евентуален затвор. По-късно правителствен таен агент свидетелства пред Комитета, че чува Пели да казва, че в крайна сметка ще бъде „диктатор на Съединените щати“ и че иска да приложи „програмата на Хитлер“.
В типичния си стил, вместо да остави организацията му да бъде разрушена от правителството, Пели казва на своите последователи, че Комитетът на Дайс върши толкова добра работа в борбата с комунистите и други елементи на „извънземната заплаха“, че Сребърният легион вече не е нужно да съществува. Той разпуска групата, но когато войната започва, е изправен отново пред съда в Северна Каролина за публикуване на подмолно списание и е осъден на 15 години затвор. Все пак се освобождава по-рано, през 1950 г., и отново започва да пише за спиритизма и окултното като подкрепя философия, наречена Соулкрафт, и пише теории за НЛО, които и до днес имат последователи.
Харт смята, че Съединените щати са имали късмет, че политическите им партии по това време са следели екстремистите в редиците си и че настъпването на войната малко или много опорочава всяко прохитлерово говорене. Но нещата все пак се разминават на косъм – ако голямата депресия се бе проточила или ако САЩ бяха останали неутрални през Втората световна война, екстремизмът може би щеше да стане по-организиран и по-силен. До 1940 г. много бундисти заедно с по-масови изолационисти, антивоенни активисти и други се обединяват в „Америка на първо място!“ – движение, което по това време все повече разширява популярността си, преди да потъне в пламъци, когато най-известният му член, авиаторът Чарлз Линдберг, изнася нагла антисемитска реч през септември 1941 г., само няколко месеца преди Пърл Харбър.
„Трябва да погледнем от друга гледна точка към този период. Нещата бяха много по-идеологически разделени, отколкото си мислим“, казва Харт. „Крайният резултат през 1945 г., по никакъв начин не беше предопределен. Ако Пърл Харбър не се беше случил, американският нацизъм щеше да продължи доста дълго време. Трябва да осъзнаем, че не сме имунизирани срещу политически екстремизъм или екстремистки групи.“
