СССР и САЩ се съгласиха да спрат производството на био оръжие, но продължиха – как секретна съветска лаборатория изпускаше боен антракс свободно в атмосферата

Популярността на антракс започна да се повишава изключително сериозно след 11 септември. Терористичната организация на Осама Бин Ладен поемаше отговорност за изпращането на писма по пощата, които съдържаха въпросният агент и често се смятаха за опасни за живота. Ако се чудите откъде идва тази невероятно красива идея, просто върнете лентата назад и си спомнете за Тед Качински – математически гений и човек, който изпраща самоделни бомби по пощата. И до днес има една версия, че Качински е попаднал в грешна програма на ЦРУ, която най-накрая е помогнала за неговата лудост. По-важният въпрос за антракс е откъде произхожда. Най-вероятно не е тайна, че същото заболяване може да бъде открито при много животни и най-често при домашните във фермите.

Развитието на биологично и химическо оръжие, след тестовете му в Първата Световна война, като след нея се приема конвенция за забрана. Проблемът обаче е, че още по време на Корейската война има достатъчно следи, че американската армия е използвала биологични агенти – до днес някои архиви от ВВС на САЩ отказват да се разсекретят, макар и в страната да има закон на свобода на словото и по този закон се изисква разсекретяване на документи, преминали времето от 10-15 години. Този вид оръжие започва да се разработва около Студената война с очакването на следващия глобален конфликт. Веднъж стартирайки, този конфликт може най-накрая да покаже цялата мощ на военната индустрия.

В разработката на биологични и химически оръжия ще открием и наличието на някои много сериозни пропуски. Впрочем и до днес има версия, че коронавирусът е просто неуспешен или изпуснат от лаборатория в Ухан, но преди да тръгнем в тази посока, подчертаваме, че това е просто версия. Нека обаче обърнем внимание на студената война и на неуспешните опити за създаването на биологични агенти. През октомври 1979 г. в Западна Германия се поддържа вестник от съветски емигрант. Западът с удоволствие чете някои впечатляващи истории за другата страна на Желязната завеса и се интересува от всичко, което се публикува. Във въпросния месец обаче излиза една история, която притеснява мнозина.

Става въпрос за една голяма издънка във военна фабрика близо до Свердловск, днес познат като Екатеринбург, като при производствения инцидент е освободена смъртоносна бактерия, която убива стотици. Вниманието бързо е насочено към тази история и скоро всяка западна медия ще преразказва легендата. Скоро и американското правителство ще се запознае по-подробно със случая, защото има информация, че съветски военни заводи произвеждат биологични оръжия, които обаче са изцяло в нарушение на конвенцията за производство на такива, приета през 1972 г.

Малко след раздухването на случая ще има потвърждение от Москва за експлозия в затворен град – създаден специално за нуждите на военния комплекс – днес същият е четвърти по големина в Русия. Официалната версия на СССР обаче е, че заразата е тръгнала от месо, което е било консумирано. Официално антракс е инфекция, която може да се транспортира от спорите и може да бъде открита навсякъде по света. Понякога може да бъде наличен дори в почвата. Обикновено антракс може да дойде с контакт с болно животно, най-често овце и друг добитък. Заразата може да се крие в тяхната козина. По официални данни, естественото заболяване дава 20% шанс за летален изход, но в повечето случаи се лекува. Съществува и по-рядка инфекция гастро-чревен антракс, който може да дойде в следствие на консумация на заразени животни.

Най-смъртоносната форма на антракс е от вдишване, като тогава фаталният изход се оценява на близо 85%. За да се достигне до нея, сериозно количество спори трябва да се освободят във въздуха. Веднъж в човешкото тяло, антраксът започва да се размножава и след няколко дена започва да пуска своите отровни токсини. Жертвите имат симптоми на грип – първо са болки в гърлото, а след това и в мускулите, следват задъхвания и гадене. Следващите стъпки са кашлица с отделяне на кръв, треска, нарушено дишане и смъртоносен менингит, водещи до тъмни подувания около гърдите и врата. Човек може да се ваксинира, но ако е вече болен, ваксината няма да помогне.

Проблемът на антракса е, че може да бъде лесно произведен и да остане стабилен с години – това го прави едно от най-опасните биологични оръжия. Американците също не са невинни в тази мисия. Програмата за производство на биологично оръжие е стартирана през 1943 г. Малко след това са налични около 6 смъртоносни щама, които могат да се пренасят по въздушно-капков път. Плановете на американците е да използват бомби, с които да ги разпространяват, макар и през Корейската война да залагат повече на насекоми, които да разпространяват най-различни болести.

През 1969 г. Никсън официално заявява, че ще сложи край на тази програма, а през 1972 г. се подписва конвенцията за елиминиране на това оръжие. Въпреки това не трябва да забравяме, че и двата лагера се подписват и въпреки забраната ще продължат разработките си тайно – тук няма лоша страна, СССР никога не са били единствените, които да произвеждат и никога няма да бъдат. Самата спогодба остава без никакви изисквания за проверки и механизъм за изследване.

Макар и да има забрана за разработка, повечето държави ще разработват програма за защита, а за да има такава, трябва да е наличен и агентът за изследване. Нека не забравяме, че след като започнаха да се изпращат писма покрити с антракс, повечето лаборатории можеха да го изследват и да стигнат до заключението, че агентът е добит именно във военна лаборатория – по това време Русия и САЩ разполагат с такива, никой още не може да разбере как Осама е намерил и доставил агента. През 1979 г. никой не вярва, че руснаците са се заразили с месо, ЦРУ се включва в задачата да изследва случая, а и високият процент на починали цивилни в рамките на два месеца ще повиши съмненията.

Съветската преса ще играе по линията на обвиненията и ще заяви, че САЩ са готови да измислят още по-черна история за всяка налична трагедия. Учените в САЩ не са много съгласни с идеята, защото няма логика един слаб вирус да подейства толкова свирепо на останалите. Не е трудно, че в следващите години обвинения ще има и за други инциденти. Например в Азия ще има твърдения, че е използван „Жълт дъжд“ освобождаващ микотоксини. Инцидентът се случва през 1981 г. и седем години по-късно един от съветските учени – Пьотр Бургасов ще се появи с всички записки и картони на болните. Оказва се, че тук просто има грешка при лечението и медицинската система не е чак толкова розова, колкото се очаква.

Тук има и още една подробност, някои учени забелязват симптоми, които не трябва да присъстват – конкретно става въпрос за подуване на белите дробове. Този елемент много сериозно напомня за антракс. Понеже повечето жертви са мъже, американците допускат, че е разработен агент, който да поразява предимно силния пол – логично е, след като в армията кадрите са предимно мъже. Едва през 1992 г. ще се появи и истината, това е поредният биологичен Чернобил, който няма как да се крие повече. Борис Елцин ще разговоря с Буш и ще признае, че разработката на биологично оръжие е факт. В Свердловск е имало сериозен инцидент, произлизащ именно от биологичен агент.

През 1972 г. руснаците са разширявали своята програма, без значение върху какво са се подписвали. Цивилната програма „Биопрепарат“ не е била изобщо обвързана с подобряването на живота, а със съкращаването му. Според Елцин, повече от 52 отделни сгради са работили върху създаването на биологични агенти. Същите трябвало да се разпръскат със самолети, точно както се обработват посевите днес. Подобни издънки се случват и през 1971 г., когато руснаците изпускат дребна шарка на остров Възрождение, там жертвите обаче са само три. Изпълнителният директор на „Биопрепарат“ – Канатжан Алибеков ще избяга в САщ по-късно и ще разкаже цялата легенда в своята книга „Биозараза“. Бактерията, която създава главоболия е изпусната от сграда в Свердловск, позната като Лагер 19А, построен през 1946 г. за създаването и изследването на японски микроби.

Според Алибеков, документите са открити в Манджурия и били дело на Японският отряд 731 – известен с тестовете на всякакви отрови и агенти върху китайски цивилни граждани. В същото място са произведени тонове антракс в прахообразна форма, за да може да бъде освободен от балистични ракети. Избраният щам е Антракс 836, който обаче не е доразвит, защото е повече от смъртоносен и издръжлив – тоест ако бъде пуснат, никой не може да гарантира къде ще го понесе вятъра.

На 30 март 1979 г. Алибеков заявява, че техник е дошъл да поправи филтър, а след това е оставил бележка, че същият трябва да бъде подменен. Историята на Алибеков е впечатляваща по тази линия, той пише следното в своята книга:

„Лагер 19 е 15-и Директорат на продукцията – той е и един от най-заетите. Три смени работят по часовник, за да произвеждат сух антракс и да го използват като оръжие в съветския арсенал. Беше изключително тежка и стресираща работа. Ферментиралите антраксни култури трябваше да се отделят от своята течна база и да се сушат, за да може след това да станат пудра, която да се използва под аерозолнаформа, но винаги имаше спори във въздуха. Работниците преминаваха редовна фаза на ваксинация, но също така имаше огромни филтри на комините, които спираха антракса от външния свят. След всяка смяна, големите сушилни се спираха за кратко, преминаваха инспекция и заработваха отново. Един запушен филтър не беше чак такава изненада, но винаги трябваше да се сменя моментално. Лейтенант-полковник Николай Чернишов беше супервайзър във фаталния следобед на смяната и бързаше, за да се прибере у дома, както и много други работници. По правилник на армията, той трябва да запише дефектиралия филтър в дневника, за да може следващата смяна да го смени. Най-вероятно е забравил за бележката на техника или просто е пропуснал да даде нареждане. Когато нощната смяна започва своята смяна, дневника се преглежда. След като не откриват нищо за правене по техниката, продължават да работят със същите машини. Фините прахови частици на антракса започват да се прокрадват през комина и да се носят във въздуха.“

Едва след няколко часа става ясно, че реално няма филтър на комина и следва отново спиране на работа, за да се постави, но няколко часа са напълно достатъчни. Нощният бриз започва да носи смъртоносните спори навсякъде и след като е студено, вирусът няма никакви проблеми да се разходи със смъртоносните си качества до всеки един приемник. Първо се изсипват до близката керамична фабрика, започвайки да поразяват работниците от нощната смяна. Повечето умират през следващата седмица. Властите мълчат и не споделят нищо за инцидента, много от жителите дори не знаят какво се случва във фабриките.

Войниците установяват периметър около заводите, докато съветските власти заявяват, че месото е отровено и отговорно. Стотици бездомни кучета са застреляни, а в последствие и всеки търговец на месо е арестуван, особено ако продава въпреки нарежданията. Неговата присъда е престъпление срещу нацията и тровенето на народа. КГБ унищожава всички записки на болницата, както и патологичните листи, в които се описва съвсем различна история. Жертвите са потопени в химически дезинфектант, за да може спорите да бъдат избити.

Според Алибеков, намесата на властите е повишила щетата, отколкото обратното. Нареждането на местния ръководител на партията е да се изчистят пътища, дървета, покриви и всичко останало. По този начин второстепенните аерозоли започват да се разпространяват още по-агресивно и продължават своята мисия – да убиват. След като антраксът се разнася над града, болниците се препълват с хора, които имат сериозни черни белези по тялото си. До края на май има 99 заболели и 64 починали в радиус от 5 километра от фабриката. Според Алибеков общият брой е близо до 105 души. Животните умират още по-сериозно и при тях ситуацията е свирепа и на около 50 километра резултатът е редица ферми със смъртни случаи.

Борис Елцин ще потвърди малко или много думите, след като сподели в реч през 1993 г., че е имало подобен инцидент. До днес в Русия има хора, които продължават да твърдят, че става въпрос за развалено месо, а не за отрова. Според някои източници, Лагер 19 продължава да работи изключително добре и към този момент, като днес също се работи върху биологични оръжия. Днес бившият Съветски съюз успява да разчисти старите залежи на био оръжие, както и някои нехуманни методи за атака, но това не означава, че не разполага с други.

При наличието на толкова много оръжие, биологичните агенти се доказват като само едно – липсата на каквито и да било видове оръжие за нападение. Арсеналът е добър, но това не пречи да се инвестира и в най-различни агенти, които да отслабят или неутрализират човешки персонал. Понякога е напълно достатъчно да открием, че ако има ваксина, може да има и оръжие.