Съветниците на Путин не харесват интервюто с Тъкър Карлсън
След изявата на Тъкър Карлсън и Владимир Путин в едно дълго и 2-часово интервю, което трябваше да преобърне света (не го направи) и ясно ни показа, че през цялото време ще слушаме фантазията на Владимир Владимирович, разследващите журналисти на Медуза решиха да покажат и какво точно се е случвало преди Кремъл. Оказва се, че оркестрирането на въпросната среща не е било предназначено за Руската федерация, а за злия колективен запад.
На 8 февруари Карлсън пуска интервюто си, руската общност или поне тези, които смятат, че ще чуят магическото заклинание за берекет и просперитет, маркират Карлсън като обратът на американската журналистика. Друг е въпросът, че бедният Тъкър е причина за една камара съдебни дела, прогонването му от няколко американски медии и дори няма право да се нарича журналист, тъй като неговият финансов партньор в САЩ е подчертал, че сайтът му няма никакво право и по никакъв начин не трябва и не може да бъде маркиран като журналистическа работа. Последното е направено само и единствено, за да се избегнат допълнителни съдебни дела.
Известно е, че Тъкър е предпочитаната звезда за републиканците в Америка, но има и някои други важни подробности, които трябва да се маркират в самото интервю и фактът, че през цялото време имахме възможност да слушаме 2-часови съчинения-разсъждения, може да накара трезво-мислещият да се дръпне от самия разговор и да започне да разглежда някои от основните действия на картата.
На първо място трябва да подчертаем, че въпросното интервю никога не е било ориентирано за руската аудитория. Путин е искал да спечели вниманието на злия запад, а до това заключение стигат някои от основните анализатори в Кремъл, които искат да запазят анонимност, тъй като е ясно, че свободата на словото може да се случи само в затворен кръг, където Тъкър слуша, а Путин говори.
Интервюто няма никаква стойност за руския избирател, следователно Путин не се опитва да печели повече гласове, а и защо да го прави, след като неговите опозиционни лидери никога не успяват да се регистрират и знаят, че животът е пред тях. Източник на Кремъл посочва, че самото интервю не е подготвяно и не е правено в техните кръгове, то е било изцяло оркестрирано от самия Путин, като това може да подсказва една малко по-различна подготовка – американските избори.
Очаквано, както отразихме и в предния материал, Путин прочете една дълга лекция относно историята на Украйна и Русия, представи я като създадена от Ленин, което не отговаря на историческата истина и подчерта ясно, че може да освободи американски журналисти, задържани за шпионаж, само срещу хора, които са елиминирали бандити за патриотични цели, каквито и да са били те. По думите на Кремъл, размяната може да се случи единствено за бившия чеченски командир Зелимхан Кхангошвили, който е задържан в Германия и лежи с доживотна присъда там.
Интервюто не влиза в наратива на Путин за президентската кампания, който отдавна е завършен. Анализаторите на Кремъл са категорични, че най-големият успех може да се разглежда единствено и само като реакция на запада. И благодарение на интересни кадри като Тръмп и Мъск, ситуацията излиза от контрол, след като самото видео беше пуснато свободно и е натрупало достатъчно гледания. Идеята тук е, че така може да се вдигне рейтинга на Руската федерация в чужбина и да се докаже, че Путин все още поставя дневния ред. Логично е, че в рамките на един ден, същият материал е гледан достатъчно, за да има по-сериозно влияние в мрежата.
Най-странното от съветниците на Путин е, че не одобряват факта, че Путин говори малко по-топло за запада, докато неговата президентска кампания е насочена към унищожаването му, както и защитата на руснаците от него. Странната лирична шизофрения може да накара избирателите да се замислят относно поведението на руския първи. Все пак е трудно да се разбере и кое е истината – Путин е защитник или Путин се опитва да бъде приятел?
Средното положение не може да съществува в подобен анализ. Някои експерти дори забелязаха изпратеното послание, в което Владимир Владимирович ясно подчертава, че иска да има разговори със запада. Логично е, че Тъкър е натоварен със задачата да изиграе мечкарския танц и да донесе словата руска мъдрост на Америка, тъй като Европа остава под сериозното влияние на САЩ. Поне това е основната идеология на повечето политически стратези към този момент.
Друг наратив, който не може да бъде пропуснат, е фактът, че администрацията се опитва да прокара и още една идея. Русия е искала да бъде със запада, но след като е прогонена, да се чуди човек, сега намира партньорските си отношения с Китай. Това послание трябва да накара обикновения американец да се замисли какво точно е направило неговото управление и как се е стигнало до тук.
Другата изненада е, че дори екипът на Путин не разбира защо Тъкър не се е опитал да зададе по-сложен и тежък въпрос. Представящият се за един от най-големите журналисти на САЩ, какъвто реално не е, предпочита да стои няколко часа и да слуша една и съща история. Мнозина критикуват Карлсън, че реално можел спокойно да прочете официалната страница на Кремъл и да си спести разходката до Москва.
Въпреки всички основни критики, повечето експерти са доволни, за няколко часа са достигнати резултати от милиони гледания, което никак не е малко.
Експертите, поне голяма част от тях, отказват да го гледат, те са на мнение, че така или иначе няма да видят нищо ново, официалният наритив е винаги един и същи. Мнението на анализаторите е, че въпросното интервю има за цел да изпрати няколко основни сигнала от Руската федерация към САЩ. По мнението на един критик, клоуните често са се използвали в едно кралство, за да пренасят съобщения от единия край на залата до другия, без да привличат внимание.
Интересен факт е, че Путин няколко пъти проплака, че няма с кого да говори, сподели, че въоръжаването трябва да спре, макар и да няма никакво основание да изисква точно това и като цяло продължаваше да напомня колко сериозен е външния дълг на САЩ, тъй като той самият се е справил с всички видове санкции. Въпросната театрална постановка най-вероятно се е харесала на мнозина, но дори историята на Владимир Владимирович беше разбита на пух и прах от историци, а не от фантазьори на КГБ. За съжаление, това е реалността, но критичното мислене, както вече сте забелязали, отдавна е мит, поне в интернет пространството.
