Първият опит за полет е направен 900 години преди братята Райт

През 1903 г. братя Райт извършват първия продължителен полет на човек, като прелитат с първия самолет над Кити Хоук, Северна Каролина, за впечатляващите за онова време 12 секунди. Преди това, на 21 ноември 1783 г., в Париж, Франция, пък се провежда първото летене с балон с горещ въздух.

Но преди това е имало и други опити за полет – и като се има предвид, че те не се изтъкват особено много, да не кажем никак, можете да си представите колко са били успешни. Някои от тях вероятно са само предмет на легенди – но един има значителна историческа подкрепа. Той се е състоял през XI в. от н. е. и не е завършил добре за монаха, който го е опитал.

Ейлмър от Малмсбъри, Англия, извършва историческия си опит около 1000 – 1010 г. от н. е., както изчислява историкът Лин Уайт-младши по исторически сведения. През XII в. историкът Уилям от Малмсбъри предоставя разказ, в който се споменава Ейлмър, във връзка с появата на Халеевата комета през април 1066 г.

„Една комета, звезда, която, както казват, предвещава промени в кралствата, се появи, влачейки дългата си и огнена опашка по небето“, пише Уилям. „Един монах от нашия манастир, на име Ейлмър, преклонил глава от ужас при вида на блестящата звезда, прозорливо извика „ти си дошъл! Причина за скръб на много майки си ти; виждал съм те и преди, но сега те виждам много по-страшен да заплашваш с разруха върху тази земя.“

И докато говори за Ейлмър, общо взето информираният историк явно е сметнал, че е подходящ момент да предаде един анекдот за него, който вероятно е научил, когато е постъпил в абатството Малмсбъри в младежките си години.

„Той беше образован за онова време човек на зряла възраст и в ранната си младост беше рискувал да извърши една забележителна смелост. По някакъв начин, едва ли знам какъв, бе прикрепил крила към ръцете и краката си, за да може, приемайки баснята за истина, да полети като Дедал, и, събирайки вятъра на върха на една кула, прелетя повече от един фурлонг“ (което се равнява на 201 метра), пише той за полета.

Някакво такова нещо се е опитал да направи монахът…

Въпреки че не разполагаме с добри изображения на летателното оборудване, използвано за този еднопосочен полет, в разказа се споменава „pennae“, което се отнася за пера или крила.

„Трябва да заключим, че Ейлмър е летял с твърди крила със значителни размери, тъй като те са били прикрепени както към ръцете, така и към краката му“, пише Уайт за разказа. „Вероятно с тях е искал да маха като птица, но са били закачени по такъв начин, че да не се сгъват, а по-скоро с тях да се издига като планер.“

Макар че един фурлонг звучи честно казано като доста време във въздуха, в крайна сметка гравитацията си свършва работата.

„Развълнуван от силата на вятъра и въздушното течение, както и от осъзнаването на необмисления си опит, той падна и си счупи и двата крака и оттогава куцаше. Като причина за неуспеха разказваше, че е забравил да се снабди с опашка.“

Макар че Ейлмер е прочут през по-голямата част от Средновековието, по-късно мястото му в историята на авиацията е забравено.

Само ако не беше забравил да си сложи опашка…