Ничието клане в Синчон – когато историята няма отговор
Корейската война е време за експерименти и нарушаване на човешки права, както в никоя друга точка на света. Макар и битката да се води между севера и юга, задкулисието показва присъствието на СССР и САЩ, които с голямо удоволствие доставят инструментите на войната. Пропагандата обаче не е нещо ново, тя е добре позната техника в армията. В този конфликт можем да открием разнообразие от битки, които по един или друг начин успяват да нарушат човешките права. Едно от най-емблематичните събития е клането в Синчон.
За периода от 17 октовмри до 7 декември 1950 г. се смята, че американската армия избива около 35 000 цивилни. Това е един интересен случай, защото все още не е сигурно кой точно извършва това клане. До днес САЩ отрича за това деяние. В този времеви период се съобщава за няколко такива случая. Първия случай е записан от Северна Корея на 18 октомври при въздушно нападение над бункер в същия град. Тази атака, според същия източник, убива около 900 души. Още 520, включително 50 жени и деца, се добавят на 20 октомври. До 7 декември Северна Корея съобщава за окончателен брой от 35 383 души. Отговорността обаче се разпределя до този момент между САЩ, партизаните на Северна Корея и армията на Южна Корея.
Това са бойните единици, които оперират в района. До днес историците стоят в противоречия, защото този акт не може да се разглежда като извършване на убийство между леви и десни сили. За някои става въпрос за класова битка и изтребване на богатите, за други това е нарушаване на човешките права. Според някои източници, когато армията на Северна Корея напуска тази позиция, партизаните остават в града и продължават да го отбраняват. Тяхното присъствие не е особено цветно и много скоро идеалистите също се включват в прочистването на зоната.
Точно по тази причина не може да се излъчи основен виновник. Някои източници заявяват, че това е дело на американците, други продължават да твърдят, че убийствата са извършени от войници на Южна Корея. Има и трета версия, в която се заявява, че нареждането е било на САЩ, а е изпълнено от армията на Южна Корея. През 1952 г. група адвокати, прокурори и професори от Великобритания, Франция, Австрия, Италия, Белгия, Китай, Полша и Бразилия започват независимо разследване. Направеният извод, както и събраните сведения сочат именно американската армия. Донг-Чон Кин – посланик на истината от Южна Корея е на съвсем друго мнение и продължава да отрича вината на своите съюзници. За него основните виновници са младите партизани и различните комунистически организации.
Резултатът от този конфликт мотивира американската армия да започне още по-ожесточени операции в опит да елиминира и изтласка врага по-далече. Това обаче не е единственото обвинение, което човек може да намери по време на американските атаки. До днес журналисти се опитват да стигнат до разсекретените документи на американските ВВС, в които трябва да се намира и истината за употребата на биологично оръжие. Малко след края на войната Северна Корея заявява, че срещу тях е извършена атака, която влиза в пряк конфликт с Женевската конвенция. До този момент такива документи липсват.
През 2014 г. Ким-Чен Ун посещава музея в града, който се реконструира по негово нареждане през 1958 г. Мнозина не одобряват съществуването му, защото този паметник се използва изцяло за подхранване на омразата към САЩ. Междувременно Пхенян е на друго мнение по въпроса и напомня, че това е само малка част от доказателствата за извършените престъпления от така наречените „освободители“. В 16-те стаи на музея могат да се открият различни артефакти, записани истории на очевидци, както и картини, които помнят детайлно историята от преди 70 години. Особена гордост за диктатора са и всички видове плакати, които разкриват перфектната пропаганда на Северна Корея.
За лидерът на Северна Корея, всички опити за прикриването на историята, както и за извинение не може да бъдат измити, защото петната от кръв не се чистят толкова лесно. Кръвтта, казва той, се изкупва само с кръв, а американските империалисти ни дъжлат много. И до днес можем да станем свидетели на спорното разглеждане на цялата ситуация, но това пък само ни показва, че най-вероятно ще станем свидетели на още по-интересни доказателства, когато светът отново насочи вниманието си към диктатора. Впрочем не трябва да забравяме, че тук всеки е взел участие по един или друг начин. За жалост решението още не е открито.
