Лепило предполага, че неандерталците са били по-умни, отколкото си мислехме

Вид комплексно лепило, което бе открито върху каменни инструменти, изработени от неандерталци, даде на изследователите нов поглед върху интелигентността на този изчезнал човешки вид. Направено от смес от битум и охра, многокомпонентната смес наподобява използваната от ранния Хомо сапиенс в Африка, което показва, че древните ни братовчеди може да са имали подобно ниво на познание като нашите собствени предци.

Известно е, че подобно на ранните съвременни хора неандерталците са използвали брезова смола като вид лепило за закрепване на каменни остриета към дървени дръжки. А по-изтънчените смеси, съдържащи охра, са били приписвани само на нашия вид – поне досега.

Сега обаче нов анализ на 40 000-годишни каменни инструменти от емблематичния обект Le Moustier във Франция – който дава името си на Мустерския технологичен комплекс, свързван до голяма степен с неандерталците от средния палеолит – сочи друго. Химическият анализ на цветните остатъци върху пет инструмента, изработени от неандерталци, разкрива следи както от гьотит охра, така и от битум – компонент на суровия нефт.

Следи от древното лепило върху каменен артефакт.
Снимка: Staatliche Museen zu Berlin, Museum für Vor- und Frühgeschichte, снимка: Ewa Dutkiewicz

„Бяхме изненадани, че съдържанието на охра е повече от 50%“, обяснява авторът на изследването Патрик Шмид в изявление. „Това е така, защото въздушно изсъхналият битум може да се използва непроменен като лепило, но губи лепилните си свойства, когато се добавят толкова големи количества охра.“

Поради това изследователите стигат до заключението, че сместа е била неподходяща за хафтинг (процес, чрез който някакъв артефакт се прикрепя към дръжка), но може да е изпълнявала друга функция. Например сред африканските хомо сапиенси лепилата, които съдържат охра, понякога са били използвани за удобно покритие на каменните инструменти, като са премахвали необходимостта от дръжка и са действали като директна точка на контакт между инструмента и ръката.

За да проучат как тази конкретна смес може да е била използвана от неандерталците от Льо Мустие, авторите на изследването провеждат собствени експерименти, използвайки каменни инструменти и различни формули на древните лепила. При ръкохватките, изработени от чист битум, те установили, че веществото оставя „лепкави петна по ръката, които трудно се отстраняват“.

Смесите, които съдържат 55% гьотит охра, обаче „се усещат по-твърди и не са лепкави на допир“.

„При боравене с такава хватка битумът не залепва по ръцете“, пишат изследователите. „По този начин смесването на високи количества охра с пресен битум представлява предимство за такива композитни инструменти.“

Чистият битум е твърде лепкав, но добавянето на охра го прави по-удобен.
Снимка: Schmidt et al., Sci. Adv. 10, eadl0822 (2024)

Въз основа на тези констатации авторите на изследването стигат до заключението, че неандерталците са използвали сместа, тъй като тя е била достатъчно лепкава, за да подобри захвата на каменния инструмент, но не толкова лепкава, че да залепне за ръцете им. По този начин тя е била идеалният материал за използване като ръкохватка.

„Тези изумително добре запазени инструменти показват техническо решение, което в голяма степен прилича на примери за инструменти, изработени от ранните съвременни хора в Африка, но точната рецепта отразява „завоя“ на неандерталците, който е производството на ръкохватки за ръчни инструменти“, казва авторът на изследването Раду Йовита.

Подобно нововъведение става още по-впечатляващо, когато се има предвид, че най-близкият източник на битум до Льо Мустие е било нефтено находище на около 200 км на юг, докато охрата би била събирана от разкрития на около 50 км северно от древния обект.

Според авторите на изследването събирането на тези две съставки с конкретна цел „предполага когнитивни процеси, като планиране на бъдещето и въображение“.

„Сложните лепила се смятат за един от първите изрази на съвременните когнитивни процеси“, казва Шмид. „Това, което показва нашето изследване, е, че ранните хомо сапиенси в Африка и неандерталците в Европа са имали сходни мисловни модели.“