Мексиканската версия на баба Яга
Легендите за зли старици, които се интересуват от крехко детско месо, най-вероятно трябва да бъдат забранени със закон, имайки предвид психологическите щети, които могат да нанасят. Имаме си баба Яга, която по една или друга причина получава украински, руски и балкански корени – за последната се борим толкова жестоко, че дори не разбираме защо е необходимо да ѝ се обръща толкова внимание. След това ще открием, че съществуват и други европейски митични същества, известни с подобни апетити.
Такава е Ламия, която се храни с точно такива, както и Румпелщинскин, който се опитва да краде деца. Според изследователите на местен фолклор, някои от най-жестоките фолклорни създания са родени в Мексико. Не трябва да се изненадваме от този факт, това е страна, която обръща внимание на денят на мъртвите, а какво да мислим за фолклорът и дисциплинирането на децата. Уважаеми читатели, запознайте се с Ла Лорона – плачещата жена.
Това е латинска легенда, разказваща историята за привидение, което обикаля реките и водоемите, търсейки своите изгубени деца. След като повечето изследователи и специалисти по латински фолклор започват да превеждат историята, не откриват някаква трагедия, а по-скоро приказка на ужасите. В повечето източници се говори за чудовище или призрак, който успява да открадне душата на изгубените деца в гората, но повече източници посочват, че често и възрастни могат да се срещнат с Ла Лорона.
Каква точно е легендата? Най-старите архиви посочват, че Ла Лорона е на няколко века и се появява по времето на конквистадорите. Историята наистина се променя и разказва по различен начин в някои региони, но общото е, че винаги се говори за дух на жена с името Мария. Тя е била красива и очарователна, успява да улови сърцето на заможен мъж, който има два сина. Въпреки усърдието на новия съпруг да я покрие със злато и да спечели нейното внимание, бракът не успява да издържи много дълго.
След като осъзнава, че Мария няма да го обича, защото парите са били в основата на нейното внимание. Опитите му не спират и той постоянно ще се стреми да докаже колко по-добър е. Синовете му ще останат без никакво внимание, но още по-лошото е, че и съпругът ще се измори да печели сърцето на Мария, следователно ще се насочи към други дами. Щом красавицата видяла изневярата, отишла до реката с доведените си синове и ги удавила. Осъзнавайки своя грях, тя помолила Бог за прошка и също се удавила.
Легендата продължава с това, че Ла Лорона плава по водата и се носи като бял пушек. Неспокойният дух често може да се чуе как плаче, а децата са предупреждавани да не се доближават във вода, защото Ла Лорона ще ги помисли за своите собствени и отново в яростта си ще ги убие.
Развитието на легендата продължава и по още редица други начини, особено след като открием, че вариациите идват от регионите имат своя интерпретация. В някои версии се твърде, че жената е обвинявала децата за брака си и е решила да се отърве от тях. Главната поука е, че ако се чуе плач в близост до реката, човек трябва да бяга много далече.
Нещо още по-трагично е, че тази история се разказва на децата, които навършват 6-годишна възраст. Тя се е превърнала в главното чудовище за възпитание. Тя е торбалан и баба Яга в едно, когато стане въпрос за деца, които скитат по тъмно или още по-лошо, ходят без родителско тяло до реката. Легендата определено върши работа, особено в градове с водоеми.
Макар и историята да е за река, някои по-мъдри хора бързо са решили да интегрират чудовището в язовири и езера. Всяка една легенда, без значение от произхода, посочва и една основна задача за младите – да бяга далече. След като „Красавицата и звяра“ е приказка, която трябва да докаже, че уредените бракове са нещо напълно нормално, какво е посланието тук? Кратко и ясно – не стойте навън, когато започне да се стъмва.
И до днес никой не може да каже нещо повече за произхода на това митично същество. Мексико я приема за своя, макар и миграцията и обмяната на легенди да се е случвала и много по-рано. Дори и след миграцията на мексиканци в Латинска Америка, както и в САЩ, фолклорът продължава да се пази и предава на следващото поколение. Една от най-старите запазени версии се базира на Ла Малинче. Това е историята на дъщерята на вожда на ацтеките. Тя е продадена за робиня от родната ѝ майка и по-късно е наказана за дързостта си.
Ла Лорона съществува като един важен елемент от мексиканската култура, тя показва желанието на местните да запазят своята култура и да продължават да се борят, дори и в неблагоприятно време. Възможно е да съществува, за да помогне на хората да преминат през по-трудни ситуации, приемайки малко по-лесно смъртта и предателството. Едва ли някой може да забрави наказанието за призрак, който се носи над водата.
Изводът също се модифицира по различен начин в Латинска Америка. Някои жени се страхуват от легендата, изразявайки безпокойство, че могат да бъдат толкова лоша майка, колкото някога е била и самата Ла Лорона. Други жени смятат, че това е история за демон, който никога не е имал човешка форма.
Към настоящият момент знаем, че легендата за Ла Лорона е официална културна ценност на Мексико Сити. Политиците настояват да бъде запазена завинаги като културно наследство и приемат за верифицирани всички налични и посочени фактори. Най-вероятно Мексико има далеч по-добри символи, с които да се идентифицира, но все пак говорим за приказка, която е оцеляла векове и учи децата на благоприличе, а именно – стой далече от вода и се прибирай преди да стане тъмно.
