Най-силните оцелявания в историята

800-километровото пътешествие на Ърнест Шакълтън с открита лодка – 1916 г.

Антарктическият изследовател сър Ърнест Шакълтън (на снимката горе, най-вдясно, заедно с Ерик Маршал и Франсис Уайлд) започва през 1914 г. с мисията да бъде първият, който ще прекоси Антарктида пеша. През ноември 1915 г. корабът му „Ендюранс“ обаче е смазан от морския лед и 27-членният екипаж остава блокиран върху ледена покривка. След като през пролетта на 1916 г. стигат до малкия, необитаем остров Елефант, Шакълтън взема решение да потърси помощ. Той заедно с още пет члена от екипажа тръгват с най-голямата си спасителна лодка „Джеймс Керд“ на път, дълъг 1300 километра, в суровите води на планетата до остров Южна Джорджия.

През пътешествието си екипажът се сблъсква с айсберги, огромни вълни от ледена, солена вода и силни ветрове. Те нямат непромокаемо облекло, а лодката се накланя и преобръща като тапа. Боледуващи и премръзнали, мъжете изпразват с кофи водата от лодката и почти не спят, не ядат и не пият в продължение на две отвратителни седмици.

Най-накрая „Джеймс Кърд“ наближава бреговете на Южна Джорджия, но ураган прави акостирането почти невъзможно. След няколко опита Шакълтън успява благополучно да спре в един малък залив. След това той и още двама мъже изкачват покритата с ледници планина, която се спуска по средата на острова, за да стигнат до норвежка китоловна станция. Няколко седмици и няколко неуспешни опита по-късно Шакълтън изпраща чилийски кораб, за да спаси мъжете, останали на остров Елефант. Така в крайна сметка всички от „Ендюранс“ успяват да оцелеят.

Легендата зад „Завръщането“ – 1823 г.

Всеки от обратите в приключението на Хю Глас е могъл да се окаже фатален. По време на експедиция за търговия с кожи в Южна Дакота през 1823 г. той е нахапан от мечка гризли и оцелява на косъм от смъртта. След като най-накрая идва в съзнание, ужасно раненият Глас се оказва изоставен от другарите си без пушка и екипировка. Той сам превързва счупения си крак, облича се в мечешка кожа и започва да пълзи към форт Киова на река Мисури, на около 420 километра. Междувременно оставя червеи да изядат мъртвата плът в раните му, за да предотврати гангрена.

Използвайки като навигационен знак нос, наречен Гръмотевичния връх, Глас се насочва на юг към река Шайен, където построява груб сал и се пуска по течението на реката до форт Киова. Пътуването му отнема шест седмици, през които се прехранва с диви череши и ядливи растения.

Но походът му го превръща в национален герой. Спечелилият „Оскар“ през 2015 г. филм „Завръщането“ с Леонардо ди Каприо в главната роля е художествен разказ именно за неговото преживяване.

Антарктическият поход на Дъглас Моусън – 1912-1913 г.

Поредица от катастрофи сполетява далекоизточната експедиция на австралийския изследовател Дъглас Моусън, която тръгва от нос Денисън в Антарктида през ноември 1912 г. Той и двама негови колеги – швейцарският авантюрист Ксавие Мерц и лейтенантът от британската армия Белгрейв Нинис – имат за цел да изследват 800 километра на изток от основния лагер на Австралийската антарктическа експедиция на носа.

Свирепи ветрове измъчват триото и кучетата им, а мрежа от пукнатини и ледени хребети, които се надигат от вятъра, забавят напредъка им. След 500 километра обаче започват истинските страдания. Нинис и шестте му кучета падат смъртоносно в дълбока пукнатина, а по-голямата част от храната (и за хората, и за кучетата), както и палатката заминават заедно с тях. Инцидентът оставя Моусън и Мерц с крайно ограничени провизии и ги принуждава да се обърнат незабавно за едномесечното пътуване обратно към базата. Налага се да убият някои от кучетата, за да не умрат от глад; „най-добрите парчета“ запазват за себе си, а с останалото месо хранят оцелелите кучета. Но и двамата мъже получават отравяне с витамин А от яденето на кучешкия черен дроб. Кожата на Моусън започва да пада на листове, а Мерц умира на 8 януари.

През февруари 1913 г. Моусън, изтощен и измръзнал, успява да се довлачи обратно в базата, след като оцелява 30-дневен самостоятелен преход по ледниците. Въпреки изпитанието, останалата част от Австралийската антарктическа експедиция е успешна в научно и техническо отношение, а Моусън се превръща в национален герой. През 1984 г. лицето му е увековечено на австралийската банкнота от 100 долара.

Три дни под водата – 2013 г.

През май 2013 г., край бреговете на Нигерия, корабният готвач Харисън Окене е в банята, когато силен вятър вдига морето в огромни валове и преобръща малкия влекач, на който работи. Докато съдът потъва в почти 100 метра дълбоки води, обърнат с главата надолу, 11 от членовете на екипажа се давят. Но Окене успява да изплува във въздушен джоб с размери около 4 квадратни метра, облечен само по бельо. Той бил жив… но напълно заклещен.

След повече от два дни в ледената вода и с намаляващ запас от кислород, Окене чул шум от удари от посока палубата. Пристигнала спасителна група южноафрикански водолази били шокирани да чуят слабото удряне на Окене в отговор.

Така в крайна сметка те го откриват и успяват да го извадят от потъналата лодка. След като се освобождава, готвачът е поставен в декомпресионна камера и безопасно върнат на повърхността. Експертите твърдят, че 60-часовото му изпитание е могло да бъде фатално дори за опитни водолази.

Спасени от наводнена пещера – 2018 г.

През юни 2018 г. футболен отбор и техният треньор прекарват две седмици в капан в тайландска пещера заради проливните дъждове, които наводняват единствения им път за излизане.

Групата влиза в обширната мрежа от пещери Там Луанг Нанг Нон и изминава повече от 3,5 километра навътре, когато спира в камера на около 900 метра под земята. Те са били облечени с тениски и къси панталони и не са имали със себе си нито храна, нито вода, когато са притиснати в пещерата от придошлите води.

На водолазите им трябва 9 дни, за да открият 12-те момчета и треньора, и още 8 дни, за да ги спасят. За спасяването са необходими хиляди хора, включително 100 водолази, стотици спасители и 10 полицейски хеликоптера. От пещерната система е са изпонпани над 1 милиард литра вода. Удивително е, че всички са извадени живи и здрави след изтощителното 18-дневно изпитание.