Кървавите игри на Милошевич за политическо надмощие
Едва ли Емир Кустурица е подозирал колко прав може да бъде, когато е създавал своя прословут филм Underground. За някои може да се смята, че е предсказал бъдещето, за други е просто някакво милеене за славното минало на една страна, която влезе в твърде много противоречия и на финала на своето съществуване успя да се превърне в един не толкова успешен, нито красив социален експеримент.
Единственото, което знаем в този случай е, че НАТО успя да удари фабриката за Yugo, което и до днес от гледна точка на автомобилостроенето е една повече от прекрасна новина за всички, които така или иначе още от самото начало са направили грешката да го закупят. Въпросният филм, поне за мнозина, остава запомнен с един много специален цитат:
„И запомни, не е война, докато брат-брата не убие.“
Лентата излиза през 1995 г., но години по-късно ще открием, че когато идва краят на източното влияние върху тази страна, заръката за една политическа война ще се изпълни и братята ще започнат да се избиват. Не може и не трябва да приемате това като любовната история и едно перфектно предателство между Слободан Милошевич и Иван Стамболич. В битката за власт няма правила, но интересното тук е, че най-добрите приятели могат да се превърнат в съвършени врагове.
И има причина – единият идва от семейството на политици, възпитан е за новата идея на комунистическата партия и има достатъчно пътеки, способни да го изведат до върха. Стамболич е описван като по-щедър и дори по-свободен лидер, който вижда бъдеще в реформите на комунистическата партия, неговият чичо Петър вече е бил президент, следователно семейството е познато, а и Иван не идва без някакви почести. В очакването на новия елит, бъдещият лидер ще премине през всички необходими стъпки, първо ще започне да работи във фабрика, след това ще се насочи към университета. Отруденият член на партията трябва да има образованието, за да продължи своя път напред, но точно там ще срещне своя най-голям приятел и най-голям враг – Слободан.
Като амбициозен студент по право, първата му работа е бързо да се закачи като сянка за детето на партийното величие. Някои общи познати споделят, че двамата се разделяли само за посещение на тоалетната. Приятелството започва да се засилва, Слободан ще стане кръстник на децата на Стамболич. Жестът се връща през 1965 г., когато Слободан избира Иван за кум на своята сватба. Така идва и първият подарък – директор на Техногас – Югославска газова компания. Когато продължава напред в кариерата си, Иван винаги ще изпраща Милошевич на стария си пост.
През 70-те години го прави директор на Белградската банка – една от най-големите по това време. Само две години по-късно, когато Иван вече е президент, Слободан получава комунистическата партия. Какво може да се обърка и какво изобщо липсва на сянката, която винаги има необходимото внимание и никога не се разделя със своя владетел Може би точно това създава и напрежението или просто самият Стамболич е започнал ръководство и промени, които не са се нравили на никой друг.
Това е проблемът до голяма степен на този вид управление. В края на 1987 г. двамата най-добри приятели ще се хванат за гушите и точно тук преведеният до рая Слободан няма да пропусне възможността да удари жестоко. Една от тайните за тези атаки е фактът, че Иван не спира да говори за реформи, продължава да е либерален и активен относно някои промени. Всеки нов член и кадър на партията е с по-сериозни възгледи, които активно пречат или блокират Слободан. Ключовите позиции започват да влизат в противовес с всички останали стратегии, които наследникът има за партията. Революцията може да има едва тогава, когато човек открие общата болка на едно поколение, за да я превърне в бич за своите опоненти. На 8-я пленум на партията, Милошевич активира цялото поколение на бивши военни, а след това бързо започва да говори за анти-албанското движение, както и проблемите в Косово.
Унижението е пълно за най-добрия приятел, който през септември е осъзнал какво се подготвя за него. Около три месеца по-късно ще Иван ще бъде свален от поста си. Лицемерието е силна черта на Слободан, малко след тези маневри ще се появи на погребението на дъщерята на Стамболич, която е загинала в автомобилна катастрофа. Въпреки присъствието му, съпругата няма да го отрази. В мемоарите си, сваленият президент ще признае, че е бил манипулиран от своя верен приятел. Единият герой отива в изгнание, за да остави другият да унищожи страната, която населението е познавало. 90-те години са достатъчно кървави, но Стамболич чака своя момент, той не се опитва да пречи на врага си, когато бърка и така през 2000 г. идва времето за втори удар.
Появата на забравеният и отхвърлен кадър сега показва колко точно са сгрешили сърбите и защо един бивш военен елит не може да се справи с катастрофата си. Присъствието му в покрайнините на Белград е практическа заплаха, остават само няколко месеца до президентските избори в Сърбия и за първи път Слободан не може да се справи толкова лесно с човекът, който някога го е изнесъл на ръце до поста, който притежава днес. Логичното се случва. Една сутрин най-опасният човек в Сърбия по това време, възможността за нова реформа или поне опит да се извърши такава, автоматично приключват. Потенциалният претендент излиза на дежурното си сутрешно бягане и повече не се завръща у дома.
За истината ще започне да се говори много по-късно, едва при екзекуцията на Зоран Джинджич. Той си навлича гнева на сръбската мафия, след като постоянно говори за реформа и по-сериозни действия на властта срещу организираната престъпност. Освен това не крие своите политически симпатии към запада, което също създава доста проблеми. Смъртният акт се подпечатва, когато екстрадира Слободан и го изпраща на съд за престъпления срещу човечеството. Бившият специален отряд на Милошевич е пълен с безработните командоси и винаги ще се намери мераклия, който да нормализира обстановката. Джинджич е убит със снайпер, докато се опитва да влезе в парламента.
Какво се случва с Иван Стамболич? Неговият бодигард споделя, че Иван сяда на пейка пред ресторант след сутрешното си тичане, докато стои, бял микробус блокира прекият поглед и след като си тръгва, Стамболич не може да бъде открит. Около 5 дена нито една медия не говори за изчезването, двата вестника, контролирани от държавата, като в тях се говори, че Иван има неуредени финансови проблеми. Твърденията ще бъдат отхвърлени по-късно от семейството. В едно от по-ранните интервюта ще открием, че отвлеченият ще напомни как неговото политическо творение никога няма да си тръгне с мир – прав е. Убийствата за разчистването на сцената не са нещо ново, напротив, когато потенциалният кандидат за президент изчезва, Драскович вече е преживял два опита за убийство, а той е водач на най-голямата опозиционна партия.
Двата неуспешни опита ще изпращат лицето на опозицията в Черна гора и отказва да дойде както в Сърбия, така и в Белград. За охрана е предоставена цялата полиция на Черна гора. Практиката за изчезването или убиването на опоненти, останали неразгадани в архивите, продължава да е национален спорт. За мнозина е стратегически ход и официално неутрализира погребението – подобен ден в календара се превръща в политическо събитие. Изчезването идва с елемент на страх, а настоящият лидер обича да го използва като инструмент за контрол. Историята зад изчезването на Стамболич продължава да изненадва мнозина – на практика той все още не е бил потенциален кандидат за президент, но на теория се е смятало, че неговото издигане ще стане в последния момент, за да се пропусне предоставянето на полезен ход за Милошевич и компания.
Тялото е открито във Фрушка гора, а експертизата показва, че Стамболич е застрелян с два куршума и заровен в предварително изкопан гроб. 10 години по-късно е открит и извършителят. Милорад Улемек – Легия е осъден за убийството, но преди да отиде в затвора за 40 години, той разкрива и своя поръчител. Слободан Милошевич е заплатил сумата от 50 000 долара за извършването на покушението.
Това провинение по-късно ще бъде добавено на трибунала в Хага. Макар и това да няма много значение, през 2006 г., след като бившият лидер иска няколко пъти да получи помощ в специализирана кардиологична клиника в Русия, умира от сърдечен удар. По това време неговата съпруга и синът му вече са успели да избягат в страната.
Снимки: Wikipedia
