Къщите на смъртта: Какво е да си пациент във викторианска болница

През 1825 г. посетителите на болницата „Сейнт Джордж“ в Лондон откриват гъби и личинки във влажните, мръсни чаршафи на пациент, който се възстановява от сложна фрактура. Смутеният мъж, вярвайки, че това е нормално, не се е оплакал от условията – нито пък някой от останалите пациенти в неговата стая смятал, че мизерията е по някакъв начин недостойна. Онези, които имат късмет да бъдат приети в тази и други болници през епохата, попадат на подобни ужаси.

Днес ние мислим за болницата като пример за санитария. Късните джорджиански и ранните викториански болници обаче са всичко друго, но не и хигиенични. „Главният ловец на буболечки“ в дадена болница – служител, чиято работа е да чисти матраците от буболечки – е позиция, платена по-добре от хирурзите по това време. Всъщност дървениците са толкова често срещани, че „ловецът“ Андрю Кук твърди, че е изчистил над 20 000 легла от насекоми през кариерата си. Болниците са места за култивиране на инфекции и осигуряват само най-примитивните съоръжения за болни и умиращи, много от които са настанени в отделения със слаба вентилация или достъп до чиста вода. В резултат на тази мизерия тези места стават известни като „Къщи на смъртта“.

Редица лондонски болници през първата половина на 19 век са преустроени или разширени в съответствие с изискванията, поставени пред тях от нарастващото население на града. Повечето болници обаче остават пренаселени, мрачни и лошо управлявани. Очаква се асистент хирургът в „Сейнт Томас“ да прегледа повече от 200 пациенти за един ден. Болните често изнемогват в мръсотия за дълги периоди, преди да получат медицинска помощ.

Нехигиеничните условия създадоха опасна среда за затворените зад стените на болницата. Бременните жени, които претърпяват вагинални разкъсвания по време на раждането, са особено изложени на риск, тъй като тези рани са добре дошли за бактериите, които лекарите и хирурзите пренасят. През 40-те години на 19 век се изчислява, че повече от 1000 майки умират всяка година от пуерперална треска, причинена от бактериални инфекции в Англия и Уелс. Но пуерпералната треска не е единственият убиец. Много жени също почиват от абсцеси на таза, кръвоизливи или перитонит – последното е ужасно състояние, при което тъканите, които покриват вътрешната стена на корема, се възпаляват.

Болниците вонят на урина, повръщано и други телесни течности. Миризмата е толкова силна, че служителите понякога се разхождаха с кърпи на носа. Хирурзите също не миришат точно на рози. Бъркли Мойнихан – един от първите хирурзи в Англия, който използва гумени ръкавици – си спомня как той и колегите му сменят собствените си дрехи преди операция с древни одежди, които често са сковани от изсъхнала кръв и гной. Те са на пенсионирани членове на персонала и се носят като почетни значки от гордите си наследници, както и много други елементи от хирургическо облекло. В резултат на това хирурзите носят със себе си недвусмислената миризма на гниеща плът, която хората в професията весело наричат „добрата стара миризма на болница“.

Освен неприятните миризми, в атмосферата в болниците витае и страхът. Хирургът Джон Бел пише, че е лесно да си представим душевните страдания на болничния пациент, който чака операция. Той редовно чува „виковете на онези, на които в момента им правят това, което скоро ще се направи на него“, а след това ще види как изнасят страдалците, за да ги върнат обратно в леглото им.

В този период е по-безопасно да се прави операция у дома, отколкото в болница, където смъртността е три до пет пъти по-висока, отколкото в домашни условия. Тези, които минават под ножа, го правят в краен случай и обикновено са смъртно болни. Малко хирургични пациенти се възстановяват без инциденти. Мнозина или умират, или едвам се връщат до само частично здраве. Тези, които нямат достатъчно късмет да стигнат до болницата, често стават жертва на множество инфекции, повечето от които са фатални в ерата преди антибиотиците.

Анатомия на болката: 5 жестоки викториански процедури

Дупки в черепа
За да облекчи напрежението в главата на пациента си, викторианският хирург може да извърши процедура, известна като трепанация, при която се пробива дупка в черепа.

Мастектомии
Още преди откриването на анестетици, хирурзите често извършват мастектомии на пациенти с рак на гърдата. Те използват инструмент, подобен на кука, за да повдигнат меката тъкан, преди да направят два широки прореза около гърдата, за да я премахнат.

Разкъсване на корема
Специалистите, наречени „разкъсвачи на корема“, премахват туморите на яйчниците в процедура, известна като овариотомия. Прави се дълъг разрез през корема, който често се превръща в източник на сепсис. Понякога нормалните яйчници също се отстраняват – за лечение на „менструална лудост“, мастурбация и случаи на психични разстройства.

Литотомия
Литотомията се използва за премахване на камъни в пикочния мехур и е една от най-страховитите хирургични процедури по това време. Прилага се най-често при пациенти от мъжки пол. Хирургът набива метален прът по пениса на пациента и проряза фиброзния мускул на скротума, след което плъзва пръстите си в отвора, за да отстрани камъка.

Ампутация
По време на ампутация хирургът прави разрез по обиколката на крайника, отдръпвайки кожата и мускулите и след това срязва костта. Способен хирург би могъл да направи това и да свърже артериите за малко под две минути.

Самaта операционна театър е също толкова мръсен, колкото и хирурзите, работещи в нея. Тя често се пълни до гредите със студенти по медицина и любопитни зрители, много от които довличат със себе си и мръсотията на ежедневието. Хирургът Джон Флинт Саут отбелязва, че бързането и борбата да се намери по-хубаво място в операционна зала, не е по-различно от това за място в една игрална зала. Хората се тъпчат като херинга в консерва, като тези от задните редове непрекъснато се блъскат за по-добра гледка. Понякога операционната може да бъде толкова претъпкана, че хирургът да не може да оперира, докато не бъде поопразнена малко.

Повечето операционни зали изглеждат горе-долу еднакво през тази епоха. Те се състоят от сцена, частично затворена от полукръгли трибуни, който се издигат една над друга към голям прозорец, осветяващ зоната отдолу. В дните, когато облаците закриват слънцето, сцената се осветява от дебели свещи. В средата на стаята има дървена маса, изцапана с издайническите знаци от минали кланета. Не всички пациенти са легнали. Преди зората на анестетиците през 40-те години на 20 век, мнозина са седнали изправени на повдигнат стол. Това им пречи да се мърдат много, когато ножът на хирурга започна да рови в плътта им. Не е изненадващо, че те понякога са завързвани с кожени каишки. Под краката им подът е обсипан с дървени стърготини, за да попие кръвта. В повечето дни писъците се смесват с ежедневните шумове, които се носят от улицата отдолу, където децата се смеят, хората си приказват, а каруците потропвват.