Кой е истинският образ зад Ханибал Лектър
През 1991 г. Томас Харис пише новелата „Червеният дракон“ и разказва историята за садистичния канибал д-р Ханибал Лектър. Тя запалва толкова много хора, че много скоро ще се превърне в трилогия, която всички бихме искали да видим. Нещо повече, читателите харесват много образа на вежливия изверг с невероятни гурме апетити. Не случайно и Антъни Хопкинс получава правото да оформи мрачната картина през същата година, когато се появява филмът „Мълчанието на агнетата“.
Според филмовият институт през 2003 г. Антъни Хопкинс изиграва ролята на най-жестокият филмов злодей на всички времена.
И докато за мнозина Ханибал е повече от свиреп и зловещ, можем да потърсим оригиналното вдъхновение на Харис. И както винаги се случва, писателите често намират вдъхновение от истинските хора. Преди да седне пред пишещата машина, за да даде на света този филмов шедьовър, 23-годишният Томас работи като журналист и през 60-те години на миналия век успява да стигне до затвора Нуево Леон в Монтерей, Мексико.
Снимка: By Source (WP:NFCC#4), Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=56761155
Там ще се запознае с американеца Дайкс Аскю Симънс. Задържан е за тройно убийство. Дайкс е освидетелстван и обявен за луд. При опит за бягство ще се срещне с една друга интересна личност, която мнозина по-късно ще разпознаят като Ханибал Лектър. Истината е, че по това време Харис отива да се запознае със Симънс, но в болничното крило на затвора работи добре познатият Алфредо Бали Тревино – психологът, който рисува профила на Симънс.
Тревино е описан като малък, дребен човек с червена коса и изключителни ораторски умения. Още с първите си думи демонстрира своето харизматично господство. След серия кратки въпроси, двамата започват да говорят за американеца. Интересът към убийците е голям по това време в медията. Професионалният анализ показва, че Дайкс е преживял много и именно този опит по-късно е дал воля на съзнанието му да започне да убива. Междувременно Тревино се оказва дори малко аругантен относно серийните убийци.
Двамата прекарват доста време, но тайната се разкрива на тръгване. Психологът не е служител в затвора, а задържан и обвинен. Прекарал е доста време зад решетките, но понеже проявява интерес към различните случаи, на него е позволено да асистира на лекарите. Интересите към психологията са само една част от уменията на осъдения, а качествата му със скалпел са още по-впечатляващи. За Алфредо казват, че може да разфосова човек на части и да го събере в малка кутийка, което автоматично елиминира шансовете му за свобода.
Тревино не винаги е бил точно такъв, мнозина не разбират какво се е пречупило в съзнанието му, за да започне да убива. Според мнозина, бащата е напрегнал изключително много младежа и го е принудил да учи по-сериозно. Като стажант през 1959 г. Алфредо се скарал със своя приятел Хесус Кастило Рангел за пари или евентуално за желанието му да се ожени за жена, макар и двамата да били в хомосексуална връзка. Следва зловещ скандал, който води до убийство. Алфредо наистина прави сериозна дисекция на своя приятел, поставя го в кутия и го заравя в близко ранчо.
В последствие е разкрит и след няколко по-сериозни разпита ще признае всичко. Осъден е на смъртна присъда през 1961 г. – при това е един от скандалните случаи със смъртна присъда. За съжаление това е единственият случай за присъда. Според досиетата на полицията, в същия период, когато Тревино е активен, редица стопаджии изчезват. Никой не може да го докаже и остава само престъплението извършено по любов.
Снимки: By Source (WP:NFCC#4), Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=42621874
Дори и в затворът, Бали продължава да демонстрира своята класа, облечен е в по-цветни костюми, носи тъмни очила и златен часовник. Продължава да практикува меицина сред другите затворници и се смята, че е добър в това, което прави. Присъдата му е отменена след 20 години зад решетките получава замяна на присъдата и е изпратен в стария си квартал, където да помага на болните и бедните, често го прави напълно безплатно.
Съгласява се да даде интервю през 2008 г., само няколко месеца, преди да почине от рак на простата. Една особена подробност е, че отказва да говори за своите престъпления и заявява, че не иска да събужда духовете си. Това е историята на първоначалното вдъхновение, но нека не забравяме, че Харис има възможността да прави и други интересни разследвания. През 1999 г. група детективи, които се познават с автора, заявяват, че части от почерка на Ханибал може да се забележат в хора като Тед Бънди и Едмунд Кемпър, а към това може да се добави и Исей Сагава.
Харис си спомня, че някога е чел историята и на още един канибал – Уилям Койнър. В последствие автора на една от най-вълнуващите трилъри ще признае, че е успял да сглоби чудовището от няколко образа, Тревино е един от тях. Ако обаче се чудите къде човек може да открие по-сериозното вдъхновение, отговорът се крие в болницата за криминално осъдени душевно болни в Балтимор. Именно там авторът се запознава и с другата тъмна страна на Луната, където всеки може да сподели своята лудост.
