Може да има много повече от официалните 8,2 милиарда души

Понастоящем населението на света е около 8,2 милиарда души. Но сега ново проучване показва, че правителствата, международните органи и изследователите може би са подценили драстично броя на хората, които живеят на Земята.

Причината за това е, че повечето данни силно подценяват броя на хората, които живеят в селските райони, които са по-трудни за проследяване и отчитане.

Изследователи от университета Аалто във Финландия анализираха петте най-широко използвани набора от данни за населението в света – наречени WorldPop, GWP, GRUMP, LandScan и GHS-POP – и стигнаха до заключението, че в тях потенциално могат да липсват между 53% и 84% от селското население.

Установено е, че дори най-надеждните набори от данни от 2010 г. подценяват селското население с около 1/3 (32%) до 3/4 (77%). Екипът твърди, че има сериозни основания да се смята, че същите грешки са се промъкнали и в по-късните набори от данни за световното население от 2015 и 2020 г.

Тъй като понастоящем се смята, че 43% от хората живеят в селски райони, вероятно е настоящата оценка на световното население от 8,2 млрд. души да е занижена. Но с колко? Това е големият въпрос, на който изследователите все още не са готови да отговорят.

„За първи път нашето изследване предоставя доказателства, че значителна част от населението по селата може да липсва в преброяванията по света“, казва в изявление Йосиас Ланг-Ритър, първи автор на изследването и постдокторант в университета Аалто.

„Бяхме изненадани да установим, че действителният брой на това население е много по-голям, отколкото сочат данните – в зависимост от набора, този брой е бил подценен с между 53 % и 84 % през изследвания период. Резултатите са забележителни, тъй като тези набори от данни са използвани в хиляди изследвания и широко за подпомагане на вземането на решения, но тяхната точност не е била систематично оценявана“, допълва той.

Местоположение на 307-те селски района, анализирани в проучването.
Снимка: Josias Láng-Ritter et. al / Aalto University

Прозренията са получени чрез сравняване на глобалните данни за населението с броя на хората, преселени заради построяването на общо 300 язовира в селските райони в 35 държави. Въпреки че представляват само малка част от общата картина, данните за преселванията от язовирните проекти са събрани независимо и са сравнително пълни.

„Когато се строят язовири, се наводняват големи площи и хората трябва да бъдат преместени. Преместеното население обикновено се отчита точно, тъй като компаниите, които строят язовирите, плащат обезщетения на засегнатите лица. За разлика от глобалните преброявания за населението, подобни местни отчитания предоставят изчерпателни данни за броя на населението на място, които не са изкривени от административните граници. След това ги комбинирахме с пространствена информация от сателитни снимки“, обяснява Ланг-Ритър.

Не всички обаче са убедени в резултатите от проучването. В разговор с New Scientist Стюарт Гител-Бастен от Хонконгския университет за наука и технологии изказва предположението, че резултатите може да не са приложими в световен мащаб, тъй като е поставен силен акцент върху Китай и други места в Азия. Той отбеляза: „Мисля, че е много голям скок да се твърди, че на места като Финландия, Австралия, Швеция и т.н., както и другаде с много усъвършенствани административни системи за регистрация, има голям недостиг на данни въз основа на една или две точки.“

Въпреки това проучването подчертава проблемите с начина, по който се събират данни за населението от селските райони, особено в развиващите се страни, както и в засегнатите от кризи области, които не са били индустриализирани. Например, наборите от данни GRUMP и WorldPop използват сателити за проследяване на населението чрез търсене на нощни светлини, но тази техника има потенциала да игнорира райони, в които няма електричество…

Ако искаме да разберем по-добре нашата планета, отстраняването на тези пропуски в данните е от решаващо значение. По-точното картографиране на населението може да доведе до по-добро разпределение на ресурсите, по-добро планиране на инфраструктурата и по-задълбочено разбиране на човешкия живот.

„В много страни може да няма достатъчно данни на национално ниво, затова те разчитат на глобални карти на населението, за да подпомогнат вземането на решения: Имаме ли нужда от асфалтиран път или от болница? Колко лекарства са необходими в даден район? Колко души могат да бъдат засегнати от природни бедствия като земетресения или наводнения?“, коментира Ланг-Ритър.

„За да осигурим на селските общности равен достъп до услуги и други ресурси, трябва да проведем критична дискусия за миналите и бъдещите приложения на тези карти на населението“, заключава той.