Смразяващата история на Мери Винсент – тийнейджърката, която загуби и двете си ръце след изнасилване

През септември 1978 г. Мери Винсънт, 15-годишна девойка, избягала от вкъщи, отива да посети дядо си в Калифорния, когато мъж на име Лорънс Сингълтън я качва на стоп – и това променя живота й завинаги.

В началото Сингълтън изглежда достатъчно дружелюбен, но фасадата му не издържа дълго. Скоро след като качва младата Винсънт, той я напада, изнасилва я няколко пъти и след това отряза ръцете й, преди да я хвърли в каньона Дел Пуерто.

Това трябваше да е краят й, но тийнейджърката някак успява да измине 5-те километра до най-близкия път, където е открита и откарана в болницата.

Тя оцелява невероятно мъчителното изпитание, но историята й едва започва…

Нападението на Лорънс Сингълтън

Мери Винсент израства в Лас Вегас, но бяга от дома си на 15-годишна възраст, след като родителите й се развеждат. Тя се мести в Калифорния с приятеля си, където живеят в кола. Той обаче скоро е арестуван за изнасилване на друга тийнейджърка – и Винсънт остава сама.

На 29 септември 1978 г. тя решава да измине близо 550 километра на стоп до Корона, Калифорния, където живее дядо й. Когато 50-годишният Лорънс Сингълтън спира и й предлага превоз, тя наивно приема, тъй като той изглежда като дружелюбен възрастен мъж.

Но малко след като се качва в микробуса, Мери осъзнава, че може да е направила грешка. Той я пита дали е болна, след като тя кихва, и поставя ръката си на врата й, за да провери дали има температура. Винсент обаче решава, че човекът просто е грижовен и скоро заспива.

Когато се събужда обаче, забелязва, че пътуват в грешната посока. Тя се притеснява, но намира остра пръчка в автомобила – насочва я към Сингълтън и му нарежда да обърне. Той твърди, че е „просто честен човек, който е направил грешка“ и тръгва обратно в правилната посока.

Но скоро спира, за да отиде до тоалетна.

Винсънт също излиза от превозното средство, за да се разтъпче, и се навежда, за да завърже обувката си когато Сингълтън я удря в главата и я завлича в задната част на микробуса. Там я изнасилва, като й казва, че ще я убие, ако не е тиха.

Докато Винсънт моли Сингълтън да я пусне, той изведнъж й казва: „Искаш ли да бъдеш свободна? Ще те освободя.“ След това взима брадва, отрязва двете ръце на момичето под лакътя и казва: „Добре, сега си свободна“.

Сингълтън бута Мери надолу по насип и я оставя да умре в бетонна тръба – но въпреки всичко, тя някак си ще успее да оцелее.

Невероятното оцеляване на Мери Винсент

Гола и на ръба на безсъзнанието, Мери успява да изпълзи от каньона и да извърви 5 километра обратно до междущатска магистрала 5. Тя бе вдигнала каквото беше останало от ръцете й, за да не губи много кръв.

Хората в първата кола, която Винсънт вижда, правят обратен завой и бягат, уплашени от вида й. За щастие втора кола спира и я откарва до близката болница.

След интензивна операция, която спасява живота й, тя е снабдена с протези на ръцете – промяна, към която й трябват години физическа терапия, за да се приспособи. Тя също се подлага и на интензивна психотерапия, за да се справи с травмата, която е преживяла.

„Щях да бъда водеща танцьорка в Лидо дьо Пари в Лас Вегас“, казwа Винсент през 1997 г. „След това Хавай и Австралия. Сериозна съм. Бях наистина добра с краката… но когато това се случи, трябваше да извадят части от крака ми, за да спасят дясната ми ръка.“

За щастие Винсънт успява да предостави толкова подробно описание на Лорънс Сингълтън на властите, че той бързо е идентифициран от полицейската скица и арестуван.

Винсънт свидетелства срещу нападателя си в съда и когато слиза от трибуната, твърди се, че Лорънс й прошепва: „Ще довърша тази работа, дори да отнеме остатъка от живота ми“.

В крайна сметка Сингълтън е признат за виновен в изнасилване, отвличане и опит за убийство.

Той обаче излежава едва малко повече от 8 години затвор и е освободен условно за добро поведение. От този момент нататък Винсънт живее живота си в страх, притеснена дали Сингълтън няма да изпълни заканата си един ден. За съжаление, той го направи – но този път тя не е жертвата.

Убийството на Роксан Хейс

До края на 90-те години Сингълтън се премества във Флорида, тъй като не може да намери общност в Калифорния, която да го приеме. На 19 февруари 1997 г. той примамва проститутка на име Роксан Хейс в дома си и жестоко я убива.

Съседите чуват писъците на Хейс и викат полиция, но е твърде късно. Полицаите пристигат и откриват тялото й на пода, цялото в кръв и прободни рани.

Мери Винсент веднага отлита от Калифорния за Флорида, когато научава за ареста на Сингълтън, за да свидетелства в полза на Роксан. В съда тя разказва подробно собствената си история, за да подчертае колко покварен човек е Лорънс – и защо трябва да бъде осъден на смърт.

„Бях изнасилена“, казва тя пред журито. „Отряза ръцете ми с брадва и ме остави да умра.“

Сингълтън бе осъден на смърт на 14 април 1998 г. Той прекарва 3 години в затвора в очакване на екзекуцията си, но почива от рак на 74-годишна възраст. Сега вече Мери можеше да живее в спокойствие за първи път от десетилетия.

Животът на Мери Винсент след похищението й

В годините след атаката Винсент не е сигурна, че някога отново ще живее нормален живот. Все пак се бореше – бе се омъжила и след това развела, имаше две деца и бе основала фондация „Мери Винсент“, за да помага на други оцелели от жестоки престъпления.

„Той унищожи всичко в мен“, казва тя веднъж за Сингълтън. „Моят начин на мислене. Моят начин на живот. Но все още правя всичко възможно да се държа.“

През 2003 г. тя казва: „Чупила съм кости заради кошмарите си. Веднъж, докато се опитвах да стана от леглото, скочих рязко и си извадих рамото. Чупила съм и ребра и си разбих носа.“

В крайна сметка обаче Винсънт открива изкуството и то й помага да се справи с травмата. Тя не може да си позволи висококачествени протези за ръце, така че създава свои собствени, ползвайки части от хладилници и стерео системи, и се научава да рисува с тях.

„Преди атаката“, казва тя, „не можех да начертая права линия. Дори и с линийка бих се объркала. Това е нещо, което се събуди след атаката. Произведенията ми ме вдъхновиха и ми дадоха самочувствие.“