Руската федерация лекува хомосексуализъм с методи от 54-та година, „актуални“ и до днес
Чували сме за впечатляващите православни традиции на Русия и църквата им. Чували сме за последният бастион на нормалност, както и на ордата свещеници, които често забравят каква точно е тяхната позиция и каква е отговорността им към Бог. Спомняме си, че един свещеник трябва да се грижи предимно за своите братя и да живее в лишения, но не е ли лишение живота в по-стария модел лимузини от немската автомобилна индустрия? Православният руснак се бори срещу всичко, което упадъчния запад носи.
Руската федерация многократно изразява своето „топло отношение“ срещу различните видове сексуалност, разделението на полове и всякакви други сложни думи, които могат да се появят в речника. Защитата на християнското семейство е изконна тяхна цел и в много моменти се превръща в нещо като втори Сталинград. Да бъдеш различен в Русия, особено ако нямаш благословията на първия в държавата, означава да си мразен.
Историята на Вадим Смислов е наистина интригуваща и доста впечатляваща. Той няма как да се впише в руските православни ценности, особено след като неговата полова ориентация не съвпада с официално установената в Русия. Всяко отклонение продължава да се следи и „лекува“ до степен, в която човек предпочита да умре и да приключи болката.
Докато е още на 21 години, Вадим работи в новинарски сайт и чува историята на Дима Жданов. Той е активист, който иска равни права, прекарал е години наред в инвалиден стол и зад гърба си има опит за самоубийство. Вадим се среща с него, за да му вземе интервю и да разбере, че решението за приключване на живота е подпомогнато от някои добри другари в Москва. Приятелят на Дима е пребит и изнасилен от неизвестни лица, докато се опитвал да се прибере. Така и не успял да разпознае нападателите си, но и просто нямал какво да каже – властта не се интересува от подобни случаи.
Дима лежал в леглото до него и не бил особено сигурен, че след подобно извращение ще има нормален живот. Осъзнавайки, че неговият партньор може да умре всеки един момент, той преценил, че просто ще полети през балкона и ако евентуално има някакво прераждане ще могат да се открият другаде и най-вече в друга държава.
Жданов оцелява, но след като се събужда ще е прикован завинаги в своя инвалиден стол. Историята на Вадим се публикува и набира популярност, но законът изисква от него да я постави в секция „18+“. От 2013 г. Руската федерация приема закон, в който се забранява разпространяването на „гей пропаганда“ сред малолетните. Вадим вижда някакво развитие, особено след като всички се преструват, че няма слон в стаята.
Гейовете, също като серийните убийци, не могат да съществуват в бившия СССР, това е западна пропаганда. Предлага на своя главен редактор още една история, която да включва това полово малцинство, което многократно е подлагано на тормоз и често точно неговият живот е под огромен риск.
Известно е, че в Русия живее така наречената Добра банда, която се занимава с издирването на гейове в Grindr и Hornet и след уреждане на среща и посещение на дома им идва цяла наказателна, но добра бригада, която да изрази своята силова позиция и след това да започне с изнудванията и обирите. Интересното е, че повечето банди по това време много искат да изгонят всичкия хомосексуализъм от Русия.
Интересното е, че все пак това е страната, която може да предложи отговор на всеки проблем, в много отношение ще говорим за чай или други интересни елементи от Менделеевата таблица, но Вадим се интересува от онези хора, които са се опитали да излекуват своята полова нагласа. Полицията също помага, особено ако има опити за гей парад в Москва. При такива интересни инициативи ще се усети твърдата хетеросексуална любов и християнска ценност под формата на палка, задържане в ареста, допълнителни гаври и много други изненади.
Вадим признава и още една много специална практика – омразата към различните се възпитава изключително добре. Още като ученик си спомня, че обяснявал колко точно мразил гейове. След това избягвал всички улици, които са известни с наличието на такива клубове, а думата гей и другата производна на нея, са използвани като обидно нарицателно.
Всеки с дълга коса се смята за гей, всеки с малко по-различни маниери ще мине през другия бряг. Самият Вадим си спомня, че описанието на Жданов е трагично – описва го като самотен загубеняк. Хомофобията просто се възпитава и ако някой реши, че има право да обича или да разкрие чувствата си на публично място, околните рязко приемат това за чиста заплаха. През годините има толкова унижения, че би било трудно точното класифициране.
Държавната телевизия дори съобщава, че органите от гейове не могат да бъдат трансплантирани и е по-добре да се изгарят и заравят, сякаш това е вампир, който ще излезе и ще се спусне, заразявайки с гейщина и останалите околни. Патриарх Кирил също участва в цялата игра, особено след като твърди, че хомосексуализмът е просто загубата на морала.
Вадим също има хомосексуални наклонности, разказва своите преживявания и живота в малкото село, споделя какви са отношенията му с други мъже и какво наистина се е случвало. Семейството му разглежда този вид наклонности като болестно състояние и предпочита да не говори, сякаш е даден обет за мълчание от най-висшия съвет на будистките монаси. И докато пише своя материал, решава просто да обърне внимание на още един факт – възможно ли е човек да смени пола си в Русия. Една проверка показва, че клиника в Тенеси предлага точно това. В други случаи чува за магически хапчета, които ще го излекуват и ще го насочат към другия пол. Противовесът на официалното становище на държавата и случващото се реално, достигат такива интригуващи величини, че човек трудно би могъл да различи правилното от грешното. Едно е сигурно – омразата продължава да е на дневен ред.
Без да губи повече време, журналистът си прави тиндър профил и просто споделя защо е там – пише истории и разказва, че търси информация за всички официални канали, които могат да помогнат за лечението на хомосексуализъм. Не искаме да обиждаме никого и не го правим, а разказваме как точно работи системите в Москва, описана през погледа на човек там.
Иван е един от първите, които разказват как на 16-годишна възраст е заведен в Московския център за легална и психологична помощ в екстремни ситуации. Там хората се опитали да потиснат влечението към мъже. След това идва време за среща с Михаил Виноградов – психиатър, който винаги намира място в руския национален ефир. Неговите методи също не помагат и тогава Иван е изпратен в клиника Маршак. В случай, че не сте запознати, това е център за борба с алкохола и наркотиците извън Моксва. Иван не казва колко точно време е прекарал там, но след напускането на клиниката вече нямал дом. Неговият дядо не го пуска в семейния апартамент и повтарял, че Иван повече не живеел там.
Андрей е друг човек, който разказва, че неговото лечение е започнало някъде през 1989 г. Майка му го завела в сексоложка клиника в Москва, за да се консултират с психиатър на име Сергей Агарков. Андрей си спомня, че е получил цял букет от известни и неизвестни лекарства, преминал е цели хипнотични сесии и нищо не помогнало. Агарков изпраща Андрей при друг сексолог на име Сергей Лейбиг в Санкт Петербург, който пък ще го изпрати другаде. Пациентът е обикалял лекар след лекар и докато разговорът течал, Вадим направил проверка и установил, че един от лекарите, макар и вече починал, продължавал да лекува „сексуални перверзии“.
Мнозина биха опитали всичко, за да забравят срама и отношението на лекарите, които буквално са се гаврили с тях, но самият метод също заслужава внимание. На първо място ще открием, че е използвана хипноза, която помагала за създаването на сексуално-психологичен вакуум – там хомосексуалните мъже спирали да се интересуват от други мъже и се ориентирали директно към жените.
По това време в клиниката на един от лекарите се въртели постоянно клипове на пациенти, които са се възстановили. Към психиатричната помощ са добавени високи дози на кофеин и апоморфин – лекарство използвано за предизвикване на повръщане. Такова е било инжектирано в пациента, докато гледа гей еротични клипове. Официалната версия е, че никога не са предоставяни лекарства на пациентите.
Във втората фаза на лечението ще се изисква от пациента да подсили влечението си към жените и това включва гледането на хетеросексуално порно. За домашна работа се изисква от пациента да пише в тетрадка за всички красиви жени, които е видял на улицата. В последната фаза се изисква от пациента да прави секс с жена и след това да опише цялото преживяване на лекаря. Това е модерната медицинска процедура за лечение на хомосексуалност в Русия. Най-вероятно се упражнява и до този момент, макар и да сме сигурни, че все по-малко хора са готови да потърсят подобна помощ.
Ефектите върху Андрей са доста сериозни. Вместо да успее да спре своята хомосексуалност, при него се случва точно обратното. На първо място ще се опитва да избяга от всички мъже, които види на улицата. Всичко ще събужда паника и страх. Отказва да ходи на плаж или басейн, където ще има други мъже. Депресията и неправилното хранене успява да го надуе като плондер до 150 килограма и скоро ще трябва да се замисли за потенциалното самоубийство.
Пред Вадим ще разказва, че единствено страхът го спира да продължи. Тук добавяме и шансът неговата майка да затъне в дългове и дори да се чуди откъде да намери пари за погребението му. Доктор Жан Голанд е успял да излекува близо 76 човека от хомосексуалност и всичко това с едно условие – пациентът трябва да го иска.
Жан е един от съвършените хора, на които не бихте пожелали да поверите дори миризливката, която се разхожда по терасата. Той започва своята работа през 1957 г. на 24-годишна възраст, когато содомията се криминализира от Сталин. Йосиф бързо заявява, че болните ще бъдат изпратени в затвора или в психиатричната клиника. Науката трябва да се намеси. Междувременно Жан твърди, че космонавтът Алексей Леонов също е бил гей и се е лекувал в неговата клиника.
Галантният лекар може да бъде открит в мазето на психиатричната болница Нижни Новгород. Пациентите приличат повече на снимки на некролози, отколкото на излекувани, но това едва ли е нещо, което новият клиент ще забележи. През 2016 г. докторът използва своите методи за лекуването на поне един гей на година, а понякога и по 2-ма или 3-ма души. През 1993 г. содомията е премахната от криминалния кодекс, но Жан е на друго мнение. Промяната идва през 2013 г. с разпространението на пропагандата сред младите.
Жан се хвали, че един излекуван пациент е развил шизофрения, но пък е продължил да бъде хетеросексуален. Обнадеждаващо, колкото и цената за една консултация – около 300 долара. Срещу 2-3 сесии на седмица, всеки човек може да започне своето лечение и да опознае своята хетеросексуална страна.
Пациентът трябва да се премести в града, където е клиниката. Да закупи специална литература, да спре да ходи на фитнес или на парни бани, където има голи мъжки тела. Във всеки пациент има потенциал, стига да носи по 300 долара на сесия. Ако Жан трябва да признае, че неговите методи са стари и реално не могат да излекуват никого, веднага ще заяви, че човек е гей лобист и нищо повече. За него терапия на повече от 70 години продължава да работи, ако изобщо този лекар е жив.
Очевидно е, че Руската федерация не само не знае как да възприеме идеята за различната сексуална ориентация – не сме сигурни дали трябва да се нарича различна, алтернативна или друга ориентация, впрочем това няма никакво значение, важното е, че лошият запад няма как да отрови суровият и прагматичен изток. Следователно как продължават да съществуват такива клиники за лечение на нещо, което световната здравна организация отписа като заболяване?
