Отряд Вагнер – невидимата армия от ветерани, която не съществува, но винаги е на правилното място
Отряд „Вагнер“ или „Групата на Вагнер“ не е просто формирование, което събира почитатели на музиката на немския творец. Историята тук е малко по-различна, защото все пак се говори за специална частна паравоенна организация. Достатъчно е да се забележи в тяхната история, че са близо до всяка интересна военна точка на руския фронт и до този момент очевидно печелят реномето си на страховити войни. Лидер на въпросната организация е Дмитри Уткин. Същият е роден през 1970 г. и командва 700-ен специален отряд, както и 2-ра бригада на специалните сили в министерството на отбраната на Русия. След отбиването на военната служба, Дмитри преминава в резерва като лейтенант-полковник и след това получава работа в охранително дружество Моран.
Същото е създадено от руски военни ветерани, които се занимават с охрана и тренировъчни мисии по цял свят. Една от основните им задачи е да осигуряват охрана и да се борят срещу пирати в открито море. Активността на дружеството Моран е през 2013 г. и през същата година е поставен офисът в Хонконг – Корпорация Славоник. Проследването на тази линия ще покаже, че екипите са били изпращани да защитават различни петролни рефинерии и разбира се, нефтопроводи в Сирия. Именно там Уткин ще може да демонстрира изключителни качества и освен това да се прослави като човек, който може да изпълни почти всяка задача. По време на сраженията, Руската Федерална служба по сигурност ще арестува някои членова за нелегална наемна работа.
През 2014 г. се появява за първи път и групата Вагнер. Нейното бойно кръщене е в Луганск, Украйна. Според някои историци, най-вероятно името идва от позивната на Уткин – Вагнер. Самият Дмитри е известен почитател на Третия Райх и почитател на немския композитор. Като цяло легендата за Дмитри става все по-интересна, защото за някои се смята, че това е ново религиозно и поклонническо движение, за други е спекулация и самият Уткин не е собственик, а просто пионка и прикритие за някой друг. През 2016 г. Дмитри е заснет с Владимир Путин, получавайки медал за храброст, титлата „Герой на Руската федерация“ и други допълнителни награди. Самата организация стартира с около 1000 души, като до 2017 г. са регистрирани около 6000 човека.
Твърди се, че има регистрации в Аржентина, Санкт Петербург и Хонконг. Интересното е, че всички войници там получават средна заплата между 80 и 250 хиляди рубли. Влизането в тази организация идва с някои основни правила. Веднъж пристигнал в лагера, новият кандидат трябва да се раздели с профил в социалната си мрежа, както и употребата на интернет и други подобни ресурси. Служителите на компанията нямат право да качват снимки, текстове, аудио и видео записи, както и каквато и да е друга информация относно своите тренировки. Не е позволено да споделят информация за себе си и своята адресна регистрация в Русия или навсякъде другаде по света.
Мобилните телефони и таблети се оставят на съхранение и могат да се предоставят при определени условия от командира. Паспорти и други документи също остават в капитана. Групата на Вагнер носи армейски плочки без имена, но с персонален номер. Всеки един записан кадет получава заплата от 1100 долара по време на своята тренировка на месец. До днес не е ясно какви са кандидатите, но има информация, че някои части са от Сърбия, но през 2017 г. се смята, че Вагнер са получили близо 185 милиона рубли или 3.1 милиона долара, като сред тях има дори украински националисти – около 95% от организацията обаче е изцяло от руснаци.
Между 2017 и 2019 г. Вагнер са присъствали в Судан, Централна Африканска Република, Мадагаскар, Либия и Мозамбик. Отворени са офиси в близо 20 различни страни. През март 2021 г. Вагнер са били налични в Зимбабве, Ангола, Гвинея и Демократична република Конго. До днес обаче има много съмнения какво се е случило с Дмитри. Някои смятат, че е напуснал организацията и е поел контрола над друга група. Има подозрения, че е потънал в неизвестност, защото е бил забелязан от камерите през церемонията в Кремъл през 2016 г. и се смята, че е възможно да е убит, защото неговите редовни пътешествия до Санкт Петербург приключват, а и той самият не вдигал мобилния си телефон.
И това не е от особено значение, защото капитани и командири могат да се намерят много бързо за въпросната организация. Макар и да е трудно да се потвърди, Вагнер могат да бъдат открити в Сирия, Украйна и дори Судан, като тяхното присъствие е регистрирано най-рано от 2017 г. По информация на различни източници, молбата била изпратена от Омар ал-Башир, който поискал от Русия протекция от агресивните действия на САЩ. Към края на годината излизат клипове в социалната мрежа, които показват, че частната група Вагнер обучава судански военни. Според информация на Сергей Сукханкин, групата е била наета, за да пази златни, уранови и диамантни мини.
Разбира се, до този момент частната група Вагнер става известна с изпълнението на различни и почти невъзможни мисии навсякъде по света, като в някои от най-горещите точки наистина откриват решение на всеки боен фронт. Историята обаче показва, че онези, които проговорят за Вагнер в Русия, могат да бъдат застигнати от много сериозни проблеми. Руският разследващ журналист Максим Бородин умира внезапно, като се смята, че се е самоубил, скачайки от 5-я етаж на жилището си в Екатеринбург. Лекарите го откриват в много тежко състояние и след тридена в кома, журналистът умира на 15 април 2018 г. Проблемът е, че няколко седмици по-рано, той е публикувал информация, с която доказва, че Вагнер са били в Сирия.
Полицията ще заяви, че няма бележка за самоубийство, но вратата му е заключена отвътре, следователно няма как да влезе някой в апартамента. Според неговия главен редактор Полина Румаянцева, самоубийството е последното, което може да си помисли. Близки на Максим си спомнят, как някога им е звънял в 5 часа сутринта и заявил, че има хора на балкона му, които носят оръжие, камуфлажи и маски, както имало хора на стълбището. Веднага накарал неговите приятели да потърсят адвокат, защото нещо се случва, но малко по-късно ще позвъни за трети път, за да каже, че се е объркал и хората извършвали някакви военни тренировки. След това вече спира да говори завинаги.
На 30 юли 2018 г. трима руски журналисти – Кирил Радченко, Александър Росторгуев и Оркхан Джемал ще пристигнат в Централната Африканска република, търсейки следите на Вагнер. На 23-я километър от Сибут, въоръжени мъже ги пресрещат и откриват огън по автомобила им. Въпреки взимането на някои ценности и твърдението, че това е бил обир, някои от разследващите забелязват, че трите големи туби с бензин са оставени, макар и по това време да се смятат за по-ценни и от злато. И до днес няма информация какво се случва с тези журналисти, но интересната част е, че най-вероятно същите хора са се опитали да пътуват до страната, при това без акредитация от правителството.
Повечето журналисти наистина ходят на мисия, за да открият и потвърдят присъствието на въпросната организация. Информация за появата на организацията има и в Беларус, като се смята, че по време на президентските избори, белураските власти са успели да арестуват около 33 контрактора, които са пристигнали на летището, но официалната информация е, че има още близо 200 души, които са пристигнали с мисия да дестабилизират изборите и да наклонят везните в определена посока. За много жители на Беларус, това спокойно може да се смята дори за терористичен акт. Има версия, че самите членове са използвали Беларус, за да могат да пътуват до Африка. Повечето задържани са разполагали с валута на Судан и сим карти със судански номера. Официалната версия на Русия е, че въпросните служители са служители на частна охранителна фирма и са останали в Беларус, след като са изпуснали своя полет до Турция. След две седмици, всички задържани се връщат обратно в Русия.
Последната интересна локация, където се твърди, че Вагнер са били налични и призовани за осигуряване на военни познания и изготвянето на по-специални кадри, е Буркина Фасо. След като лейтенант-полковник Пол-Хенри Садаого Дамиба повежда преврата, излиза информация, че Александър Иванов от военните центрове в Централната Африканска Република е предложил да обучава армията. Някои източници смятат, че Дамиба дори е искал от тогавашния президент Каборе да приеме предложението на Вагнер и да се справи с ислямистите – основна причина за конфликта. Според САЩ, възможно е самият преврат да е бил подпомогнат от Вагнер, до днес няма информация и потвърдени данни за последното твърдение.
Що се отнася до Дмитри Уткин, някои от неговите колеги споделят, че днес силата на организацията не е чак толкова голяма. Без Уткин, Вагнер не водят армия от гладиатори, а армия от роби. Според Марат Гадибулин, повечето ветерани даже са решили да се откажат и да напуснат. Що се отнася до Дмитри, той играе ролята на бизнесмен, поне според някои от неговите приближени, ако все още е жив и все още е активен. Впрочем въпросният е и автор на своите бойни мемоари, като разказва и интересни дейности относно групата на Вагнер.
По-важното е, че същата официално не съществува и не се регистрира никъде, за да се открие е необходима силна вътрешна информация, а както вече става ясно, онези, които са дръзнали да говорят за нея, особено на територията на Русия, вече не могат да споделят абсолютно нищо. Легендата за призраците, които не съществуват, започва да се проявява все повече, а каква точно ще е тяхната мисия, никой не може да гарантира.
