Мистериозната история на Зелените деца от Уулпит

Историята на зелените деца от Уулпит е описана само в две хроники, като нито една от тях не предоставя сведения на свидетели. Подробностите в двете също се различават, а и въобще като цяло историята е широко оспорвана по отношение на нейната легитимност. И все пак…

Според сведенията тя се случва по време на управлението на крал Стивън (1135-1154 г.) или крал Хенри II (1154-1189 г.), като първата е написана от английския историк Уилям от Нюбърг в труда му „Historia rerum Anglicarum“ (1196-98 г.). А вторият – от английския летописец Ралф от Когесхол в съчинението „Chronicon Anglicanum“ (1200-99 г.).

Историята на зелените деца от Уулпит

Легендата започва някъде в средата на XII в., около 1150 г., по време на период от историята на Англия, наречен „Анархията“ – 19-годишна гражданска война, предизвикана от това, че женската наследница на английския престол е свалена от роднина от мъжки пол.

Действието се развива в древното английско село Уулпит, Съфолк, а името му идва от староанглийското „wilf-pytt“, което означава „яма за лов на вълци“, каквато имало в селото.

Докато жънат нивите в близост до ямата, жителите на селото се натъкват на две малки деца: момиче и момче, облечени в необичайни дрехи, които говорят на неразпознаваем език, а кожата им е яркозелена.

Двамата са отведени в дома на оръженосеца от XII в. сър Ричард де Калн, където им дават храна, която обаче те веднага отказват. Селяните предлагат на децата най-различни храни, но те отказват да ядат каквото и да било в продължение на дни. Докато не попадат на зелен фасул, растящ в градината на Калн – който децата откъсват и изяждат суров.

В продължение на много месеци двамата оцеляват само на зелен фасул, но накрая развиват апетит и към хляба. След като живеят известно време с Калн, те се преориентират към по-балансирана диета и зелената им кожа започва да избледнява.

Макар че разказите се различават, някои твърдят, че момчето почива малко след покръстването на двойката, което намеква за връзка между двете събития, но както и много други детайли в тази история, доказателства липсват. Други твърдения посочват, че момчето починва преди да бъде кръстено, а някои твърдят, че починва малко след като е намерено.

Когато момичето пораства, то в крайна сметка се научава да говори английски език и вече е в състояние да разкаже историята за това откъде идват тя и брат ѝ.

„Ние сме жители на земята на свети Мартин, който се радва на особена почит в страната, която ни е родила.“

Тя описа страната, като казва, че Англия е доста по-различна, въпреки че родината ѝ също е християнска и има църкви.

„Ние не знаем [как сме пристигнали тук]; помним само, че един ден, когато пасяхме стадата на баща си на полето, чухме силен звук, какъвто сега сме свикнали да чуваме в „Сейнт Едмънд“, когато бият камбаните; и докато слушахме звука с възхищение, изведнъж станахме сякаш омагьосани и се озовахме сред вас на полето, където жънехте.“

В някои разкази се описва, че децата се впускат в пещера, докато слушат звука на камбаните, който следват, докато не се озовават в Уулпит. Друг твърди, че са последвали стадото си в пещерата и така се губят, а трети твърди, че чуват силен шум и изведнъж се озовават на дъното на вълчата яма.

„Слънцето не изгрява над нашите сънародници; земята ни е рядко развеселявана от лъчите му; ние се радвме на здрач, който при вас предшества изгрева или следва залеза. Освен това има една светла страна, която не е далеч от нашата и е разделена от нея с много голяма река.“

Момичето твърди, че тази земя е подземна и всички жители имат същата зелена кожа като нея и брат ѝ.

Тя работи за Калн в продължение на много години и според сведенията приема името Агнес Баре и се омъжва за архидякона Ричард Баре от близкия град Кингс Лин. Твърди се, че има поне едно дете, но отново – всичката тази информация не е потвърдена.

Теории

Въпреки че все още не е ясно дали нещо от тази история е вярно, съществуват редица популярни и вероятни теории, свързани както с произхода на децата, така и с тяхната зелена кожа.

Предполага се, че те може да са потомци на фламандски имигранти, които пристигат в близкия град Форнъм Сейнт Мартин през XII век. Форнъм е отделен от Уулпит от река Ларк, която може да е реката, спомената от момичето.

По време на управлението на крал Хенри II в битката при Форнъм са убити много от имигрантите и според тази теория децата може да са останали сираци от войната и да са били недохранени и болни по време на престоя си сами в гората. Това би обяснило неразпознаваемия им език като холандски, а необичайните им дрехи – като фламандски. Възможно е децата да са живели в близката Тетфордска гора, където заради гъстата дървесна покривка може да изглежда, че е настъпил постоянен здрач.

Но нека не пренебрегваме най-необичайната част от историята – тяхната зелена кожа.

Всъщност има няколко състояния, които могат да причинят зелена кожа. Хипохромната анемия, наричана още хлороза или „зелена болест“, се причинява от тежко недохранване, което се отразява на цвета на червените кръвни клетки и кара кожата да придобие зелен оттенък. Тази теория се подкрепя от разказа за връщането на цвета на кожата им след известно време балансирано хранене.

Малко по-неприятна причина би могло да бъде отравяне с арсен, за който е известно, че оцветява кожата в зелено. В една от историите, докато са били под грижите на граф от Норфолк, децата са били отровени с арсен и оставени да умрат в гора близо до границата между Норфолк и Съфолк.

След като разгледахме вероятните обяснения, нека да разгледаме невероятно малко вероятните.

Извънземни. Някои изглежда са възприели твърде буквално фразата „малки зелени човечета“, твърдейки, че разказът на момичето за дома им звучи като от друг свят. В книгата „Анатомия на меланхолията“ от Робърт Бъртън от 1621 г. се твърди, че децата „паднали от небето“, а в статия за списание Analog от Дънкан Лунан от 1996 г. това твърдение се дублира; Лунан описва родната им планета като уловена в синхронна орбита около слънцето, така че е била възможна за обитаване само една тясна тъмна зона, между кипяща гореща повърхност и замръзнала такава.

Привидното появяване на децата от вътрешността на яма или пещера, съчетано с тълкуванията на собствените думи на момичето, също вдъхновява предположения, че те идват от подземен свят.

Въпреки че легитимността на историята е чисто спекулативна, зелените деца от Уулпит са вдъхновили безброй романи, стихотворения и пиеси, издържали проверката на времето и вече продължават да съществуват повече от 8 века.