От какво са умирали най-често хората през Средновековието

Коронерите официално се появяват в Англия през 1194 г., предимно с цел събиране на данъци. Работата им днес е да потвърждават и удостоверяват смъртни случаи в резултат на неестествени или неизвестни причини. Ранните им записки на смърт от необичайни или подозрителни обстоятелства обаче ни предлагат забележителен поглед върху ежедневието, нагласите и условията на живот през Средновековието, с които иначе не бихме били запознати.

 

Животни

Животните са отговорни за многобройни смъртни случаи през Средновековието. В Шерборн, Уорикшир през октомври 1394 г., прасе, собственост на Уилям Уолър, ухапва Робърт Барон за левия лакът, причинявайки незабавната му смърт. По същия начин в Лондон през май 1322 г. свиня влиза в магазин и смъртоносно ухапа главата на едномесечната Йоана, дъщеря на Бернар де Ирлаунде, която e оставена сама в люлката си.

Изглежда, че кравите са също малко трудни за управление и причиняват няколко смъртни случая, включително този на Хенри Фремон в Амингтън, Уорикшир през юли 1365 г. Той води теле да пие вода, след което тo го хвърля в реката и мъжът се удавя.

 

Удавяне

Хора от всички възрасти паднат в кладенци, ями, канавки и реки, а записките на коронерите в Уорикшир, Лондон и Бедфордшир ни казват, че удавянето е отговорно за най-голям процент от случайните смъртни случаи. През август 1389 г. в Ковънтри Йохана, дъщеря на Джон Апултън отива да налее вода, но пада в кладенеца. Слуга става свидетел на инцидента и й се притича на помощ, но докато й помага, също падна в кладенеца. Виковете им са чути от трети човек, който също им се притича на помощ – и който, разбира се, също пада и впоследствие и тримата се удавят.

 

Насилие

Въпреки че има някои регионални и полови различия, приблизително половината от записите в архивите на средновековните коронери са за насилствена смърт, настъпила както в дома, така и извън него. Един домашен инцидент се случва в Хюгтън Реджис, Бедфордшир, през август 1276 г., когато Джон Кларис лежи в леглото със съпругата си Джоан някъде към полунощ. „Лудостта го завладява и Джоан, мислейки, че е обладан от демони, взема малък сърп и му прерязва гърлото. Тя също взема шило и го наръгва от дясната страна на главата, така че мозъкът му изтича и той веднага умира“. Джоан бяга, търсейки убежище в местната църква, а по-късно се отказва от царството (полага клетва да напусне страната завинаги).

Други смъртни случаи настъпват при по-загадъчни обстоятелства: в Алвекоте, Уорикшир през април 1366 г., Матилда, дъщерята на Джон де Шейл, се разхожда в гората, когато открива трупа на непознато младо момче, което очевидно е убито като се установява, че има множество рани по тялото.

Прегледите показват, че смъртните случаи често възникват в резултат на спорове и по този начин изглежда, че много от тях са непредвидени по характер. Изглежда, че оръжието на убийството често е просто ръката на опонента, като случая с Томас де Рут, който умира в Ковънтри през май 1355 г., след като е ударен по главата.

 

Падания

Има много разкази за хора, които падат смъртоносно, а начините, по които го постигат, са най-разнообразни: в Ковънтри през януари 1389 г. Агнес Скривейн се качва върху табуретка, за да смени свещите на стената. Тя пада върху стойката за навиване на прежда и се мъчи в продължение на два часа, преди накрая да умре от нараняванията си. В Астън, Уорикшир през октомври 1387 г., Ричард Дусинг пада, когато клонът на дървото, на което се е изкачил, се счупи. Той се приземява на земята, чупи си гръбнака и скоро след това умира. В друг случай – в Лондон през януари 1325 г. около полунощ – „Джон Толи става гол от леглото си и отива до прозорец висок 10 метра към Хай Стрийт, за да се облекчи. Той обаче случайно пада ничком на тротоара, чупейки си врата и други кости, и след това умира към 6:30 сутринта“.

 

Забавление

Списъците на коронерите показват, че не всичко през Средновековието е било гибелно и мрачно и че хората всъщност са се забавлявали – въпреки че понякога това завършва с катастрофа. В Елстоу, Бедфордшир през май 1276 г., Осберт льо Вуейл, „който беше пиян и силно наял се“, се връща у дома. „Когато пристига в дома си, той получава припадък и пада върху камък от дясната страна на главата си, счупи цялата си глава и умира от злополуката“. Той е открит на следващата сутрин, когато Агнес Аде от Елстов отваря вратата си. През август 1366 г. в Брамкот, Уорикшир, Джон Бошамп и Джон Кук се боричкат „без никаква злоба или недоброжелателство“. По време на играта им Джон Кук е хвърлен на земята и почива на следващия ден от контузиите, които получава.