Руският сериал „Бригада“ със сигурност показва една малко по-различна московска реалност на организираната престъпност. Алексей Сидоров прави истински шедьовър и макар на моменти да забелязваме, че самата „Бригада“ не блести с огромни ефекти, можем да признаем, че голяма част от актьорите ще успеят да създадат една добра и качествена история, показваща реализъм и доста актуални сцени – сериалът продължава да е актуален и до днес и ясно да представя развитието на руската мафия по време на 90-те години на миналия век.
Да, по някакъв начин откриваме и някаква по-възвишена романтизация и представянето на злодеите като ангели, но както вече сме чували, няма ангели в ада. И това ни кара да обърнем внимание на главният герой, който критиците описват като неофициалния Саша Белов. Възможно е Алексей Сидоров да е грабил с пълни шепи от неговия живот и като цяло да се е постарал да го направи много точно. Все пак нека видим и кой точно е истинския архетип на Саша Белов – Сергей Иванович Тимофеев.
Същият е роден на 18 юли 1955 г. в село Клин. Руснак по националност, Сергей учи и работи като шофьор на трактор в местното ТКЗС. Неговата истинска страст се оказва спорта, като още в училище се занимава с вдигане на тежести и гимнастика. През 1973 г. получава повиквателна за армията и служи в така наречения елитен Кремълски полк. През 1875 г. Тимофеев заминава за Москва със свой съученик и се настанява в общежитие в Орехово-Борисова зона. Там работи в департамента по механика.
Москва дава много повече възможности и след като има физика, Сергей се насочва към ръкопашния бой и западните бойни изкуства. Освен тази страст, открива и първата си съпруга, с която заживява веднага след сватбата. Освен работа като механик, започва да се занимава с частни таксита, които обаче не носят някакви сериозни приходи. В средата на 80-те години се среща със своята потенциална бригада – местните пънкари от Орехово, които започват да правят фалшификати на всичко, което могат да намерят.
Новият бизнес носи средства, но и врагове. Полицията стига по стъпките на Тимофеев и през 1989 г. е задържан от властите. Причината е, че има конфликт с бригада дърводелци и представители на Азербайджанската диаспора в Москва. Въпреки всички настоявания за задържането и изпращането в затвор, разследващият Владимир Новиков отказва да започне дело, тъй като използва само доказателствата за този случай.
Освобождаването позволява на Сергей да сложи ръка на всички таксита в града, частни шофьори на камиони, автокрадци и други специални кадри в покрайнините на Москва. Влиянието му и реномето сред местните пънкари продължава да се повишава, неговият по-малък брат Иванич ще поеме контрола на част от групите и ще помага за по-добрата работа.
Москва се променя бързо, а с нея и управниците. Горбачов пуска специален закон за коопериране и Тимофеев ще побърза да създаде своя група за помощ на властта, изградена изцяло от бивши млади спортисти. Крайният резултат е, че властта ще получи само проблеми – Тимофеев ще се занимава изцяло с рекет, а той самият ще се радва на нов прякор „Силвестър“. Кръщават го така, защото по онова време се интересува от холивудски филми и оценява филмите на Сталоун.
Организацията се разраства и с нея идват първите проблеми с чеченците. Пазарът на южното пристанище е апетитна хапка и често се стига до сблъсъци. Кавказците също имат своите претенции и Силвестър ще бъде принуден да се срещне с чеченците и да преговаря за коопериране и установяване на контрол. Ако си спомняте историята на Бригада, същото се случваше и в този сериал, поне в първите няколко епизода на сериала.
Съюзът с друга група на Сергей Михайлов (Мика) позволява на Тимофеев да работи и диша малко по-спокойно.
През 1989 г. Тимофеев, Михайлов, Виктор Аверин (Авера) и Евгени Люстарнов (Люстрик) са задържани за изнудване на фондова корпорация. Тъй като законът няма никакви доказателства за колективният натиск, само Тимофеев отива в затвора и лежи там до 1991 г. Някои твърдят, че е излязъл по-рано, защото е полагал труд.
Веднъж след като е на свобода, Тимофеев създава своя собствена криминална структура. Научил е урока за орташкото месо и започва да избира само специално проверени кадри. Отново за кратко време успява да навлезе в пазара на своите съперници в Южна Москва. Неговите обекти включват кафенета, ресторанти, нощни клубове и закрила на някои от по-крупните бизнесмени. В последствие много от тях ще признаят, че са били затворници на мафиота.
Неговата престъпна група ощетява останалите и скоро започва една очаквана гангстерска война. С помощта на рушвети, същият кадър се издига до върха и се позиционира в един от най-високите кръгове на влияние. В един момент групировката започва да работи с организацията на Солнцево, която дава още предимства за битка с останалите етнически групи в Москва.
Странното е, че като московски кръстник на организираната престъпност, той често използва услугите на други групи и заменя територии. Успява да приватизира парцели от летището в Домодедово, също така се сдобива с металургичен бизнес и дялове от други индустрии. В един момент става твърде влиятелен и набиващ се на очи, въпреки опитите му да бъде малко по-невидим.
През 1992 г. се жени за Олга Жлобинская и получава израелски паспорт. Олга ще стане директор на Московска Търговска банка и Борис Березовски ще вкара цялата търговска структура на всички автомобилни руски фондове. Банката забавя плащанията на Березовски. През 1994 г. Силвестър вече е в конфликт с доста други играчи на бойното поле в Москва, включително и с етническите. Поема контрола на почти всяка една банка, премахвайки пречките пред себе си.
Тимофеев започва да се вълнува и от петролния бизнес, защото там се появяват конфликти с лидера на Партията на Атлетите на Русия. Отари Квантрисшвили отказва да предостави своята рефинерия и на 5 април 1994 г. е застрелян в главата от снайпер. Всички посоки водят към Силвестър, който по това време има способностите да намира правилните хора за тази операция.
През лятото на 1993 г. Силвестър лети до САЩ и се среща с Япончика. Твърди се, че тогава получава благословията да ръководи всичко в Москва. Мнозина отричат тази история, но журналистът Андрей Константинов посочва, че през юли 1994 г. Иванков е имал разногласия с Тимофеев, което води до проблеми в Орекховската групировка за контрола на наркотиците в Москва. Същото посочват и някои други вестници, които потвърждават, че Силвестър трябва да поеме контрола на нарко бизнеса в Москва.
Леонид Ройтман – кадър на американска, украинска и руска групировка – дава интервю и признава, че Тимофеев е бил в САЩ. Там е имал лоша среща с Иванков, която завършва с решението му за убийство. Срещата се случва във Филаделфия и за щастие на жертвата, някой успява да вразуми Иванков, преди да се премине към действия.
На 7 юни 1994 г. избухва кола бомба до автомобила на Березовски. Експлозията убива шофьорът му, а той самият е в болница. Скандалът се позиционира в медиите и скоро Елцин издава заповед за разследване на Московската Търговска Банка, която връща обратно фондовете му. На 14 юни 1994 г. Олга Жлобинская и няколко човека от групата на Тимофеев са задържани. На 17 юни избухва бомба пред офиса на Обединена банка, чийто главен акционер е и участник в ЛогоВаз. По това време се твърди, че преди септември 1994 г. Силвестър разполага с бригада от поне 80 боеца и убиеца.
На 13 септември 1994 г. в 7 часа Тимофеев умира от експлозия в личния си Mercedes-Benz. Возилото официално било собственост на бизнесмена Андрей Бокарев, а самата кола не е била бронирана. Твърди се, че е взривен с бомба, поставена на радиото на автомобила (още една сцена от Бригада). Някои от приближените на мафиота остават на мнение, че бомбата е поставена на автомивката. Според информация на ФБС, някой поставя с магнит допълнителни 400 грама от тротил. Експлозията става веднага след като Тимофеев вдига телефона. Останките от мобилния апарат са открити на около 11 метра от ударната вълна.
Убийството на Силвестър поставя и цялата организация в капан. Никой не подозира и никога не е подозирал, че този човек може да бъде убит, въпреки многото врагове. Някои източници посочват, че поръчката е направена от Япончик. Други твърдят, че е убит от организацията „Бяла стрела“. Екстрадацията на Марат Полянски – личният бодигард на Силвестър – ще дойде с още едно твърдение. Гардът е на мнение, че извършителят е Буторин и той не веднъж се е заканвал. Братът на Тимофеев живее малко по-дълго – до 2008 г. Твърди се, че умира при пожар на собствения си апартамент, но малцина вярват на това.
Снимки: Webcafe